Решение № 3307 от 01.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3307 гр. Пловдив, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104318 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670 против Р. И. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2524,55 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 09.10.2013 г. до 06.12.2022 г., за обект на потребление, находящ се в ********, както и сумата от 447,33 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2013 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2022 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – П., *** гр. с.

Ищецът твърди, че ответникът Р. К. е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 09.10.2013 г. до 06.12.2022 г., в това си качеството, за водоснабдения имот, находящ се в ********, има задължения към ищцовото 1 дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 2524,55 лева. Сочи се, че ответникът е ползвал водоснабдения имот като собственик, като за потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва в размер на 447,33 лева, начислена върху главницата, за периода от 31.10.2013 г. до 30.11.2022 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия.

Посочва се, че отчетът в имота на потребителя е извършван по показанията на монтираното в имота измервателно устройство с номер в картотеката на дружеството – ***. Отчетените количества вода са нанесени в карнетите, като фигурирал подпис на потребителя, респективно на негов представител. От 03.02.2017 г. до 05.05.2021 г. е установено, че в имота не се живее, поради което отчетът за същия период бил преустановен и не са се начислявали количества вода. Твърди се, че на *** г. ответникът действал в разрез на неговите задължения по ОУ и отказал достъп до водомера, намиращ се в неговия имот. На **** г. било продължено инкасирането, но потребителят отказал да постави подпис срещу показанието, това направил само на ***г. За натрупаните задължения съгласно отчета била издадена покана за доброволно плащане, получена от член на домакинството на ответника, а именно – от лице, с което живее на семейни начала. Поканата била връчена на адреса на водоснабдения имот.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което ищецът обосновава правен интерес да предяви настоящите искови претенции за съществуване на вземането по заповедта за изпълнение. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат А.. В същия са изложени съображения за недопустимост на исковете поради липса на предпоставки за предявяване на установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. Твърди се, че няма доказателства срещу ответника – длъжник да е издадена заповед за изпълнение, че такава не му е връчена и той не е имал срок да подаде възражение. От това се налагал извод, че не са изпълнени процесуалните действия, които предшестват завеждането на установителния иск по чл. 422 ГПК, поради което според ответната страна производството по делото следва да бъде прекратено. По същество се оспорват изцяло предявените искове. Твърди се, че по делото не са представени убедителни доказателства, от които да е видно, че ответникът Р. И. К. действително е абонат и е 2 ползвал посочените количества питейна вода. Ответникът оспорва представените копия на страници от карнет – книга (тетрадка), като в тази връзка твърди, че липсата на облигационна връзка води до неоснователност на предявените срещу ответника искове. Излага, че доколкото се касае за периодични плащания, съгласно нормата на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), процесните вземания за периода от 09.10.2013 г. до датата на предявяване на исковете са погасени по давност, като възразява за изтекла погасителна давност и моли исковете да бъдат отхвърлени за посочения период, както досежно всяка главница, така и досежно всяка начислена върху нея мораторна лихва.

Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Видно е от приложеното по делото ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – П., *** гр. с., че същото е образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, против Р. И. К., ЕГН **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото исково производство, както и че по посоченото заповедно производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № **** г. Така издадената заповед е връчена на длъжника (ответник в исковото производство) при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК (чрез залепване на уведомление). Предвид това, на кредитора са дадени указания съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като в законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове (съобщение с указанията е получено от кредитора – ищец на **** г., а исковата молба е входирана в съда на 24.03.2023 г.). Налице е идентитет между основанията и размерите на претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на исковото производство. С оглед изложеното, производството е допустимо.

По същество на спора:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните юридически факти: наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на канална вода, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

3

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер – за търговска продажба на питейна вода и за предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

В конкретния случай ищецът е представил по делото справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

В кориците на заповедното производство фигурира препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в ****, тоест, че е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, съответно на имоти в етажната собственост. Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено 4 ограничено вещно право на ползване или ползва имота на облигационно такова.

Именно лицето, притежаващо някое е посочените качества е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

По делото е прието писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, с което е представена подадена декларация за имота, находящ се в ***. От същата се установява, че е подадена от лицето И. Х. К., ЕГН ********** (л.**). В декларацията е отразено, че собственици на имота са лицата И. Х. К., ЕГН ********** и П. М. К., ЕГН ********** (л.**).

От постъпило по делото писмо от Община Пловдив, Район „Източен“, ведно с приложено Удостоверение за наследници изх. № *** г. (л.**) се установява, че лицето И. Х. К. е починало на *** г., а негови наследници са П. М. К. – ***, Р. И. К. – *** (ответник в настоящото производство) и М. И. К. – ***. От така представеното удостоверение за наследници се установява, че ответникът е *** на починалия собственик на водоснабдения имот, поради което и по силата на универсалното наследствено правоприемство същият е придобил съответно право на собственост по отношение на процесния недвижим имот, находящ се в ***, доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават този извод. В случая фактът, че ответникът не е единствен наследник на починалия собственик на имота не се отразява в отношенията му с ищцовото дружество, а би имал значение във вътрешните отношения с друг съсобственик. Ето защо, съдът приема, че ответникът Р. И. К., на чието име е разкрита партида при ищеца, е страна – потребител по договор при общи условия за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги. От ответната страна не са представени доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът претендира цената на предоставени ВиК услуги, ответникът не е обитавал този имот. В подкрепа на това е и обстоятелството, че адресът на водоснабдения имот е регистриран от страна на ответника като негов постоянен и настоящ адрес (л. ***). Следователно дори да се приеме, че към настоящия момент ответникът не притежава право на собственост по отношение на имота, то той е негов ползвател, който е титуляр на партидата на имота при ищцовото дружество – клиент с абонатен номер ***. Това обстоятелство се установява от приложената по делото справка за абонат, респективно ответникът се явява задължено лице за предоставените от ищеца ВиК услуги за процесния имот. Предвид изложеното, съдът счита за неоснователно възражението на ответника за липса на облигационна връзка между страните по делото, породена от продажбено правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.