Решение № 92 от 26.06.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Златоград, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100050 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е Искова молба от Д. М. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „И.“ №** и Р. М. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Й. Н.“ №** - и двамата чрез адв. Е. В., от АК С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №** против ОБЩИНА Н., Булстат 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет на общината с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***.

Ищците, чрез адв. В. твърдят, че са наследили от своите родители имот с идентификатор ***, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10м), площ 1059 кв.м, стар номер 652, квартал 56, парцел XIX, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: поземлени имоти ***; ***; ***; ***; ***.

Адв. В. сочи, че ищците от 1975г. имат горния имот от родителите си и от тогава са установили фактическата власт върху него, владеейки го като свой явно, необезпокоявано от никого. В имота има изградена двуетажна къща, обозначена като сграда с идентификатор ***, вид собст.

1

Частна, функц. предн. жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 2, застроена площ 82кв.м по КК на гр. Н., като тази жилищна сграда е строена от родителите на ищците през 60-те години на миналия век.

В същия имот Д. и Р. М. имат и една изградена селскостопанска сграда, която отново е застроена през 60-те години на миналия век.

Селскостопанската сграда е на един етаж с площ 27кв.м Тоест, имотът представлява дворно място към жилищна сграда, която винаги се е обработвала от ищците.

Адв. Е. В. сочи, че ищците през месец януари 2025г. предприели процедура за снабдяване с документи, необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на собственост върху процесния имот, както и построените в него сгради по наследство и давностно владение. В тази връзка е подадена молба-декларация чрез общ. Н. до нотариус Д. Б., нотариус с рег.

№*** на Нотариална камара и с район на действие РС-З.. Ищците установили, че за процесния имот има съставен АДС №248А/09.03.1987г., като със Заповед №46-ДС/27.02.2001г. на Областен управител на обл. С., имота е предаден на Община Н.. Именно с горното нотариус Д. Б. отказва да изповяда сделка, досежно поземления имот.

Адв. В. сочи, че Община Н. не е придобила процесния имот на годно правно основание. Никога не е била превеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за община Н..

Адв. В. посочва съдебна практика в защита на направените от него твърдения и развива подробни съображения в защита интереса на доверителите си.

Ищците, чрез адв. Е. В. молят съда, да признае за установено по отношение на ответника Община Н., ЕИК 000615043, с адрес гр. Н., обл. С., представлявана от кмета Б. Р. К., че те - Д. М. Н., ЕГН **********, адрес: гр.

Н., ул. „И.“ №** и Р. М. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Й. Н.“ №** са собственици, на основание давностно владение от 1975г. на имот с идентификатор ***, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10м), площ 1059 кв.м, стар номер 652, квартал 56, парцел XIX, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: поземлени имоти ***; ***; ***; ***; ***.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същият да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.

В проведеното по делото открито съдебно заседание не се явява представител за ответника Община Н..

В съдебно заседание, пълномощникът на ищците адв. Е. В. поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

3

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.

19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Ищците, чрез своя процесуален представител претендират разноски, съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие, поради което ще следва в негова полза да се присъдят разноски за адвокат в размер на 850лв., а също и 65лв. - ДТ за образуване на дело, такса вписване на исковата молба в служба по вписванията и ДТ за удостоверения.

Скицата на АГКК гр. С., приложена на лист 10 и 11 по делото, приподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от решението.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че Д. М. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „И.“ №** и Р. М. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Й. Н.“ №** са собственици, на основание давностно владение от 1975г. имот с идентификатор ***, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10м), площ 1059 кв.м, стар номер 652, квартал 56, парцел XIX, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: поземлени имоти ***; ***;

***; ***; ***.

Скицата на АГКК гр. С., приложена на лист 10 и 11 по делото, приподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от решението.

ОСЪЖДА ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б.

Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *** да заплати на Д. М. Н. и Р. М. Н. разноски в общ размер 915лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: ___________Д.Х.____________ 4