Определение № 102 от 18.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. София, 16.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502741 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 72204/2.08.2023г от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, чрез адв. Пр. В. от САК, срещу определение № 8796/19.07.2023г, постановено по гр.д.№ 7337/2021г по описа на СГС, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение на постановеното решение в частта му за присъдените разноски, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно.

Възразява срещу приетото от съда, че ответникът е дал повод за завеждане на отрицателен установителен иск, поради което следва да се присъдят разноски на ищеца.

Сочи, че не дължи разноски, тъй като е признал, че не се дължи принудително изпълнение на вземането, като след изтичане на давността не е предприел действия по принудително изпълнение. +Цитира съдебна практика, че ответникът при признание на иска не дължи разноски и има право на присъждане на разноски по уважен отрицателен установителен иск.

Претендира да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да се измени постановеното решение в частта за разноски, като се отмени в частта за присъдените разноски в тежест на дружеството.

Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок на 2.08.2023г, тъй като жалбоподателят е бил уведомен на 27.07.2023г за обжалвания съдебен акт, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.7337/2021г по описа на СГС е било образувано по искова 1 молба от П. Д. Т. и П. Д. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване на установено, че не дължат сумата от 28 340лв. за задължение по договор за банков кредит от 28.04.2011г, сключен от ищците с „Банка ДСК“ ЕАД и цедирано в полза на ответното дружество.

В отговора на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът е заявил, че признава исковата претенция на ищците, че извънсъдебната покана до ищците да платят вземането, не е повод за предявяване на иск за несъществуващо вземане, че не е дал повод за завеждане на исковата претенция. Посочил е, че въз основа на издаден изпълнителен лист, първоначалният кредитор е образувал изп. дело № 167/2013г по описа на ЧСИ М.М., като на 2.10.2017г е подадена молба за прекратяването му поради настъпила перемпция. Поддържал е, че ново изпълнително дело не е било образувано, не е предприемал съдебни действия за събиране на вземането си. Посочил е, че разноски по делото не се дължат от ответника, ако не е дал повод за образуване на делото.

С определение № 4647/30.11.2021г е съставен проекто-доклад по делото, обявен за окончателен в съдебното заседание на 18.02.2022г., в който е посочено, че съдът приема за безспорно, че в периода м.октомври 2020г до м.януари 2021 представител на ответното дружество се е свързал с ищците по мобилен телефон и им е заявил, че имат парично задължение, че на 27.01.2021г ответникът е заявил на ищците по мобилен телефон, че му дължат сума в размер на 28 340лв.

С решение № 1862/12.07.2022г, постановено поделото, е признато за установено, че П. Д. Т. и П. Д. К. не дължат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сума в общ размер 28 340лв., представляваща задължение по договор за банков кредит от 28.04.2011г, сключен от ищците с „Банка ДСК“ ЕАД и цедирано в полза на ответното дружество. Осъдено е на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на П. Д. Т. и П. Д. К. сумата от 3033.60лв.-държавна такса и разноски по делото.

Депозирана е молба с вх. № 48008/28.07.2022г от „ЕОС Матрикс” ЕООД, с искане за изменение на постановеното решение № 1862/12.07.2022г в частта за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на ищците сумата от 3033.60лв. Посочено е, че изпълнителното дело е било прекратено и срещу ищците не са предприемани правни действия за събиране на сумите. При признание на иска не следва да се присъждат суми в тежест на ответника.

С обжалваното определение № 8796/19.07.2023г, постановено по делото, е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, като е прието, че с извънсъдебното си поведение ответното дружество е отправило покани до ищците за заплащане на сумата, поради което им е дал повод за предявят иск за недължимост на суми като погасени по давност.

Видно от приложено ксерокопие на изпълнително дело № 20137860400167 по описа на ЧСИ М.М., че същото е било образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 10.01.2013г по ч.гр.д.№ 61086/2012г на СРС по издадена заповед за изпълнение от 2

10.01.2013г, с взискател-от „Банка ДСК“ ЕАД срещу П. Д. Т. и П. Д. К.-длъжници за дължими суми по договор за кредит от 28.04.2011г -14 523.21лв. главница, ведно със законната лихва от 19.12.2012г до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1654.51лв., за периода 27.11.2011г до 18.12.2012г, санкционираща лихва в размер на 1168.26лв. за периода 3.12.2012г до 18.12.2012г, такса в размер на 60лв., 964.24лв. разноски по делото. По делото са извършвани изпълнителни действия. По молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, на когото е било прехвърлено вземането, делото е било прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, като със същата са изискали да им се върнат оригинал на изпълнителен лист, ведно с издадената заповед за изпълнение, препис от поканата за доброволно изпълнение. Изпълнителното дело е било прекратено на 3.10.2017г на основание посочената разпоредба.

Видно от договор за продажба на вземания от 21.10.2020г е, че „ОТП Факторинг България“ ЕАД е прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД процесното вземане.

С оглед на изложеното, въззивният съд приема от правна страна следното:

Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

С определение № 95/22.02.2018г, постановено по ч.гр.д.№ 510/2018г по описа на ВКС, IV ГО, се приема, че страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане.

При действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск беше недопустим (поради отсъствие на правен интерес), а ответникът никога не дължи разноски по недопустим иск. Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.

3

Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Давността е не само забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде установено неговото съществуване или несъществуване, тъй като то може да е погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от издадените разписки. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.

439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма право на принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се установява съществуването или несъществуването на вземането. Ако този иск е основателен, ответникът дължи разноски, защото е оспорил иска с твърдения, че давностният срок е по-дълъг или теченето му е спирано и/или прекъсвано.

Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Не е без значение и обстоятелството, че кредиторът има установена практика за процедиране при направено извънсъдебно възражение за давност, още повече ако по силата на задължителни за него правила той е длъжен, и прилага адекватна процедура в подобна ситуация.

В този смисъл са и Определение № 474/7.11.2019г на ВКС по ч.гр.д.№ 3063/2019г, IV ГО, ГК, Определение № 1248/25.05.2023г на ВКС по ч.гр.д.№ 1167/2023, III ГО, ГК.

В определение № 50010/23.03.2023г на ВКС по ч.гр.д.№ 3372/2022г, IV ГО, ГК, се приема, че е налице различна хипотеза от посочената в определение № 95/22.02.2018г, постановено по ч.гр.д.№ 510/2018г по описа на ВКС, IV ГО, тъй като ответникът е признал иска, но е станал причина за завеждане на делото, тъй като са извършени извънсъдебно действия, разполага с изпълнителен титул срещу ищците, който може да послужи за образуване на ново изпълнително производство в рамките на което длъжникът не би могъл да направи обвързващо кредитора или ЧСИ възражение за погасяване на вземането по давност, което да даде основание да се прекрати делото. Възражението за погасяване на вземането по давност следва да бъде предявено по съдебен ред, за да има обвързващи кредитора последици, поради което сезирането на съда в случая е условие за упражняване на субективните права на ищеца и признанието на искане е достатъчно, за да приложи чл.78, ал.2 ГПК.

Същото разрешение се дава и в определение № 1379/1.06.2023г на ВКС по ч.гр.д.№ 1965/2023г, IV ГО, ГК, като се приема,че наличието на изпълнителен титул е дало повод на 4 ищците да предявят отрицателен установителен иск. Приема се, че ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда и не е дал друг повод за предявяване на иска. Хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване на несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице, въз основа на него е образувано изпълнително производство, макар и същото да е прекратено поради настъпила перемпция. Обстоятелството, че взискателят по това производство е поискал прекратяването му поради настъпила перемпция, едновременно с това връщане на изпълнителния лист и призовките за доброволно изпълнение, не съставлява признание за погасяването на вземането по давност и дава повод за завеждане на отрицателен установителен иск.