Определение № 830 от 15.03.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 830 гр. София, 15.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. АЛ. С. като разгледа докладваното от И. АЛ. С. Частно наказателно дело № 20211110209993 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Инициирано е по жалба на адв. М. М. от САК срещу постановление на СРП от 27.12.2018 г., с което, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, е частично прекратено наказателното производство по ДП № 592/08 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 52653/08 г., НСН № 418/09 г. по описа на СРП, спрямо обв. Д. В. П. за извършено от него деяние по чл.

131, ал. 1, т. 5, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, относно осъществена съучастническа дейност (като подбудител) спрямо св. М. А. И., поради недоказаност на обвинението.

В жалбата се твърди, че атакуваното постановление било неправилно поради наличие на съществено противоречие между установената доказателствена съвкупност и приетото от прокурора. Не бил направен дължим анализ на изложеното от свидетелите М. И. и П. Ч..

Последното довело до неправилно основание за частичното прекратяване на наказателното производство – поради недоказаност, вместо по чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК – липса на извършено престъпление.

След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното прокурорско постановление и материалите по ДП № 592/08 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 52653/08 г. , НСН № 418/09 г. по описа на СРП, съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена от упълномощен защитник на обв. Д. П., подадена е в законоустановения седмодневен срок по чл. 234, ал. 4 от НПК, поради което е ДОПУСТИМА.

По същата жалба е било налице произнасяне от СРС, НО, 3-ти състав с определение от 19.02.2019 г. по НЧД № 2716/19 г., с което постановлението на СРП е било потвърдено като правилно. Впоследствие СГС с определение от 26.08.2020 г. по ВНЧД № 2998/20 г. е отменил определението на СРС, НО, 3-ти състав, поради неизпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 4 от НПК (невръчване на препис от постановлението на СРП срещу разписка на обв. П., адв. Б., адв. М., П. М., адв. Д. и адв. Д.) и върнала делото на СРП за изпълнение на указанията по връчване.

Към настоящия момент указанията на СГС за изпълнение на процедурата на чл. 243, ал. 4 от НПК са изпълнени, което е видно не само от приложените разписки, но и от присъединените допълнително писмени становища от обв. П. и поверениците на 1 пострадалата М. във връзка с въззивната жалба на адв. М. срещу определението на СРС по повод атакуваното постановление на СРП. За пълнота следва да се отбележи, че обв. П. се е отказал от услугите на адв. Б. още на едно от съдебните производства. В този смисъл настоящият съдебен състав следва наново да се произнесе по жалбата на адв. М. срещу постановлението на СРП от 27.12.2018 г.

По същество контролната инстанция счита следното:

Досъдебното производство е приключвало три пъти с внасяне на обвинителен акт.

При първото внасяне на обвинителния акт е било образувано НОХД № 5335/09 г. по описа на СРС, НО, 3 с-в. Съгласно обвинителния акт, на обв. П. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 6, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че на неустановени дати през месеците юни, юли и август 2008 г. в гр. София, в телефонни разговори, както и при лични разговори на различни места в гр. С., в качеството си на „подбудител“, умишлено склонил св. М. А. И. да намери извършител за нанасяне на телесна повреда по начин, особено мъчителен за пострадалата – чрез заливане с разяждащо вещество (киселина или основа) на св. П. М. М. и обещал парична премия от 3000 лева за извършителя на деянието, като в резултат на горното, на 10.11.2008 г. около 14:30 часа в гр.

С., пред входа на офис-сграда, находяща се на бул. Б******, неустановено до момента лице, чрез заливане в областта на лицето и тялото с разяждащо вещество (концентрирана сярна киселина), причинило на св. П. М. М. тежка телесна повреда, изразяваща се в химическо изгаряне в областта на лицето, довело до обезобразяване, което е причинило разстройство на речта завинаги, както и други седем средни телесни повреди (подробно посочени), като деянието бил извършено по начин, особено мъчителен за пострадалата – причиняване на изключително силна и трайна болка в засегнатите участъци и нанасяне на дълбоко корозивни рани по лицето и тялото на пострадалата, в резултат на силно разяждащото действие на концентрираното киселинно вещество.

С разпореждане от 21.08.2009 г. съдът е прекратил съдебното производство, поради допуснати съществени противоречия и неясноти в обвинителния акт, като е върнал делото на СРП за отстраняването им.

В изпълнение на указанията на съда е повдигнато ново обвинение, предявено на обв. П. на 13.10.2009 г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 6, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, в което е налице изменение, досежно времето на осъществяване и механизма на изпълнителното деяние, както следва: „на неустановени дати в периода м. юни – м. ноември 2008 г. в гр. С., в качеството си на „подбудител“, умишлено склонил неустановено по делото лице -извършител (спрямо което са отделени материали от настоящото дело и е заведено отделно производство в СДВР) да нанесе телесна повреда на св. П. М. М. чрез нанасяне на побой или заливане с разяждащо вещество (киселина) и обещал парична премия за изпълнение на горното, като в резултат на тази подбудителска дейност , на 10.11.2008 г. около 14:30 часа в гр.

С*/, пред входа на офис-сграда, находяща се на бул. Б******, неустановено до момента лице, чрез заливане в областта на лицето и тялото с разяждащо вещество (концентрирана сярна киселина), причинило на св. П. М. М. тежка телесна повреда…“. С това текстово обвинение и квалификация бил внесен нов обвинителен акт срещу обв. П., по което било образувано НОХД № 12077/09 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, завършило с оправдателна присъда от 01.11.2012 г. Присъдата е отменена от СГС с Решение от 30.05.2016 г. по ВНОХД № 5072/15 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на съдебното следствие.

Образувано е ново НОХД № 9732/16 г. по описа на СРС, НО, 95 състав, като с протоколно определение от 27.09.2016 г. съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за изпълнение на указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения – неяснота в обвинителния акт и неописан механизъм на 2 подбуждането. Определението на СРС е потвърдено с Определение на СГС от 02.12.2016 г. по ВНЧД № 4507/16 г.

В изпълнение на указанията е повдигнато ново обвинение, изготвено на 05.07.2017 г. спрямо обв. П. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5, вр. чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2, пр. 6, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1 от НК, в което отново е налице изменение, досежно времето на осъществяване и механизма на изпълнителното деяние, както следва: „на неустановени дати в периода от месец юни – до 14:30 часа на 10 ноември 2008 г. в гр. С****, в качеството си на „подбудител“ - умишлено склонил неустановено по делото лице извършител (спрямо което са отделени материали от настоящото дело и е заведено отделно производство в СДВР) да нанесе тежка телесна повреда на св. П. М. М. чрез нанасяне на побой или заливане с разяждащо вещество (киселина), като му обещал парична премия в размер на 3000 лева за изпълнение на горното, като същевременно на неустановени дати в периода м. юни – м. ноември 2008 г. в гр. С** действал и в качеството си на „помагач“ – умишлено улеснил неустановеното по делото лице - извършител (спрямо което са отделени материали от настоящото дело и е заведено отделно производство в СДВР), да нанесе нанесе тежка телесна повреда на св. П. М. М. чрез нанасяне на побой или заливане с разяждащо вещество (киселина), като набавил средство за изпълнение на деянието – доставил на неустановения извършител бутилка с концентрирана сярна киселина и също така му предоставил цветни снимки на св. П. М. М., разпечатани на хартия – лист формат А4, и в резултат на така описаните подбудителска и помагаческа дейности, на 10.11.2008 г. около 14:30 часа в гр. С**, пред входа на офис-сграда, находяща се на бул. Б******, неустановено до момента лице, чрез заливане в областта на лицето и тялото с разяждащо вещество (концентрирана сярна киселина), причинило на св. П. М. М. тежка телесна повреда…“.

С това текстово обвинение и квалификация бил внесен нов обвинителен акт срещу обв. П., по което било образувано НОХД № 15725/17 г. по описа на СРС, НО, 106 състав. С протоколното определение от 14.05.2018 г., произнесено в рамките на разпоредително заседание, съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Сред указанията на последно място е да бъде „изготвено и постановление за частично прекратяване на наказателното производство или алтернативно – да се отделят материали в друго наказателно производство, имайки предвид, че с постановления от 22.11.2008 г. и 30.03.2009 г. обв. П. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпно деяние в съучастие със свидетеля М.

И., като впоследствие тази деятелност е заличена мистериозно“. Протоколното определение е потвърдено с определение на СГС от 05.07.2018 г. по ВНЧД № 2727/18 г. като въззивният състав не е коментирал последното указание на първоинстанционния съд.

При горната фактология и хронология на повдигнатите обвинения спрямо обв. П. и развитието на наказателното производство до този момент, настоящият съдебен състав е на мнение, че СРП не е следвало да изготвя „постановление за частично прекратяване на наказателното производство спрямо обв. Д. В. П. за извършено от него деяние по чл. 131, ал.

1, т. 5, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, относно осъществена съучастническа дейност (като подбудител) спрямо св. М. А. И., поради недоказаност на обвинението“, с уточнението наказателното производство да продължи по обвинението, изготвено на 05.07.2017 г. спрямо обв. П. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5, вр. чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2, пр. 6, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

За този си извод съдът изхожда от разпоредбата на чл. 243, ал. 9 от НПК, съгласно която не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние. Съгласно ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС, меродавно е последното повдигнато обвинение на ДП, а частично прекратяване на наказателното производство ще е наложително, само когато от последното 3 повдигнато и предявено на предварителното производство обвинение следва да се изключат определени деяния, намиращи се във връзка с деянието по обвинителния акт, или отделни лица, привлечени като съучастници за същото деяние. Промяната на фактите и механизмите на изпълнителното деяние не налага необходимост от подобно частично прекратяване. В настоящия случай същественото е, че първоначално на обв. П. е било повдигнато обвинение (това, за което сочи и СРС, НО, 106 състав в протоколното си определение от 14.05.2018 г.) за това, че „в качеството си на „подбудител“, умишлено склонил св. М. А. И. да намери извършител за нанасяне на телесна повреда по начин, особено мъчителен за пострадалата – чрез заливане с разяждащо вещество (киселина или основа) на св. П. М. М. и обещал парична премия от 3000 лева за извършителя на деянието“. От този текст не може да се извлече извод, че съгласно обвинението св. М. И. е посочен като съучастник на обв. П..

Подбудителството е насочено към св. И. не в качеството на последния като помагач или извършител, а с цел „да намери извършител“. Неслучайно в обвинението М. И.е посочен като свидетел („св.“). Св. И. никога не бил посочван в което и да е обвинение от началото на наказателното производство като „съучастник“ или „извършител“. Подобно обвинение не му е предявявано и същият винаги е бил разпитван като свидетел. При тези първоначални постановления за привличане на обвиняем се касае единствено за непрофесионален подход от страна на разследващия при текстовото изписване на обвинението, довело до неясноти и вътрешни противоречия, което е било преодоляно с Разпореждането на съда от 21.08.2009 г. и последвалото ново прецизирано обвинение, предявено на обв. П. на 13.10.2009 г., в което неясното вписване на св. М. И. в описанието на изпълнителното деяние е било премахнато.