Определение № 316 от 15.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. София, 15.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно търговско дело № 20251001000338 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

С определение № 1160/18.03.2025 г., постановено по ч. т. дело № 334/2025 г. по описа на Софийски градски съд, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на Д. Г. М., ЕГН:**********, за назначаването й за ликвидатор „МИКО-ГЕОТОН“ ООД ЕИК: 010999642 (в ликвидация).

Против определението на СГС е постъпила частна жалба от Д. Г. М., действаща чрез своя процесуален представител, в която се поддържа, че то е незаконосъобразно. Твърди, че неправилно СГС е приел, че не е компетентен да назначи ликвидатор в процесния случай. Оспорва се изводът на първата инстанция, че единствено регистьрният орган може да назначава първоначален ликвидатор след постановяване на съдебно решение за прекратяване на дружеството, а съдът разполага единствено с правомощие за смяна на вече назначен ликвидатор в хипотезата на чл. 266, ал. 4 ТЗ. Заявява се, че в конкретния случай всички ликвидатори, определени от Агенцията по вписванията, са отказали назначението си поради липса на средства в дружеството. Изтъква се, че тези обстоятелства водят до невъзможност дружеството да бъде ликвидирано по обичайния ред и е именно важна причина по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ за съдебно назначаване на ликвидатор.

Поддържа се, че хипотезата на чл. 266, ал. 4 ТЗ не е ограничена до случаи на смяна на ликвидатор, а обхваща и случаи на назначаване на ликвидатор от съда, когато назначените ликвидатори от Агенцията се отказват от назначението си и ликвидационното производство реално не може да започне, какъвто е и настоящият случай. Моли се, като се съобразят развитите аргументи, обжалваното определение да бъде отменено и и вместо него да бъде постановено ново, с което на основание чл. 266, ал. 4 ТЗ Д. Г. М. да бъде назначена за ликвидатор на „МИКО-ГЕОТОН“ ООД.

1

Софийският апелативен съд намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по молба на Д. Г. М., в качеството й на съдружник, притежаващ 1500 лева от капитала, равняващи се на 30% или повече от 1/20 от капитала на „МИКО-ГЕОТОН“ ООД (в ликвидация), с която се иска да бъде назначена за ликвидатор на дружеството.

С решение №216 от 08.02.2024г., влязло в сила на 03.01.2025г. по т. д.

№1424/2023г. на СГС ТО VI – 25, дружеството „МИКО-ГЕОТОН“ ООД е било прекратено по иск на Софийска градска прокуратура с правно основание чл. 155 т. 3 ТЗ.

С акт за назначаване на ликвидатор №20250114163039/14.01.2025г. ДЛР при АВп ТР е определило за такъв В. Д. П..

С искане за корекция на назначенията №20250128073332 Д. Г. М. е поискала Агенцията да я назначи за ликвидатор на дружеството. С уведомително писмо №20250114163039-3/30.01.2025 г. Агенцията съобщила, че отказва да я назначи за ликвидатор и прекратява производството по изложени мотиви.

С молба вх.№23744 от 26.02.2025 г. е представен отказ на П. Г. Н. относно акт за назначаването й за ликвидатор на „МИКО-ГЕОТОН“ ООД.

Безспорно се установява, че Д. Г. М. притежава над 1/20 дял от капитала на дружеството и активно се интересува от приключването на процедурата по ликвидация, като заявява готовност лично и безплатно да изпълни функциите по ликвидация на дружеството.

Видно е от служебна справка от сайта на Агенцията по вписванията, ТР, по партидата на „МИКО-ГЕОТОН“ ООД (в ликвидация), че последователно на дружеството са били назначавани ликвидатори - В. Д. П., П. Г. Н., Ц. Л. Ц., Н. И. А., които са отказвали назначенията си. Последният назначен ликвидатор М. Д. Р. е от 04.04.2025 г., като по партидата на дружеството не е отразено съгласие на служебно назначения ликвидатор за поемане на функциите.

В търговското право ликвидацията се разглежда в различни аспекти като етап от развитието на дружеството, като правно положение и като производство. Ликвидационното производство се подчинява на строго посочени законови критерии не само по отношение на вписване на началото на ликвидацията, но и при заявяване на нейното приключване, като, след вписване на началото на ликвидацията, тежестта по провеждане на самата ликвидационна процедура е върху вписания ликвидатор. Именно негова е преценката, с оглед наличието на имущество, удовлетворяване на кредитори, провеждане на искови производства, тъй като, при заявяване на заличаване на юридическото лице, ликвидаторът изготвя счетоводни документи и декларира определени обстоятелства, за което носи имуществена и наказателна отговорност. Целта на ликвидацията е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, 2 остатъкът да бъде разпределен между съдружниците. Освобождаването на вписания ликвидатор в хипотезата на чл. 266, ал. 4 ТЗ изисква наличието на "важни причини", които подлежат на конкретна преценка с оглед срочното и законосъобразно реализиране на целите на ликвидационното производство по чл. 268 ТЗ. Текстът на закона не дава дефиниция на понятието "важни причини". В съдебната практика се приема, че причините следва имат непреодолим и съществен характер, като, съобразно установената съдебна практика, възможните важни причини, обуславящи промяна на личността на ликвидатора, са: заболяване, некомпетентност, действия във вреда на дружеството или неоправдано бездействие при осъществяване на ликвидационната процедура. Безспорно, както в интерес на съдружниците, така и в интерес на обществото е ликвидацията да се извърши своевременно, като за целта ликвидаторът следва да извърши всички действия, предписани му от закона. В този смисъл и логиката на ликвидационния процес предписва определянето на срок за извършване на ликвидацията. Производството по чл.

266, ал. 4 ТЗ за освобождаване/назначаване на ликвидатор е охранително и се развива по реда на чл. 595 и сл. ГПК. Съгласно чл. 266, ал. 4 ТЗ съдът по седалището на прекратеното търговско дружество може по важни причини да освободи назначения ликвидатор по искане на съдружниците, които имат 1/20 част от капитала. Видно е от вписаните в търговския регистър обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, че молителката притежава повече от 1/20 част от капитала на дружеството и следователно същата е активно процесуално легитимирана да иска освобождаване на назначения ликвидатор на търговското дружество и съответно своето назначаване. Освен това с процесната молба същата е сезирала компетентния съд съгласно чл.

266, ал. 4 ТЗ, на която разпоредба има изрично позоваване в нея.

Настоящият съдебен състав намира, че съображенията, поради които СГС е оставил без разглеждане молбата, могат евентуално да касаят основателността на молбата, а не нейната допустимост. В тази насока първата инстанция следва да прецени дали твърдените от молителката обстоятелства представляват "важни причини" по смисъла на чл. 266, ал. 4 ГПК и дали респективно те са доказани. И двата посочени въпроса се отнасят до основателността на молбата, а не до нейната допустимост.

Предвид изложените съображения настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, а обжалваното определение за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия състав на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1160/18.03.2025 г., постановено по ч. т. дело № 334/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА ч. т. дело № 334/2025 г. на същия съдебен състав за 3 продължаване на съдопроизводствените действия по молбата.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4