Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 619 от 25.04.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 322/2025
Вид
Определение № 619
Подписан
25.04.2025
В сила
25.04.2025
Състав
СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Плевен, 25.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500322 по описа за 2025 година С определение № 4972/26.11.2024г., постановено по гр.д.№2666/2024г.

Плевенски районен съд

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. №

29197/25.10.2024г., подадена от ЕТ „**********“, ЕИК **********, чрез адв.М. Н.-А. за изменение на Решение № 1266/01.10.2024г. постановено по гр.д. № 2666/2024г. по описа на ПлРС в частта за разноските. За да постанови този краен резултат ПлРС е приел, че молителят не е представил пред него списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция с оглед на което молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява недопустима и не следва да се разглежда по същество. Все в т.вр. РС-Плевен приел, че макар в едната си част отправената до него молба да е наречена молба за допълване на решението в частта за разноските ,то по съществото и по характера си цялата молба е всъщност за изменение на постановеното решение в частта за разноските, а не за неговото частично допълване ,поради което е третирал молбата като една молба за изменение на решението в частта за разноските и я е оставил като цяло без разглеждане.

Този съдебен акт е бил съобщен на ЕТ „**********“, ЕИК **********, чрез адв.М. Н.-А. на 12.12.2024г. с оглед на което двуседмичният срок за неговото обжалване е изтекъл на 27.12.2024г.

Още на 12.12.2024г. по електронен път е подадена частна жалба от ЕТ „**********“, ЕИК **********, чрез пълномощника му адв.М. Н.-А. срещу определение № 4972/26.11.2024г., постановено по гр.д.№2666/2024г.

Плевенски районен съд

,като се иска неговата отмяна и вместо това постановяване на определение с което да бъде осъдено „Новако Строй„ЕООД да заплати на ЕТ „**********“,извършените от него деловодни разноски по гр.д.№ 824/ 2022г. на ПлРС , които са в размер на 1200лв. , както и да бъде 1 осъдено „Новако Строй„ЕООД да заплати на ЕТ „**********“извършените деловодни разноски в производството по в. гр.д.№ 321/ 2023г. на Плевенски окръжен съд,в размер на 5 640лв.

Не е постъпил писмен отговор по частната жалба от противната страна по делото-„Новако Строй„ЕООД .

Плевенски окръжен съд намира ,че частната жалба от ЕТ „**********“, ЕИК **********, чрез пълномощника му адв.М. Н.-А. срещу определение № 4972/26.11.2024г., постановено по гр.д.№2666/2024г. на Плевенски районен съд е подадена в законово установения срок ,от надлежна страна в производството чрез нейния надлежно упълномощен процесуален представител ,внесена е била и дължимата държавна такса ,поради което същата е редовна и допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество , обаче ,Плевенски окръжен съд намира ,че тя е неоснователна.

Съществените въпроси на който следва да се отговори в случая за да бъде разрешен правилно спора са два :

1. дали подадената от

ЕТ „**********“, ЕИК **********, чрез пълномощника му адв.М. Н.-А. МОЛБА вх.№ 29197/ 25.10.2024г. по описа на РС-Плевен представлява по своя характер само молба за ИЗМЕНЕНИЕ на решението на ПлРС или пък съвместява в себе си молба за ИЗМЕНЕНИЕ и молба за ДОПЪЛВАНЕ на решението на ПлРС в частта за разноските и допустимо ли е поначало такова процесуалноправно съчетание.

2. дали когато делото е върнато от въззивна инстанция за ново разглеждане от първоинстанционният съд,то за страната , която иска присъждане на разноските ,направени при първото разглеждане на делото,важи задължението да представя пред съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция ,дори когато при новото разглеждане на делото не са направени нови деловодни разноски , а се претендират само деловодните разноски направени пред първата инстанция при първото разглеждане на делото.

Според Плевенски окръжен съд ,нормата на чл. 248, ал.1 от ГПК предвижда две възможни хипотези на действие от страна на съда :

1. първата хипотеза предполага съдът при постановяване на съдебния си акт по съществото на правния спор , изобщо да не се е занимавал с въпроса за деловодните разноски .В такъв случай при липсващо каквото и да било произнасяне на съда по въпроса за разноските ,страната може да поиска изрично допълване на съдебния акт в частта за разноските,но не може да иска изменение ,доколкото съдът изобщо не е разглеждал този въпрос .

2.втората хипотеза предполага съдът да се е занимал с въпроса за дължимите деловодни разноски ,но съдебният му акт в тази му част да е неправилен при която хипотеза страната може фактически да поиска преразглеждане на становището на съда по въпроса с разноските , а не може да иска допълване ,което предполага да не е налице каквото и да било произнасяне на съда по въпроса за разноските.

2

При това според Плевенски окръжен съд няма никакво значение за присъждане на кои деловодни разноски става дума - дали за направените при първоначалното разглеждане на делото ,дали за направените при въззивното разглеждане на делото в резултат на което първоначалният съдебен акт е бил обезсилен ,дали за направените при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.Във всички случаи става въпрос за това дали съдът изобщо е разглеждал въпроса за дължимите разноски или изобщо не се е занимавал с него в съдебния си акт.

Поради тези съображения ,Плевенски окръжен съд намира ,че не е допустимо в едната си част- тази за деловодните разноски направени пред първата инстанция да се иска изменение на решението на РС-Плевен , а в друга част на деловодните разноски –тези ,направени пред въззивната инстанция при първоначалното разглеждане на делото ,да се иска допълване на съдебния акт на РС-Плевен.Във всеки случай ,когато съдът в постановения от него съдебен акт се е занимавал с въпроса за дължимите деловодни разноски ,ще се касае за изменение на съдебния акт –решението , а няма да става дума за негово допълване .

В т.см. според Плевенски окръжен съд , РС-Плевен правилно е възприел молбата молба с вх. № 29197/25.10.2024г., подадена от ЕТ „**********“, ЕИК **********, чрез адв.М. Н.-А.,само като молба за изменение на решението в частта му за разноските, а не като молба за изменение и за неговото допълване едновременно ,каквато хипотеза не е възможна.

Оттук нататък вече следва да се отговори и на втория въпрос на който според Плевенски окръжен съд , РС-Плевен също така е отговорил правилно ,като е приел, че и при новото разглеждане на делото от РС-Плевен /след връщането му от въззивната инстанция за ново разглеждане на действително предявения иск / страната ,която не е представила списък с разноските, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските ,поради което е оставил без разглеждане молбата като недопустима.

Според Плевенски окръжен съд ,като се разглеждат съвместно нормите на чл. 81 и чл. 80 от ГПК се налага извод ,че винаги , когато предстои произнасяне на съда с акт с който приключва делото в съответната инстанция ,за да се постигне произнасянето на съда и по въпроса за деловодните разноски с този акт , то страната ,която ги е направила следва изрично да ги поиска от този съд и заедно с това задължително следва да съпроводи това свое искане със списък с деловодните разноски и това следва да стане найкъсно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.

Това според ПлОС важи и в случая ,когато делото е било върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд и той безспорно ще следва да проведе ново съдебно заседание в което приключва съдебното дирене по делото. В случая това е заседанието от 02.09.2024г. ,когато е приключено съдебното дирене по делото,страните са пледирали по съществото на спора и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок.

В конкретния случай ответникът по насрещния иск - ЕТ „**********“, ЕИК **********, чрез пълномощника му адв.М. Н.-А. в посоченото последно 3 заседание от 02.09.2024г. е направил изрично искане за присъждане на деловодните разноски „за първото първоинстанционно и за въззивното производство „ , но това негово искане за присъждане на деловодни разноски не е съпроводено с представяне и на списък с направените от него деловодни разноски. Списък с разноските е било представен само от насрещната страна по делото „Новако Строй„ЕООД / вложен на л. 25 от гр.д.№ 2666/2024г. на ПлРС /,която стриктно е изпълнила задължението си по чл. 80 от ГПК ,като в този списък е включила както разноските за първото първоинстанционно разглеждане на делото - гр.д.№ 824/ 22 г. на РС-Плевен ,така и тези направени за въззивното разглеждане на делото по в.гр.д.№ 321 / 23 г. на ПлОС.

Това задължение за представяне на изричен формален списък по чл. 80 от ГПК винаги, когато се иска от съда присъждане на каквито и да било деловодни разноски е предвидено в закона от една страна за да улесни съда при определянето на действително направените от страната разноски, а от друга страна е предвидено в защита на самата страна , така че да не бъдат накърнени нейните права да и бъдат възстановени в пълен размер направените деловодни разноски, чрез тяхното евентуално неправилно определяне от решаващия съд. Законът презюмира ,че страната ,която иска присъждане на деловодни разноски най-добре знае и следи какви деловодни разноски е направила в рамките на цялото производство/ в т.ч. и при първоначалното , а и при новото разглеждане на делото / и поради това найточно може да посочи на съда техния размер ,като едновременно с това се улеснява съдът при тяхното определяне ,за да не се налага този съд ,който решава по същественият , същинският правен спор да се занимава с проследяване на всички направени от страната разноски в хода на цялото производство и буквално да преравя цялото производство .

Затова и представянето на списък по чл. 80 от ГПК е израз на дължимата грижа за собствените работи на страната , която иска присъждане на каквито и да били разноски и именно затова ,когато тя не прояви тази дължима грижа за собствените си работи , законът я санкционира като я лишава от възможността да иска изменение на решението в частта за разноските,след като самата тя не е направила нужното да посочи точно и ясно в изричен списък какви разноски претендира и е направила .

В т.см. ПлОС намира ,че няма основание страната да иска да черпи права от собственото си виновно поведение ,което се изразява имено в това ,че не е представила актуален списък на разноските при актуалното разглеждане на делото / гр.д.№ 2666/ 24 г. на РС-Плевен / до последното заседание по това дело ,след като е предстояло постановяване на съдебен акт по съществото на спора – решение с което съгласно чл. 81 от ГПК съдът е следвало да се произнесе и по искането за присъждане на разноските,направени от ЕТ „**********“ в хода на целия исков процес ,в т.ч. и при първото разглеждане на делото пред РС и пред ОС-Плевен.

Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното определение на РС-Плевен е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

4

Поради изложеното , Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното определение № 4972/26.11.2024г., постановено по гр.д.№2666/2024г. Плевенски районен съд .

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5