Решение № 1168 от 12.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20265300501601 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 204611425, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул. „Витоша” № 146, Бизнес център „България“, подадена чрез пълномощник ст. юрисконсулт А. Б..

Жалбата е насочена против Решение № 55 от 02.03.2026 г., постановено по гр.д. № 898/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово. Жалбоподателят оспорва първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е уважен предявеният против него първоначален иск и е прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит XTRA № 100080499 от 11.07.2024 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК. Дружеството обжалва решението и в частта, с която предявеният от него насрещен главен иск е отхвърлен за разликата над 18.41 лв./9,41 евро до пълния претендиран размер от 612.04 лв./312,93 евро за главница и сумата от 970.27 лв./496,09 евро за договорна възнаградителна лихва. В жалбата се излагат доводи, че съдът 1 неправилно е приел, че в договора липсва информация за начина на формиране на ГПР, компонентите му и математическата формула. Поддържа, че ГПР е изразен в ясна цифрова величина, като взетите предвид допускания са посочени в раздел VII, т. 10 от Общите условия, а механизмът препраща към Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Изтъква, че единственият разход, включен в ГПР, е фиксираната възнаградителна лихва и законът не изисква преповтаряне на самата математическа формула в текста на договора.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че сумата от 766.74 лв. не е главница, понеже не е предадена реално на потребителя. Твърди, че главницата включва и средства, ползвани целево за погасяване на действителни задължения на потребителя към трети лица, като в случая правоотношението има характеристиките на „стоков кредит“. Сумата е преведена директно на застрахователя ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД от името, за сметка и по изрично разпореждане на кредитополучателя, поради което в отношенията между страните тя съставлява заемна главница, а отхвърлянето води до неоснователно обогатяване на потребителя.Дружеството поддържа, че застраховката е сключена по изрично и свободно желание на потребителя чрез избор на пакет. Твърди, че тя не е била задължително условие за отпускане на кредита или за получаването му при по-благоприятни условия.Поради липса на кумулативния критерий за „задължителност“, премията не отговаря на дефиницията за разход по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и не следва да се включва в ГПР. Сочи, че договорът за застраховка е напълно автономен от кредита – има различен срок, покрива лични интереси на заемателя (медицински разходи) и същият е можел да бъде прекратен с едномесечно предизвестие по чл. 370 от КЗ без това да промени параметрите на заема, като застрахователят е длъжен да върне остатъка от премията на потребителя. В условията на евентуалност, ако договорът бъде намерен за нищожен, жалбоподателят поддържа, че Районният съд е допуснал тежко процесуално нарушение, като е разгледал главния насрещен иск предявен на договорно основание , намалявайки го с плащанията. Твърди, че съдът е бил длъжен да отхвърли изцяло договорния иск и да премине към разглеждане на евентуалния насрещен иск на извъндоговорно основание, като осъди потребителя да върне пълната чиста стойност по чл. 23 от ЗПК в размер на 3173.11 лв.Формулира се искане за отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на първоначалния иск и изцяло уважаване на предявения от 2 дружеството насрещен главен иск за заплащане от кредитополучателя на падежиралите по договора за кредит вноски и възнаградителна лихва, а при условията на евентуалност в случай, че съдът намери договорът за недействителен, то да уважи предявения насрещен евентуален иск за заплащане на чистата стойност по договора за кредит в размер от 3173.11 лв..

Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна З. Ю. Ч., ЕГН: **********, чрез адв. С. П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с първоначален иск, предявен от З. Ю. Ч. против „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Ищцата е поддържала, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит XTRA № 100080499 от 11.07.2024 г. за отпускане на заем от 3000.00 лв. е изначално недействителен поради нарушаване на императивните изисквания за ГПР и неправомерно прибавяне на застрахователна премия в размер на 766.74 лв. към главницата.

Ответникът „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД е предявил в срока по чл. 131 от ГПК два насрещни иска, съединени в условията на евентуалност:

1. Главен насрещен иск на договорно основание (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД): За осъждане на З. Ю. Ч. да му заплати дължими суми по погасителния план на договора, а именно: сумата от 612.04 лв. – представляваща неплатени и падежирали месечни вноски за главница за периода от 20.10.2024 г. до 20.06.2025 г., както и сумата от 970.27 лв. – представляваща неплатени и падежирали вноски за договорна възнаградителна лихва за същия период.

3

2. Евентуален насрещен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК:

Предявен изрично в условията на евентуалност – в случай че съдът уважи първоначалния иск за недействителност на договора. С тази претенция кредиторът е поискал осъждането на З. Ю. Ч. да му заплати сумата от 3173.11 лв., съставляваща чистата стойност на главницата по кредита.

По делото е документално установено и спор пред въззивната инстанция не се повдига, че на 11.07.2024г. между „Максо България“ АД ЕИК 204611425, като кредитодател и кредитополучателя З. Ю. Ч., ЕГН:

**********, е бил сключен договор за потребителски кредит XTRA № 100080499 за сумата 13766,74 лева, която включва размер на кредита 3000 лева и размер на застрахователната премия 766,74 лева. Погасителната вноска е в размер на 181,22 лева при 36 погасителни вноски, с лихвен процент 40%, фиксиран годишен лихвен процент на разходите по кредита- 48. 21% при общ размер на всички плащания- 6523,92 лева . Договорът за кредит е със срок до 20.07.2026 г.Предвид текста на договора и липсата на саморъчен подпис, а видно и от чл. 4 от Общите условия за предоставяне на кредити договорът е сключен при предоставяне на електронна услуга от разстояние по чл. 6 от ЗПФУР. При преценка на предоставените заявени възможности за кредит се установява, че кредитополучателят може да избира пакет кредит със или без застраховка, макар и в конкретния казус да няма конкретика коя от предлаганите три възможности е избрал кредитополучатуля.Уговорено сключването на договор за застраховка не е задължително условие за сключване на Договор за кредит Xtra- чл. 4, ал. 2 от договора. При избран договор за застраховка или да се присъединяване към групов застрахователен договор, кредитора дава съгласие частта от средствата от главницата по кредита- застрахователна премия, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на застрахователя. Видно от съдържанието на договора застрахователната премия възлиза на 766. 74 лева и се включва в месечната погасителна вноска.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2020 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността 4 произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Предвид горното следва да се извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за неговото съответствие с императивните разпоредби на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на разходите /ГПР/- 48,21%, поради което договорът формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения.

Тезата на ответното дружество (кредитодател), че застрахователната премия в размер на 766,74 лева правилно е изключена от математическото изчисление на ГПР, тъй като същата съставлява допълнителна и незадължителна услуга от договора, се явява неоснователна и опровергана от доказателствата по делото.

За да се приеме, че една допълнителна услуга е незадължителна, кредиторът носи тежестта да докаже, че на потребителя е осигурена реална, прозрачна и алтернативна възможност да сключи договора за кредит при 5 същите условия (същата лихва), но без сключването на застраховка. По делото обаче изрично е констатирано, че липсва каквато и да е конкретика коя от предлаганите от кредитора три възможности за застраховка е избрал кредитополучателят. Кредитодателят не е ангажирал никакви годни доказателства, които да материализират информирания и съзнателен избор на потребителя за присъединяване към конкретна застрахователна програма.

Липсата на индивидуализиран избор сочи, че клаузата за застраховка е предварително заложена и наложена от кредитора като общо условие за отпускане на заема.

На следващо място, застрахователната премия от 766,74 лева е инкорпорирана в общия размер на кредита (в главницата), финансирана е със заемни средства от самия кредитор и върху нея изрично е начислена уговорената висока възнаградителна лихва от 40%.

В съответствие с трайната и задължителна практика на Върховния касационен съд , когато стойността на една застрахователна премия се финансира чрез самия кредит и се олихвява с договорна лихва, тя губи характера си на самостоятелно правоотношение по застраховка и се превръща в пряк разход по кредита, който пряко рефлектира върху размера на месечната погасителна вноска и оскъпява общото плащане. Тъй като този разход е бил предварително известен и дефиниран от кредитора, неговото изключване от формулата за изчисляване на ГПР съставлява грубо нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

Обявеният в договора ГПР в размер на 48,21% е математически неверен, тъй като не отразява реалното и фактическо оскъпяване на кредита, породено от застрахователната премия и лихвата върху нея. Изкуственото разделяне на разходите по кредита има за цел единствено да прикрие действителната цена на предоставения финансов ресурс и да заобиколи императивното ограничение на чл. 19, ал. 5 от ЗПК , тъй като реалният ГПР, с включена застраховка, би надхвърлил законовото ограничение от петкратния размер на законната лихва.