Присъда № 68 от 24.09.2024, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД 1065/24

Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.

Обвинението е против Г. П. П., за това, че

На 06.07.2023 г. в гр. Септември, в съучастие като помагач с неустановено по делото лице, действащо като извършител, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага умишлено е улеснила извършването на измамата чрез отстраняване на спънки за неизвестния извършител - вземайки предоставената от заблудените лица парична сума в банкноти от място, посочено й от извършителя и като е трябвало да ги пренесе до посочено от извършителя място - да възбуди и поддържа у В. Г. А. заблувдение, че трябва да предостави парична сума на адвокат чрез жена, която ще ги вземе, за да не влезе в затвора племенницата й, която е катастрофирала и убила жена при катастрофата както и да възбуди и поддържа у Д. Г. А. заблуждение, че като занесе и предаде на жена парите, приготвени от сестра му В. А., ще помогне на полицията да хване измамниците, като с това в резултат на съучастническата дейност на Г. П. П. и неизвестния извършител е била причинена имотна вреда на В. Г. А. в размер на 9 000 лева - престъпление по чл.209, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 4, вр.ал. 1 от НК.

Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание при превес на смекчаващите обстоятелства , което да не се изтърпи ефективно, а изтърпяването да се отложи за определен изпитателен срок три години. .

Защитникът не оспорва обективната и субективна съставомерност на вмененото престъпление, като настоява за наказание, определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства, с приложение на чл. 66, ал.1 от НК досежно определения начин за неговото изтърпяване. .

Подсъдимиата прави декларативно самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК и изразява съответното съгласие; моли за снизходителност при определяне на наказанието.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 302 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Подсъдимата Г. П. е неосъждана,неомъжена, живее в населени места в Северна България и основно при майка си в с.. М., общ. Две могили, обл. Русе, където е и по време на съдебния процес.

Към средата на 2023 г. тя се запознала чрез приложението „Месинджър“ 1 с лице, представило се за Г. Б.. Първоначално двамата комуникирали чрез това приложение. После тя му предоставила мобилния си телефонен номер - **** /по документи на името на св. А. Б./.

Докато общували, П. споделила на Г., че е безработна. Той й казал, че може да я уреди на работа. После пояснил, че работата й ще се изразява в това да ходи до адреси и да взима документи и пари.

По същото време П. се запознала със св. Г. И. от гр. Пазарджик и края на м. юни 2023 г. тя дошла при него в гр. Пазарджик с багаж и двамата заживели като съпрузи.

На 06.07.2024 г. около обяд П. получила обаждане от „Г.“, който й казал, че трябва да отиде в гр. Септември и от там да вземе пари от един човек.

Казал й още, че допълнително ще я информира къде точно да отиде и какво да направи. Тя намерила със съдействието на св. Г. И. такси, управлявано от св. Т.

Г. и заминала за гр. Септември в ранния следобяд. Когато пристигнала в града, получила обаждане по телефона от „Г.“ с инструкции да остане на центъра и чака да й се обади отново с допълнителни указания.

Междувременно, на домашния телефон на пострадалата - св. В. А. позвънил непознат за нея мъж и неустановен съучастник-извършител по делото. Представил се за адвокат на племенницата й - св. А. А., която заявил, че е катастрофирала в гр. София на бул. „Черни връх“, блъснала е жена, която на път за болницата е починала, което обстоятелство не отговаряло на истината. Непознатият обяснил на пострадалата, че за да не влезе в затвора, трябва да му бъдат предадени пари чрез жена, която той ще прати. Поискал да се плати сумата от 30 хиляди лева, но още днес пострадалата трябва да му даде 10 хиляди лева.

Възрастната и неподвижва вследствие на инсулт жена повярвала на това, притеснила се и започнала да събира парите, с които разполагала в дома си. Събрала 9 000 лева в банкноти от по 50 и 100 лв. Докато събирала парите, тя получила още позвънявания по телефона. В разговора с непознатия мъж тя му продиктувала мобилния телефонен номер на своя брат - св. Д. А., който в един момент дошъл при нея в дома й.

Тя му споделила за разговорите по телефона , като следващите разговори за сумата били провеждали вече по мобилния телефонен номер на св. Д. А. *******. По дадените указания , тя приготвила парите - сложила ги в една книга, увити в хартия и те трябвало да бъдат предадени на жена, която щяла да чака да й бъдат занесени. Понеже постр. А. била трудно подвижна, не можела да отиде да ги занесе, се разбрали да ги занесе брат й св. А.. Той водил и последния разговор с непознатия, който му казал, че трябва той да занесе парите на жена, която ще го чака в парка в гр. Септември, като говорят по телефона докато стигне до парка и ги предаде. Успял да го убеди, че е от криминална полиция и така ще помогне на полицаите да хванат измамниците.

А. повярвал на това, взел книгата с парите, която му подала сестра му и говорейки по телефона, тръгнал към парка.

2

В това време П. отново получила обаждане от Г. - да отиде в парка на бул. „България“ и да предаде парите на човек, който ще разговаря по телефона и на когото да се представи с името М.. Всички тези обстоятелства около предаването на парите убедили подсъдимата, че те ще бъдат дадени в резултат на създадени неверни обстоятелства, довели до плащането.

Когато видяла А., който също разговарял по телефона, попитала го дали той е с парите. Отговорил й положително, извадил книгата от под блузата си и предал увитите пари. Тя ги взела, сложила ги в чантата си и се качила в същия таксиметров автомобил с който дошла в гр. Септември и така се върнала в гр.

Пазарджик. Видяла, че в плика има 9 000 лв. в банкноти от по 50 и 100 лв.

Отново се чула с „Г.“, който настоявал тя да отиде в гр. Русе, до автогарата, да занесе парите, които е взела и да ги предаде на човек, който ще я чака. Тя, обаче, решила, че няма да му дава парите, а ще ги остави за себе си.

Започнала да харчи парите, с които купила различни вещи за лична употреба. На следващия ден, 07.07.2023 купила златни накити, пръстени и обеци, синджирчета.

Останали 2443 лв., които в хода на разследването били върнати на пострадалата.

Съдът възприе описаната фактическа обстановка по делото въз основа на внимателен и обстоен анализ на ползваните в хипотезата на чл. 372, ал.1 от НПК доказателства - – показанията на свидетелите А.и ( брат и сестра) , водачът на ползваното от подсъдимата такси св. Г. и съжителят на подсъдимата св. И. , продавача в златарския магазин св. Б. , както и писмените доказателства: протоколи за разпознаване, оглед, доброволно предаване на вещи и експертни заключения за вид и оценка на вещи и технически и софтуерни данни за мобилен телефон. Посочените гласни доказателствени средства визират достатъчно еднопосочно обстоятелствата в предмета на доказване. Най-съдържателни досежно тези факти са, разбира се, са показанията на пострадалата и брат й - свидетелите В. и Д. А.и . Освен, че сами по себе си тези показания са убедителни, те са и напълно подкрепени от други такива доказателства - тези на водач на ползваното от подсъдимата такси св. Г., съжителят й- св. И., внучката на пострадалата .

Тази доказателствена съвкупност опровергава твърдения на подсъдимата в ДСП, че не е знаела произхода на парите, а именно не е знаела, че те са резултат от акт на имуществено разпореждане, резултат от въвеждане в заблуждение на извършилия го.

Най-детайлни твърдения относно релевантните факти се съдържат в показанията на заблудените брат и сестра А.и - възрастни хора, над 80 години, които живеят самотно, а тя - и след тежък инсулт, неподвижна. Заявеното от нея относно инкриминираните парични суми в какъв размер, кога, защо и на кого е предоставила е в пълен синхрон със заявеното от него и данните от И..

Тези доказателствени източници позволиха извода за създаване на неверни представи у пострадалата относно внушената й от неизвестния извършител 3 възможност да „уреди“ внучката св. Ал. А. да не понесе отговорност за извършено от нея престъпление. Заблуждението на пострадалата е било поддържано през целия инкриминиран период. Заблудена по този начин от неизвестния извършител, тя е предоставила поисканата сума от 9000 лева на своя брат, също въведен в заблуждение относно основанието да се даде тази сума, както и относно получателя й. А. сам е водил разговор с неизвестния извършител, вкл. до момента на предаване са сумата на подсъдимата в парка.

Формираното от неизвестния извършител убеждение у свидетелите Д. и В. А.и ,че за да не влезе в затвора племенницата , катастрофирала и убила жена при катастрофата, трябва да се плати сумата от 9000 лева , е мотивирало пострадалата за еднократния акт на имуществено разпореждане , извършен чрез фактическото предаване на сумата от св. А. на подсъдимата.

Като се има предвид публичността чрез средствата за маково осведомяване на редица случаи на подобни телефонни измами, при които пострадвали са предимно възрастни , безпомощни , социално пасивни хора, несъмнено е, че подсъдимата ясно е съзнавала защо и какви пари й носи св.

А.. Всички други обстоятелства по самото й общуване с неизвестния извършител - уговорките , че ще взема пари, но той в последния момент ще й казва от кого , къде и колко,; споделеното от нея на тогавашния й съжител св.

И. ( виж показанията му) , вкл. за фактическите обстоятелства по предаване на сумата-. на възрастен мъж, който ще чака в парка и който ще говори по телефона, на когото да се представи с име „М.“ , са все обстоятелства, които в своята връзка и съвкупност доказват, че подсъдимата е била съвсем наясно относно факта, че получава паричната сума от този възрастен мъж, само защото той или притежателя й са били заблудени относно основанието тя да се предаде на нея, по този начин, на това място и в това време.

Подсъдимата е съзнавала, че с действията си ще подпомогне и улесни неизвестния си съучастник - като вземе определената сума пари от въведените в заблуждение В. и Д. А.и и да му ги предостави, което представлявало препятствие пред него и несъмнено е предприето с цел неразкриване (впрочем, постигната).

Подсъдимата е действала в приписаното качеството - на помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК. Нейните действия са били насочени към улесняване на извършената с нейна помощ измама. Знаела е, че действа заедно с друго лице, което е мотивирало чрез измама платеца, въведен в заблуждение относно действителното основание за плащане. Без значение е дали подсъдимата е знаела кой е собственикът на процесната сума и че А. е само приносител , както и че той, наред с измамената си сестра, е бил въведен в заблуждение относно мотивацията й за плащане. от значение е , че тя е съзнавала , че сумата , която получава, не се дължи и плащането й е резултат от въвеждане в заблуждение на собственика .

Улеснила е извършването на измамата като е отишла на посоченото от извършителя място и е взела от посоченото от него лице паричната сума, 4 дадена от жертвата на измамника (чрез брата) , с което е причинена и съставомерната имотна вреда.

От субективна страна деянието , в приписаното й качество, умишлено, с пряк умисъл като форма на вината. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието си и факта, че с действията си улеснява извършването на престъпното деяние, предвиждала е общественоопасните последици и е целяла настъпването им. Целта й е била набавяне на имотна облага за себе си и неизвестния и на нея самата съучастник - извършител. Съзнавала, че действа като помагач - че не тя извършва действия по въвеждане и/или поддържане на заблуждение, в резултат на което е получена сумата, но е съдействала това да се случи, като сама фактически я е получила. Така, със своите действия е създала условия да бъде извършена измамата, като да е взела участие в самото изпълнително деяние , осъществено чрез въвеждането и поддържането в заблуждение на пострадалите, обосновало акта на разпореждане с процесната сума.