Определение № 211 от 23.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211 гр. Пловдив, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500131 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, чрез юрк. Н.П., против Определение № 12006/01.10.2024г. по гр.д.№ 17070/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с., с което на осн. чл.248 от ГПК е изменено Решение № 3485/05.08.2024г. по гр.д.№ 17070/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с., в частта за разноските като е намален присъдения в полза на адв.К. адвокатски хонорар по чл.38 от ЗАдв. от 831,71 лв. на 824,56 лв. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се намали размер на адвокатското възнаграждение до размера на 150 лв., съобразно отхвърлената част на иска.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ АД е подадена Молба с вх.№ 82839/07.08.2025г., с която е направено искане за изменение на Решение № 3485/05.08.2024г. в частта за разноските, като адвокатското възнаграждение за адв.К., на осн.чл.38 от ЗАдв., да бъде 1 намалено до размера на 150 лв. Посочено е, че размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е записано, че е минимален. Поддържа, че размера на адвокатското възнаграждение не съставлява изражение на двата установени критерия за обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Позовава се на трайната съдебна практика, която е констатирала, че признаците на фактическата и правна сложност не са посочени в закона. Изтъква, че законодателят е предоставил възможността на съда да прецени наличието на тези признаци с оглед на всички данни и обстоятелства по конкретното дело. Най-общо е прието, че фактическа сложност е налице, когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти.

Съответно правната сложност е свързана с точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. Предвид на тези пояснения, „Агенция за събиране на вземания“ АД е поддържала с Молбата с вх.№ 82839/07.08.2025г. относно процесния случай, че адвокатско възнаграждение за заповедно производство не се дължи, а за исковото производство следва да се присъди сумата 150 лв., съобразно отхвърлената част на иска.

Районният съд, с атакуваното Определение № 12006/01.10.2024г. е изменил Решение № 3485/05.08.2024г. като е намален присъдения в полза на адв.К. адвокатски хонорар по чл.38 от ЗАдв. от 831,71 лв. на 824,56 лв.

Изложени са основни съображения, че отчитайки правилото за присъждане на разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете е констатирал, че по иска за лихва се падат 400 лв., а по иска за главница – 424,56 лв. Затова е постановил намаление на общия размер на хонорара от 831,71 лв. до 824,56 лв., в каквато насока е било първоначалното възражение на дружеството по делото, на осн. чл.78 ал.5 от ГПК.

С частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ АД се поддържат отново доводите, направени с Молба с вх.№ 82839/07.08.2025г. за адвокатското възнаграждение за адв.К., да бъде намалено до размера на 150 лв., на осн.чл.38 от ЗАдв.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

С Определение № 12006/01.10.2024г. Районният съд е изменил Решение 2

№ 3485/05.08.2024г. и обосновано е намалил размера на адвокатското възнаграждение, аргументирайки, че са предявени два отделни иска и че възражението на дружеството, направено както с исковата молба, така и за открито съдебно заседание, е било да се присъди минимален размер на адвокатското възнаграждение по исковете.

Впоследствие, след постановяване на Решение № 3485/05.08.2024г., с подадената на осн. чл.248 от ГПК Молба с вх.№ 82839/07.08.2025г., дружеството е изменило искането, поддържайки, че за заповедното производство изобщо не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, а за исковото – да бъде сумата 150 лв. Въззивната инстанция намира, че при определянето на адвокатското възнаграждение правилно е съобразено направеното от дружеството възражение за прекомерност до приключване на хода на устните състезания и затова Районният съд е намалил адвокатското възнаграждение от 831,71 лв. до 824,56 лв. Новото искане на дружеството за намаление от 824,56 лв. на 150 лв. следва да се остави без уважение, тъй като не съответства на първоначалното искане на дружеството.

Обжалваното потвърждаване. определение е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърж дава Определение № 12006/01.10.2024г.

17070/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с. по гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3