Определение № 2878 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2878 гр. София, 02.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20258002101045 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 6403 от 20.01.2025 г., подадена от М. М. С. чрез служебен адвокат К. К. от САК, назначена по реда на гл. Х от ГПК, срещу въззивно Решение № 1524 от 15.03.2024 г. по в.гр.д.№ 11623/2022 г. на Софийски градски съд, ІV-Е състав.

Ответникът по касация Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски” ЕООД е подал писмен отговор чрез адвокат Н. В. от САК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.

Претендира присъждането на разноски.

Третото лице-помагач на ответника – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД не е заявило становище в касационното призводство.

Настоящият състав на ВКС намира следното по искането за допускане на касационното обжалване:

С обжалваното решение са потвърдени постановените при участието на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД Решение № 20066055 от 12.03.2021 г. по гр.д.№ 33683/2018 г. на Софийски районен съд, ІV-Е състав, с което е отхвърлен предявеният от М. М. С. срещу Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски” ЕООД иск за сумата от 5 100 лева, частично предявен от 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от преживени от ищеца физически и душевни страдания, както и за сумата от 500 лева – имуществени вреди от престоя му при ответника на 08-09.12.2016 г., и Решение № 20047048 от 09.07.2022 г., по същото по гр.д.№ 33683/2018 г. на СРС, с което е оставено без уважение искането на ищеца за допълване по реда на чл. 250 ГПК на Решение № 20066055 от 12.03.2021 г.

Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени и имуществени вреди във връзка с това, че 1 при довеждане при ответника за изготвяне на психиатрична експертиза в стационарна форма по нареждане на съда по НОХД № 13929/2015 г. по описа на СРС, ищецът е бил бит; дрогиран против волята му с диазепам; била му изготвена незаконосъбразна и невярна епикриза от 08.12.2016 г., изготвена от доктор Т. Х. при ответника, според която е „обявен за луд”. Излага, че при привеждането му при ответника ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски” ЕООД в София е бил бит и дрогиран, без да е разпоредено лечение или да е дал съгласие за лечение.

Вследствие на това припаднал и като се събудил установил и че му липсват дрехите и очилата. Твърди, че е претърпял физически и психически болки и страдания; бил замаян в продължение на седмици, сънувал кошмари. Също така оспорва като невярна епикриза от 08.12.2016 г., изготвена от доктор Т. Х. при ответника. Същата го злепоставяла, като го представяла пред обществото като човек с психиатрични проблеми и щяла да стои по досието му.

В исковата молба ищецът не спори и признава, че е бил приведен от дома му в [населено място] в [населено място] при ответника във връзка с нареждане на съда по НОХД № 13929/2015 г. по описа на СРС за изготвяне на психиатрична експертиза в стационарна форма. Не спори и че е отказал да му се извършват прегледи и да съдейства на ответника, понеже назначената от съда СПЕ следвало да се извърши от определени от съда вещи лица, а не от служители на ответника. В писмената защита от 27.01.2020 г. /входирана преди първо съдебно заседание/ излага, че дрехите му са унищожени, за да се скрият следи от побоя при ответника. Твърди още, че вследствие на побоя е повърнал кръв на 09.12.2016 г. Следвало помощ относно повръщането да му се окаже при ответника, където работят лекари. С тази молба претендира и законната лихва върху главниците от 5 100 лв. и 500 лв., считано от извършване на деянието - 09.12.2016 г., до погасяване на вземането.

С Решение № 20047048 от 09.07.2022 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 ГПК, е оставено без уважение искането на М. М. С. Решение № 20066055 от 12.03.2021 г. да бъде допълнено във връзка с предявения, но неразгледан иск по чл. 124 ГПК против ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски” ЕООД за установяване на неистинност на документ, издаден от ответника, а именно епикриза от 08.12.2016 г., изготвена от доктор Т. Х..

Въззивният съд е приел, че Решение № 20047048 от 09.07.2022 г. е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Видно от исковата молба епикризата действително се оспорва, но нарочен иск по чл. 124 ГПК относно нея не е предявен. Доводи срещу записаното в епикризата се излагат от ищеца във връзка с предявения иск по чл. 49 ЗЗД срещу ответника за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ищецът сочи, че изготвянето на невярната епикриза е част от виновното противоправно поведение на служители на ответника, във връзка с което е претърпял вреди. Развива, че тази епикриза го представя като човек с психични проблеми и вследствие на това той не може да работи специфични професии; също така стои по досието му незаконосъобразно. По този начин изготвянето на епикризата e наведено в исковата молба като неправомерно действие на служители на ответника. Също така според въззивната жалба е предявен изрично такъв иск с искова молба вх.№ 2006804 от 15.03.2018 г.

Препис от същата е приложен по делото и е видно, че по нея е образувано друго дело, 2 различно от гр.д.№ 33683/2018 г. по описа на СРС, 32 състав. Сам ищецът по гр.д.№ 33683/2018 г. (решението по което е предмет на обжалване) сочи в молба вх.№ 5043871 от 11.03.2020 г. по гр.д.№ 33683/2018 г., че относно установяване неистинността на епикризата се води отделно дело, което също е висящо. Предмет на въззивната проверка обаче е решението по гр.д.№ 33683/2018 г. по описа на СРС, 32 състав, образувано по повод искова молба вх.№ 2014669 от 29.05.2018 г.

Ответникът е оспорил исковете по гр.д.№ 33683/2018 г. по описа на СРС, 32 състав. Не спори, че ищецът е бил приет при него за освидетелстване на 08.12.2016 г.; не спори да му е даден диазепам. Излага обаче, че ищецът е буйствал, бил неспокоен, отказал съдействие и заплашвал лекарите, поради което интервю не било проведено. След това ищецът припаднал, поради което му бил даден диазепам. След това ищецът повърнал кафяво стомашно съдържимо, поради което бил насочен към „Пирогов“ поради съмнение за застрашаващо здравето му състояние – язва.

По делото са представени доказателства от ищеца и е приобщена преписката от ЦПЗ „Проф.

Н. Шипковенски” ЕООД, както и НОХД.

Разпитана свидетелката К. – работи като психиатър при ответника, е дала показания, че постъпила при ответника като дежурен лекар сутринта на 09.12.2016 г. и приела дежурството от д-р Х.. Ищецът бил пациент и повърнал на 09.12.2016 г. Свидетелката видяла, че повърнатото е кафяво, какъвто цвят се получава при примесване на стомашното съдържимо с кръв, и се усъмнила, че е възможно лицето да има перфорирана язва. Насочила го с документация към „Пирогов“. В това време ищецът бил леко сънен, но разбрал какво се случва с него и не се е противопоставил. Ищецът бил облечен с чисти дрехи и не бил гол.

Голи понякога пациентите ги водели в центъра, но при ответника пазели чисти дрехи да ги преобличат при изпускане по малка нужда или друго. Никой не бил изпращан от ответното заведение мръсен и неприлежен. Сочи, че диазепам се давал при превъзбуда като медицинска практика. От д-р Х. разбрала, че ищецът е получил тоничен припадък на 08.12.

Въззивният съд е дал вяра на показанията на свидетелката, които намират опора в събраните писмени доказателства.

По делото е приета и изслушана СПЕ, кредитирана от въззивния съд. Същата е изготвена без преглед на ищеца, но видно от молби вх.№ 5001803 от 07.01.2020 г. и вх.№ 5012992 от 27.01.2020 г. ищецът по настоящото дело е отказал да се извършва съдебно-психиатрична експертиза с негово участие, тъй като има достатъчно такива; съгласен е според втората молба да бъде обследван за целите на такава експертиза, но единствено от експерти от Германия, Австрия, Дания, Франция, Холандия и Белгия. Следователно ищецът сам не е пожелал да се изготви СПЕ след разговор - обследване с негово участие и правилно за изясняване на обстоятелствата по делото е била изслушана и приета СПЕ от 06.11.2020 г. по писмени данни. Според експерта на ищеца е даден 10 мг диазепам след припадъка от служители на ответника, понеже той е получил генерализиран тонично – клоничен припадък (ГТКП). Диазепамът е даден интрамускулно в подходяща доза, което е било необходимо с цел преодоляване на състоянието. Според експерта ГТКП съставлява животозастрашаващо състояние и е най-честата форма на епилепсия. По време на тоничната фаза се втвърдяват 3 мускулите и цялото тяло, а по време на клоничната фаза започват резки и конвулсивни тласъчни движения. Ако пристъпът надвиши 60 секунди, то съществува опасност от задушаване. След припадъка пациентът е възможно неволно да уринира и след това изпада в коматозоподобен сън. След това не помни нищо. Възможно е от един припадък да се премине към друг, което е още по-опасно. Ако припадък продължава повече от 2 минути, има опасност от смърт от задушаване. При липса на други данни и припадъка на ищеца, то медицирането му с диазепам е било необходимо с цел предотвратяване на епилептичен статус.

НОХД № 13929/2015 г. по описа на СРС е образувано от СРП с предложение за принудително лечение на ищеца. На 14.07.2016 г. по НОХД поради неявяване на лицето и ненамирането му на адреси е обявена мярка общодържавно издирване „установяване на адрес” с цел привеждане при ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски” за изготвяне на СПЕ в стационарна форма. Ищецът се намирал в апартамент в Стара Загора, от който подал сигнал до МВР, че някой иска да го нападне. След установяването му на адреса във връзка с телеграма за общодържавно издирване ищецът е принудително доведен от [населено място] в [населено място] при ответника за изготвяне на СПЕ в стационарна форма. Постъпва при ответника на 08.12.2016 г. Видно от представен рапорт, по това време на смяна е д-р Х.. Тя установила, че ищецът е напрегнат, кверулантен, отказва съдействие, заплашва останалите.

Това е отразено в рапорта, в амбулаторния лист от 21,30 часа на 08.12.2016 г., епикриза от 08.12.2016 г. и е установено и от показанията на свидетеля К.. Видно от представен по делото фиш, не е отразено ищецът да е донесъл при ответника лични вещи очила. При опит за провеждане на интервю ищецът припаднал. Видно от епикризата от 08.12.2016 г., изготвена от ответника и последваща епикриза от 10.12.2016 г. от МБАЛНП „Свети Наум” в София, то припадъкът е бил от вида генерализиран тонично–клоничен припадък. Според рапорта и амбулаторен лист този припадък е продължил 3 минути.

Според изслушаната и приета по делото СПЕ ГТКП съставлява животозастрашаващо състояние. По време на тоничната фаза се втвърдяват мускулите и цялото тяло, а по време на клоничната фаза започват резки тласъчни движения. Ако продължи по-дълго съществува вероятност от смърт от задушаване. Обикновено се свързва с епилептични състояния.

Според вещото лице обаче служителите на ответника не са имали пълни данни за точното състояние на ищеца и са възприели единствено факта на припадъка. Видно от рапорта, амбулаторния лист и епикризата от 08.12.2016 г. на ищеца е инжектиран диазепам в подходяща доза, за да се предотврати летален изход за него. След това ищецът изпаднал в сънливо състояние и същият останал при ответника.

Сутринта на следващия ден на смяна застъпила свидетелката К.. Видно от рапорта, от епикриза от 09.12.2016 г. и от показанията й ищецът сутринта на 09.12.2016 г. повърнал.

Съдържимото било с кафеникав цвят, поради което лекарят се усъмнил, че пациентът има перфорирана стомашна язва и губи фатално кръв от стомаха, поради което се обадила на Спешна помощ да бъде заведен в „Пирогов”. Издала направление. След изследвания ищецът е настанен на 09.12.2021 г. в Многопрофилната болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум” (МБАЛНП). Видно от епикриза от 09.12.2016, изготвена при ЦПЗ 4