Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1595 от 29.06.2026, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
Административно дело 201/2026
Вид
Решение № 1595
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
Силвия Сандева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1595

Добрич, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - VI състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ САНДЕВА административно дело № 20267100700201 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И. Г. П., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], община Генерал Тошево, област Добрич, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № Н-Gpam-2237201/26.02.2026 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Карнобат към ОД на МВР – Бургас, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. В хода на съдебното производство се излагат допълнителни доводи за некомпетентност на органа, несъставомерност на деянието от субективна страна и несъразмерност на мярката. Сочи се, че жалбоподателят не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на МПС и още на следващия ден след проверката е отстранил нарушението, като е сключил застраховка „Гражданска отговорност“. По тези съображения се иска отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът – младши автоконтрольор в РУ – Карнобат към ОД на МВР – Бургас, оспорва жалбата в писмено становище по делото. Счита, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, тъй като към датата и часа на съставяне на АУАН автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, което съставлява нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Твърди, че водачът е длъжен преди започване на управлението да се увери, че МПС отговаря на всички законови изисквания за участие в пътното движение, включително че за него е налице валидна застраховка „ГО“. Ако той беше изпълнил това си задължение, не би се стигнало до извършване на процесното административно нарушение. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Добричкият административен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От материалите по административната преписка се установява, че на 26.02.2026 г., около 21, 22 часа, в [населено място], на [улица], до Златно езеро, по посока на движение от [улица]към АМ Тракия, И. Г. П. е управлявал собствения си лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], като след извършена справка в информационните масиви на МВР е установено, че моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 04.11.2025 г.

За резултата от проверката е съставен АУАН серия GA № 4630464/26.02.2026 г. от младши автоконтрольор в РУ – Карнобат към ОД на МВР - Бургас, в който е прието, че е налице виновно извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – лице, което управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН е отразено изземването на СУМПС, на 2 бр. рег. табели и СРМПС, като жалбоподателят го е подписал без възражения.

На същата дата е издадена оспорваната в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № Н-Gpam-2237201/26.02.2026 г. на младши автоконтрольор в РУ – Карнобат към ОД на МВР – Бургас, с която на И. Г. П. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В мотивите към заповедта е посочено, че на 26.02.2026 г. жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред, тъй като е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 04.11.2025 г.

Заповедта е връчена на адресата на 26.02.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена на 10.03.2026 г.

Видно от приложената по делото справка от информационните масиви на МВР, регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] е прекратена на 04.11.2025 г., в 06, 23 часа, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд, тъй като няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Регистрацията на МПС е служебно възстановена на 05.03.2026 г., в 09, 10 часа, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд за наличие на валидна застраховка „ГО".

Не е спорно между страните, а това се установява и от приложената комбинирана застрахователна полица, че на следващия ден след полицейската проверка жалбоподателят е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие една година, считано от 27.02.2026 г. до 26.02.2027 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

Оспорваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия съгласно приложената по делото Заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОД на МВР – Бургас (т. 1.12), в необходимата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване, включително чрез препращане към съдържанието на АУАН, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения по ЗДвП. Предпоставка за издаването на заповед по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП е допуснато от водача на МПС нарушение по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

По делото е безспорно, че процесната ПАМ е наложена за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

За да е осъществен съставът на това нарушение, е необходимо не само лицето да е управлявало моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, но и да е съзнавало, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната страна на деянието. Едва след момента на узнаването на този факт собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, като узнаването подлежи на доказване с всички доказателствена средства.

В случая не са налице каквито и да е доказателства за това. Действително след законовите изменения от м. септември 2025 г. е отменено задължението на органите на полицията да уведомят собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, но не е отменено задължението на информационния център към Гаранционния фонд за уведомяване на собственика за липсата на валидна застраховка по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. С това уведомление се дава 14-дневен срок за представяне на доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за застраховка „ГО“, като при непредставянето им Гаранционният фонд уведомява органите на МВР да прекратят регистрацията на превозното средство съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ. В приложените по делото справки от информационните масиви на МВР не се съдържат данни за надлежното провеждане на процедурата по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Процесният автомобил е бил с поставени регистрационни номера, поради което и при липсата на други годни доказателства не може да се приеме, че към момента на проверката собственикът е знаел за служебно прекратената регистрация и поведението му съставлява съставомерно деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. С оглед на това съдът намира, че не са били налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП и обжалваната ЗППАМ е издадена в противоречие с процесуалните изисквания и материалния закон.

Неоснователно е твърдението на ответника, че е налице извършено нарушение, тъй като жалбоподателят като водач на МПС е бил длъжен да се увери, че управляваният от него автомобил отговаря на всички законови изисквания за участие в пътното движение, включително че за него е налице валидна застраховка „ГО“. Липсата на застраховка е основание за служебната дерегистрация на МПС, но двете не са равнозначни и настъпват в различен момент. Информацията относно регистрацията и дерегистрацията на МПС не е публично достъпна и собственикът обективно няма как да разбере кога точно е прекратена служебно регистрацията. Следователно жалбоподателят не е разполагал с възможност да знае или да предполага за прекратената регистрация на процесния автомобил, още по-малко за точната дата, на която това е станало.

Оспорваната заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки по ЗДвП са форма на държавна принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. С прилагането им се цели осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията, но в рамките на съразмерността по чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от ЗДвП. От доказателствата по делото е видно, че непосредствено след полицейската проверка жалбоподателят е сключил договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, а регистрацията на автомобила му е служебно възстановена няколко дни след това, при което е преустановено противоправното деяние. Следователно целите на закона са постигнати и действието на процесната мярка занапред придобива недопустим санкционен характер, несъвместим с нейните превантивни и преустановителни функции. Липсата на обоснована необходимост от ограничението води до непропорционални последици за адресата и прави прекомерна принудата.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Страните не са претендирали разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И. Г. П., [ЕГН], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № Н-Gpam-2237201/26.02.2026 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Карнобат към ОД на МВР – Бургас.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�