Решение № 127 от 21.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Владимир Астарджиев

Емилия Колева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора А. Б. Х. като разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за възобновяване № 20231000601534 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане на 08.12.2023г., с вх. № 260653, от адв.И. А., в качеството й на защитник на осъдения И. М. К. за възобновяване на ВНОХД № 409/23г. на СОС, по което с решение № 153 от 09.11.2023г. е изменена в санкционната й част присъдата по НОХД №148/21г. на РС-Ботевград,

В искането се поддържа, че по делото са допуснати съществените процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на императивните изисквания на чл.13, чл.14, чл.16, чл.107,ал.3 и ал.5, чл.316 и чл.339, ал.2 от НПК. Сочи като процесуален порок в аналитичната дейност на въззивния съд, поставянето в основата на доказателствените изводи на показанията на свидетеля Х. Я., като е игнорирана вътрешната им противоречивост, неяснота и нелогичност. Извън оценката на доказателствения източник били останали обстоятелства, относими към хронологията на събитията и сериозно дискредитиращи достоверността му. Съдът не бил съпоставил твърдението на този свидетел, че веднага след инцидента е отишъл в Медицинския център, за да потърси помощ, с отразеното в писменото доказателство-фиш, издаден от медицинското заведение, отразяващ преглед 3 часа по-късно. Не била извършена съвкупна оценка на гласните доказателствени източници. Поддържа, че липсвали съображения за достоверност, 1 надеждност и достатъчност на всяко едно доказателство, преценено отделно в неговата хронология. Неправилно показанията на свидетелите Й. А., А. В., С. В., П. В., Й. П. били кредитирани като последователни и логични и подкрепящи тези на Х. Я., при очевидните отлики по между им. Доказателственият извод на Окръжния съд за липса на заинтересованост противоречал на обстоятелството, че всички са от един приятелски кръг.

Защитата се позовава се и сочи примери на разминаване в доказателствената информация на свидетелските показания и оспорва извода на съда за синхрон в тях по отношение на основния факт- нанасяне на удари от К. на Я.. Посочените показания не били съпоставени с писмените доказателства. Поддържа, че декларативното заявяване в съдебен акт за частична подкрепа на едно доказателство от друго, респ. противоречие, при липсата на аргументация, е в нарушение на процесуалните изисквания. Не бил извършен необходимия прецизен и внимателен анализ на показанията на И. Н., Н. З., И. В., Д. Ч., извън заявената от Районния съд заинтересованост с оглед служебната им обвързаност със съпругата на осъдения.

Оспорва аргумента на Окръжния съд, според който същите не са имали възможност да проследят развитието на инцидента, като некоректен прочит на тези свидетелски показания.

Били игнорирани показанията на свидетелите И. Б. и В. М., отразяващи посещение след инцидента на Х. Я. в дискотека „Нощ и ден“, които кореспондирали с писменото доказателство-фиш от Спешна помощ, издаден 3 часа, след случилото се в заведение “Вивал“, намиращо се на разстояние, което може да се измине за няколко минути до медицинското заведение. Неаргументиран бил доказателствения извод на съда, че същите подкрепят защитната теза, тъй като и двамата са признали нанесен удар от И. К. на С. В. и са се мили в тоалетната, тъй като осъденият също е бил със сериозни травматични увреждания по лицето. Показанията им били логични, последователни и опровергават показанията на свид. Х. Я.. При липсата на преценка на тези гласни доказателства, поотделно и съвкупно с останалите, както и с писмените, не били изпълнени процесуалните изисквания на закона по чл.107, ал.3 и ал.5 НПК.Поддържа, че в нарушение на чл.13 НПК, не са положени в необходимия обем усилия за разкриване на обективната истина, а в нарушение на чл.14 НПК взетото решение по вътрешно убеждение, не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правно релевантни факти и обстоятелства. Превратното и едностранно тълкуване на доказателствената съвкупност опорочават доказателствената дейност на съда и представляват самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Във въззивната жалба се съдържали доводи, на който Софийски окръжен съд в разрез с чл.339, ал.2 от НПК, не е отговорил с убедителни аргументи. Констатации с оценъчен характер не могат да заместят надлежно изпълнение на задълженията на съда по чл.339, ал.2 от НПК. Сочи, че въззивната инстанция е направила опит за собствен доказателствен анализ, допълвайки идентичната фактология, но не било ясно как е разбрана от проверяващата инстанция действителната вола на първостепенния съд за взетото решение по вътрешно убеждение.В искането се излагат доводи за нарушение на материалния закон. Счита, че произволно и при липсата на каквато и да било доказателствена основа, съдът е приема, че осъденият е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.129 НК. Сочи, че от обективна страна не е 2 налице обективиране с конкретни действия, с които е причинено телесното увреждане на пострадалия. Противоречиво поднесената от свид.Я. информация относно факта на тези действия, не е достатъчно да обоснове наличието на обективни данни по делото, върху които да се основават изводите на съда за субективната съставомерност на инкриминираното деяние. Счита, че изложените аргументи, свързани с „неизбежна отбрана“, в теоретичен порядък, са относими към друга, различна фактология и не са отговор на възраженията на защитата.М искането се поддържа като основание явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че високата степен на обществена опасност на деянието и по-ниската на дееца, не са съобразени по подходящ начин, и е наложено наказание, с което не се постига личната и генерална превенция, а представлява с нищо неоправдана репресия. Сочи, че е справедливо това наказание, което съответства на обществената опасност и морална укоримост на престъплението и дееца, но в случай на категорично установено авторство.

Моли по реда на възобновяването да бъде отменено решението на СОС и делото да бъде върнато за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основания за възобновяване, намери следното:

Искането на осъдения К. за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него, чрез защитника му - адв.А., на основание чл.420, ал.2 от НПК и в срока по чл.421, ал.3 от НПК, спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл.419 от НПК съдебен акт.

Разгледано по същество същото е неоснователно.

С присъда № 260002 от 23.02.2023г. по НОХД №148/2021г., Ботевградски районен съд, НК, първи състав, е признал подсъдимия И. М. К. за виновен в това, че на 01.12.2019г., след 01.30 ч. във фоайето на ресторант „Вивал“, находящ се в гр.Ботевград, ул.“Гурко“ №21, чрез нанасяне на удари с крака е причинил на Х. В. Я. от с.Новачене, общ.Ботевград средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия И. М. К. да заплати направените по делото разноски в полза на държавата, както и тези, направени от частния обвинител.

С решение № 153 от 09.11.2023г. по ВНОХД № 409/2023г. Софийски окръжен съд, наказателен състав е изменил присъдата в санкционната й част, като при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е заменил наложеното на подсъдимия И. М. К. наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от 3

НК за срок от три години, с наказание „пробация“, с пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от по шест месеца всяка от тях, и е потвърдил присъдата в останалата й част.

При осъществената извънредна съдебна проверка САС не констатира сочените от осъденото лице и неговия защитник нарушения на процесуалните разпоредби, вменяващи задължения на съдебните инстанции за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, обусловили пороци при доказателствения анализ и довели до погрешни констатации по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство в лицето на подсъдимия.

В хода на проведеното наказателно разследване безспорно е установено, че И. М.

К. е извършил престъпното деяние по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК. Първостепенният съд е направил изводите си след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото годни доказателства, инкорпорирани чрез гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Х. Я., А. В., Й. А., С. В., Й. П., П. В., В. К.-К., Н.

З., И. В., И. Н., Д.Ч., В. М., Й. П., И. Б., писмените доказателствени средства – 2 броя фишове за спешна медицинска помощ, изследване № 5000/02.12.2919г.от СМДЛ - Рентген ООД, Ботевград, 2 броя съдебномедицински удостоверения № 552.12/2019г. и № 553.12/2019г., Епикриза и фиш за медицинска помощ на И. К., медицинско свидетелство и фиш за спешна медицинска помощ на В. К.-К., свидетелство за съдимост и характеристика на К., способи на доказване - съдебно медицинска експертиза за Х. Я. и видео-техническа експертиза.

Посочената доказателствена съвкупност е интерпретирана адекватно от първостепенния съд и въззивния съдебен състав, при съблюдаване на източника на доказателства. Гласните доказателствени средства са подложени на подробен и внимателен анализ.

В искането за възобновяване се оспорват изводите на инстанционните съдилища относно достоверността на част от гласните доказателствени източници. В тази връзка следва да се посочи, че преценката на настоящия състав се свежда единствено до това приобщени ли са по делото всички необходими и относими доказателства, констатират ли се недостатъци в доказателствената дейност на съдилищата, респ. изяснено ли е делото, установена ли е обективната истина по един безспорен и несъмнен начин.

След тези предварителни уточнения, САС намира, че следва да бъдат отхвърлени като неоснователни доводите, касаещи доказателствената стойност на показанията на свидетелите Х. Я., А. В., Й. А., С. В., Й. П. и П. В., въз основа на които инстанционните съдилища са обосновали фактологията по делото. Преди всичко, внимание е отделено на показанията на св.Я.. Качеството му на пострадало лице от престъплението и упражненото от него право да се конституира като страна в процеса – частен обвинител, са били отчетени при преценката за евентуална заинтересованост от изхода на делото. Съдържанието на разказа му за инкриминираното събитие е подложено на внимателна оценка и с основание съдилищата са приели, че същият е последователен, подробен и логичен. Достоверността на 4 твърденията му е проверена чрез съпоставянето им с показанията на другите свидетелиочевидци на случилото се. Мотивирано е прието е, че в кореспонденция на заявеното от Я. относно лицето, което е нанасяло ударите, механизма на причиняване на телесното увреждане и обстоятелствата, при които се е стигнало до физическото стълкновение между него и И. К., са показанията на свидетелите А. В., Й. А., С. В., Й. П. и П. В.. Неоснователни са възраженията на защитата на осъдения, че посочените гласни доказателствени източници, определени като групата на пострадалия и неговите приятели, с които са празнували рожден ден въпросната вечер, не са били подложени на внимателен анализ, при което не са били констатирани значими противоречия между тях относно включените в предмета на доказване факти и обстоятелства. На първо място, отчетено е, че всяко от посочените лица, с изключение на св.П.В., с категоричност посочва И. К. като лицето, което е нанасяло удари по тялото и главата на пострадалия. Независимо от създалата се суматоха от сбиването, свидетелите изключват друго лице да има участие в тази част от инцидента, при която е пострадал Я.. Отчетена е последователността на разказа относно причината, поради която Я. се е озовал на това място - при опит да „разтърве“ сборичкалите се и паднали на земята св.В. и св.К.-К.. По идентичен начин свидетелите от тази група описват механизма на нанасяне на ударите и защитната позиция, която е заел пострадалия, предпазвайки с ръце главата си.