Определение № 109 от 14.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. София, 14.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина И. Касационно търговско дело № 20258002900429 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Инвестиции и Строителство Инженеринг“ АД, гр. София, чрез адвокат Д. Г., обжалва с касационна жалба решение № 668 от 18.06.2024 г. по в.гр.д. № 732/2024 г. на Окръжен съд - Варна, ГО, IV-състав, с което е потвърдено решение № 3550 от 03.11.2023 г. по гр.д. № 16859/2022 г. на Районен съд – В а р н а , X състав, с което е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател против В. С. В. иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 евро, представляваща неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне на пълномощно в надлежна форма, съгласно чл. 29 от сключения от наследодателя на В. С. В. – Т.В. С., предварителен договор от 23.10.2018 г. за проектиране, учредяване на право на строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл.280, ал. 2 от ГПК – очевидна неправилност на съдебното решение.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Подлежат ли на доказване предпоставките на чл. 164, ал. 1 ГПК, при която e допустимо да се установяват обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, или изключението от недопустимостта е обусловено единствено от процесуалните изявления на страните? - противоречие с решение № 766 от 03.02.2011 г. по гр.д.№ 1590/2009 г., на на ВКС, I гр.о., решение № 190 от 25.01.2021 г. по гр.д. № 4079/2019 г. на ВКС, IV гр.о. и посочената в същото решение съдебна практика.

2.Допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, ако се окаже, че за обстоятелствата относно съществуването и съдържанието на документа е можело да бъде проведено доказване по реда на чл. 192 ГПК /чрез писмени доказателства/? - противоречие с решение № 190 от 25.01.2021 г. по гр.д. № 4079/2019 г. на ВКС, IV гр.о. и посочената в същото решение съдебна практика.

3.С какви доказателствени средства е допустимо да се установява съществуването и съдържанието на упълномощителна сделка, извършена в нотариална форма? - противоречие с решение № 155 от 13.10.2010 г. по т.д. № 1113/2009 г. на ВКС, II т.о. и решение № 75 от 31.03.2014 г. по гр.д. № 5152/2013 г. на ВКС, I гр.о.

4.Допустими ли са свидетелските показания на процесуален представител по пълномощие, дадени въпреки забраната на чл. 166, ал. 3 ГПК? - противоречие с решение № 466 от 03.01.2013 г. по гр.д. № 1262/2011 г. на ВКС, IV гр.о.

5.Фактически действия ли са действията по снабдяване с писмени доказателства в рамките на висящ процес въз основа на овластяване по реда на чл.186 ГПК? - противоречие с решение № 16 от 08.05.2019 г. по т.д. № 973/2018 г. на ВКС, II т.о.

6.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на 2 страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях? - противоречие с решение № 142 от 30.03.2020 г. по т.д. № 2970/2018 г. на ВКС, I т.о. и цитираната в него практика.

7.Доказването с косвени доказателства следва ли да изключи напълно вероятността от доказателствения факт да може да се направи извод, че правнорелевантният факт не се е осъществил?

8.Достатъчно ли е за доказване на изпълнението на договорно задължение за предаване на документ да се установи, че доказването на факта на оставянето му в кантората на нотариуса е било осъществено неговото предаване?

По въпроси № 7 и № 8 се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с: решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г. на ВКС, III гр.о. и решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр.д. № 3530/2008 г. на ВКС, IV гр.о.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответната страна В. С. В..

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 евро, представляваща неустойка, предвидена в чл. 29 от предварителен договор от 23.10.2018 г., въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства било установено, че В. С. В. е един от двамата законни наследници на Т.В. С., починала на 22.01.2022 г.

Последната, заедно с други физически лица, била сключила предварителен договор за проектиране, учредяване на право на строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ от 23.10.2018 г., като насрещна страна по този договор е „Инвестиции и Строителство Инженеринг“ АД. Установено е, че в чл. 17 от този договор било предвидено, че физическите лица следва да предоставят на дружеството документите, удостоверяващи правото им на собственост върху имота, както и правото /чрез пълномощно в надлежна форма/ да извършва всички фактически и правни действия, одобряване на 3 работен архитектурен проект, разрешение за строеж, подаване и получаване на всички необходими документи, книжа, молби, актове, протоколи, пред всички държавни и общински органи и служби - ДНСК, РДНСК, ХЕИ, ПАБ, ВиК, електроснабдяване, ВИ.ком и др.комунални дружества, по изграждане на бъдещата жилищна сграда, при условията и сроковете на договора. Самото пълномощно, съгласно чл. 26, ал. 2 от договора, е трябвало да бъде с нотариална заверка на подписите и да бъде дадено в деня на подписването на договора. Установено е, че ищцовото дружество не отричало, че наследодателката на ответницата - Т.В. С. е съставила и предала изискуемо, съгласно посочените клаузи на предварителния договор, пълномощно, чието действие било прекратено със смъртта , съгласно правилото на чл. 41, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Също така не се отричало, че другият наследник на Т.В. С., а именно Ж.С.С. е предоставил изискуемото се пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 2102/22.02.2022 г. на Огнян Шарабански нотариус с район на действие Районен съд - Варна, вписан с рег. № 147 в регистъра на Нотариалната камара, като упълномощени лица по това пълномощно били Т. Г.а А. и С.С.Б., а не самото дружество „Инвестиции и Строителство Инженеринг“ АД.

Въззивният състав е приел, че по делото бил спорен въпросът, дали ответницата В. С. В. е изпълнила задължението, породено по силата на наследяването на Татяна С., произтичащо от чл. 17 и чл. 26, ал. 2 от предварителния договор от 23.10.2018 г. да представи пълномощно, с посоченото в договора съдържание.

С оглед заявения спор между страните, твърдението на дружеството, претендиращо вземане за неустойка, че е налице неизпълнение на задължението за представяне на пълномощно и отправената до В. С. В. покана, връчена й по реда на чл. 47 от ГПК, което се удостоверявало с протокол от 02.08.2022 г. на Станислава Янкова - ЧСИ с район на действие района на Окръжен съд - Варана, вписана под № 719 в регистъра на КЧСИ, за представянето му, както и твърдението на В. С. В., че е изпълнила задължението си като изготвеното от нейно име пълномощно с нотариална заверка на подписите било предоставено на дружеството, въззивният съд е приел, че пълномощното се изготвя в един екземпляр и В. не разполагала с препис от него, поради което и не би могла да го представи по делото. От друга страна, доколкото ищцовото дружество отричало съществуването му, то 4 не можело да бъде изискано от него по реда на чл. 190 от ГПК.

Въззивният състав се е позовал на разясненията по приложение на чл.

165, ал. 1 от ГПК , изразени в решение № 190/25.01.2021 г. по гр.д. 4079/19 г, ВКС, IV ГО, като е приел, че в процесния случай било налице твърдение на ищеца, страната, в която следва да се намира документът, че документът не е съставен. За да приеме, че е изгубен документът, съдът е приел, че ищецът твърди, че липсва такъв документ, като би трябвало да е в негово държане, ответницата също не разполага с документа, въпреки че твърди, че е съставен.

При така изложеното твърдение от ответницата и оспорването на съществуването на пълномощното, въззивният съд е приел, че следва да допусне свидетелски показания, на основание очертаната в чл. 165, ал. 1 от ГПК хипотеза. С оглед на това са приети за неоснователни твърденията на въззивника „Инвестиции и Строителство Инженеринг“ АД, че съдът неправилно е допуснал до разпит свидетелите А.Т.Г. и Р.Д. Д..

По отношение на втория от посочените свидетели било направено възражение, че показанията му се явявали недопустими, тъй като същият бил допуснат в нарушение на чл. 166, ал. 3 от ГПК. Във връзка с това, по делото било приложено пълномощно, от което се установявало, че действително Р.Д. бил преупълномощен от процесуалния представител на ответницата по делото, но само затова да представи пред съответните органи издадените на ответницата по делото удостоверения и да получи справките или документите въз основа на тях. Касаело се до фактически действия, които можели да бъдат извършени от всяко едно упълномощено лице, които фактически действия обаче не били пряко свързани с осъществяването на процесуалното представителство по делото. Осъществяването на процесуалното представителство изисквало цялостна защита на правата и интересите на представляваната страна. С оглед на това, възражението за нарушение на разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ГПК било прието за неоснователно. Във връзка с това, съдът намирал, че нямало пречка да бъдат преценявани показанията и на двамата разпитани по делото свидетели на ответницата В. С.

В..

Установено е, че на 01.06.2022 г. е бил сключен окончателният договор, оформен с нотариален акт № 164, том III, рег. № 6209, дело № 558/2022 г. на Огнян Шарабански - нотариус с район на действие Районен съд - Варна, 5 вписан с рег. № 147 в регистъра на Нотариалната камара. При сключването на този договор ответницата В. С. В. е била представлявана от Гинка Панайотова Вичева, съгласно пълномощно с рег. №№ 344, 345, акт № 37, том I, заверено на 22.03.2022 г. от Росен Спасов, завеждащ Консулска служба при Посолството на РБ в гр. Дъблин.

Прието е, че показанията на свидетеля Р.Д. Д. също потвърждават този факт, тъй като съгласно същите той бил присъствал при сключването на окончателния договор, но не като пълномощник на В. С. В., а само с оглед даване на евентуални правни съвети. Същият е предоставил такИ. и на В. С. В. във връзка с отношенията между нея и ищцовото дружество „Инвестиции и Строителство Инженеринг“ АД по повод на договора, като за лице за контакт от страна на дружеството е била посочена Маринела. Именно по повод на тази си дейност свидетелят бил узнал и за проблемите във връзка с пълномощното, като от страна на дружеството на имейла на свидетеля е бил изпратен проект на същото. От своя страна, свидетелят Д. препратил полученото пълномощно на свидетеля А.Т.Г., който изпълнявал към този момент, както и към настоящия момент функциите на нотариус. В показанията си Г. сочил, че уговорката между него и Д. била пълномощното да бъде разпечатано в кантората на нотариуса и в същия ден да бъде подписано от пълномощничката на В. С. В.. Заверката на пълномощното е била извършена на 08.06.2022 г. между 14.00 и 15.00 часа, което се установявало от показанията на свидетеля Г., който в съдебното заседание си е послужил и с водения от него общ регистър, в който се отбелязвали извършените удостоверявания. Свидетелят Г. твърдял, че пълномощното, което било заверено от него е било с текст, идентичен с този, получен по имейла от Радослав Данаков Д., който му бил предоставен от процесуалния представител на ответницата В. С. В. в съдебното заседание на 05.10.2023 г. и който съвпадал с отразеното в общия регистър на извършените заверки на нотариуса.