Определение № 166 от 20.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Велико Търново, 20.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500122 по описа за 2024 година Производство по чл. 274 ал. 1 и сл. от ГПК.

С разпореждане № 113/25.01.2024 г. по гр.д. № 452/2021 г. Окръжен съд Велико Търново е върнал като нередовна въззивната жалба с вх. № 185/05.01.2024 г. на Гаранционен фонд гр. София против решение № 689/19.12.2023 г., постановено по същото дело.

Недоволен от постановеното разпореждане е останал частният жалбоподател Гаранционен фонд гр. София, ответник в производството пред ВТОС, който чрез пълномощника си адвокат Н. И. от ВтАК го обжалва и иска от ВТАС да го отмени и да върне делото на ВТОС за действия по администриране на жалбата. Счита, че неправилно ВТОС е приел, че указанията му за отстраняване на нередовностите по движение на възззивната жалба не са изпълнени, тъй като страната е представила надлежни преписи от въззивната жалба за насрещните страни в производството и квитанция за внасяне на дължимата държавна такса. Счита се, че на страната неправилно са дадени указания за представяне на препис от въззивната жалба за третото лице, негов помагач, което няма характера на насрещна страна по смисъла на чл. 261 ал. 1 от ГПК и неизпълнението на тези указания от съда не дава основание за връщане на жалбата като нередовна. С частната жалба се представени квитанция за внасяне на държавна такса по сметка на ВТАС в размер на 15 лв. и пълномощно в полза на адвокат Н. И. от ВтАК.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната 1 жалба от ответника по същата С. В. С., представляван по делото от адвокат М.

К. от ВТАК, както и не е постъпило становище от третото лице, помагач на частния жалбоподател - Н. Д. Х..

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба, представените по делото доказателства и закона, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното разпореждане, поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното гр.д. № 452/2021 г. по описа на ВТОС е видно, че същото е приключило на първа инстанция с решение решение № 689/19.12.2023 г., с което е уважен частично предявения иск с правно основание чл. 557 ал. 1 т. 1 и т. 2, б.„а“ от КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД и ответника Гаранционен фонд гр. София е осъден да заплати на ищеца С. В. С. сумата от 90 000 лв. за обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на баща му В. С. И., настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП на 12.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 200 000 лв.. Установява се от решението, че същото е постановено при участието на Н. Д. Х., в качеството на трето лице помагач на ответника Гаранционен фонд гр. София.

Установява се, че на 05.01.2024 г. е подадена въззивна жалба от Гаранционен фонд гр. София, ответник в производството пред ВТОС чрез пълномощника му адвокат Н. И. от ВтАК, с която решението на ВТОС се обжалва в частта, в която искът е уважен за разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв..

Установява се, че с определение № 53/10.01.2024 г. по делото ВТОС е допълнил решение № 689/19.12.2023 г., като е осъдил Гаранционен фонд гр.

София да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 3 600 лв.

Установява се, че с разпореждане на ВТОС № 41/10.01.2024 г. по делото въззивната жалба на Гаранционен фонд гр. София е оставена без движение, като на въззивника е указано да представи доказателства за внасяне по сметка на ВТАС на държавна такса в размер на 400 лв. и препис от въззивната жалба за връчване на третото лице помагач в едноседмичен срок от връчване на съобщението. Указано е, че при невнасяне въззивната жалба ще бъде върната.

Установява се, че препис от разпореждането на съда е връчено на 2

15.01.2024 г. на колега на адвокат Н. И. – адвокат В. К., от който момент за въззивния жалбоподател е започнал да тече 1 – седмичния срок за отстраняване на посочените от ВТОС нередовности по движение на жалбата.

Установява се, че на 17.01.2024 г. в изпълнение на указанията на съда Гаранционен фонд гр. София чрез пълномощника си адвокат Н. И. от ВтАК е представил по делото с молба квитанция за внесена държавна такса по сметка на ВТАС в размер на 400 лв..

С обжалваното разпореждане № 113/25.01.2024 г. по гр.д. № 452/2021 г. за да върне въззивна жалба вх. № 185/05.01.2024 г., подадена от Гаранционен фонд гр. София, ВТОС е приел, че нередовностите по същата не са отстранени изцяло в срок, тъй като по делото не е представен препис от въззивната жалба за връчване на третото лице помагач.

Въззивният съд намира за основателни оплакванията на частния жалбоподател за неправилна преценка от ВТОС за неотстраняване на нередовностите по движение на въззивната жалба в срок, като изводите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките на чл. 262 ал.

2 т. 2 вр. чл. 261 ал. 1 от ГПК не се споделят от ВТАС.

Съгласно разпоредбата на чл. 261 ал. 1 т. 1 от ГПК към жалбата се прилагат преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна, а съгласно разпоредбата на чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК жалбата се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

Принципно след като на въззивника са дадени указания за отстраняване на конкретни нередовности по движение на жалбата, същият е следвало да ги изпълни в срок едновременно или в същия срок да изложи възраженията си по дадените му указания. Първоинстанционното решение не влиза в сила спрямо третото лице помагач, след като подпомаганата страна е подала въззивна жалба и според въззивният съд същото следва да се запознае с подадената жалба на подпомаганата страна и да вземе становище, но непредставянето на препис от въззивната жалба за третото лице не съставлява нередовност на въззивната жалба по смисъла на чл. 261 ал. 1 т. 1 от ГПК, а неизпълнението на указанията на съда, които не следват от закона не води до основание за връщане на въззивната жалба по реда на чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК. Основателни са доводите в частната жалба, че въззивникът не е имал 3 задължение да представи по делото на препис от въззивната жалба за връчване на третото лице, негов помагач поради това, че третото лице няма качеството на негова насрещна страна в производството. При съобразяване на задължителните постановки на ТР № 1/04.01.2000 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл. 199 ал. 1 т. 1 от ГПК /отм./, които не са загубили сила по приложението на чл. 261 ал. 1 т. 1 от ГПК поради сходната формулировка на разпоредбите следва да се приеме, че към въззивната жалба се прилагат преписи от нея и приложенията й според броя на лицата, участвуващи в делото като противна, т.е. насрещна страна страна (ищец, процесуален субституент), контролиращата упражняването правото на иск, ако въззивник е ответника и обратното, привлечените и встъпилите трети лица - помагачи на тази главна страна, главно встъпилата страна в процеса, прокурорът. ОСГК на ВКС приема, че съгласно закона само на изброените субекти следва да се връчи препис от въззивната жалба в качеството им на противна /насрещна/ страна на обжалващия, а необжалвалите, необходими и обикновени другари на въззивника нямат това качество, тъй като се намират с обжалващия в отношение, аналогично на подпомагаща към подпомагана страна, т.е. те се намират на една и съща страна на процесуалното правоотношение и поради това съдът не е задължен да изпрати препис от подадената жалба на необжалвалите другари.

Следва да се посочи също, че в конкретният случай от съдържанието на разпореждането на съда за оставяне на въззивната жалба без движение не може да се направи извод, че на въззивника са указани ясно последиците от неотстраняване на всички нередовности по движение на въззивната жалба, тъй като граматически указанието за връщане на въззивната жалба е свързано само с невнасяне на дължимата държавна такса по делото. Липсва указание на първоинстанционния съд, че при непредставяне на препис от въззивната жалба или че при неотстраняване едновременно на всички нередовности по движението й същата ще бъде върната.

С оглед изпълнението от страна на въззивника Гаранционен фонд гр.

София на указанията на съда за внасяне на държавна такса по въззивната жалба и липсата на произтичащо от закона задължение да представи препис от въззивната жалба за връчване на помагача му, следва да се приеме, че не са налице основанията на чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК за връщане на въззивната жалба като нередовна.

4

При тези изводи ВТАС намира, че обжалваното разпореждане на ВТОС следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на действията по администриране на жалбата.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 113/25.01.2024 г. по гр.д. № 452/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на жалбата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5