Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3905 от 22.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11706/2026
Вид
Решение № 3905
Подписан
22.10.2026
Състав
НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1, т. 1, б. В · Закон за здравното осигуряване

РЕШЕНИЕ

№ 3905 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110211706 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 887492-F863316 от 11.05.2026 г., издадено от директор на офис „Младост“ ТД на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. В от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), на „***“ ЕООД, с ЕИК **********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2050 евро.

Недоволно от НП е останало санкционираното юридическо лице, което го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт.

Твърди се, че НП е немотивирано по отношение на размера на санкцията, твърди се, че фактите по делото не са изяснени в пълнота, като се сочи, че нарушението не било извършено целенасочено, а било в резултат на пропуск с инцидентен характер. Сочи се, че е налице несъразмерност на наложеното наказание. Изложени са твърдения, че е налице маловажност на процесното нарушение. Иска се отмяна на наказателното постановление или редуциране на наказанието до минималния размер по закон. Разноски не са претендирани.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Дружеството не е намерено на адреса в жалбата, макар адресът да е постен три пъти от призовкар.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт И.. В пледоарията си по същество той иска наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 12.12.2025 г., била извършена проверка от органите на ТД на НАП София - офис „Младост“ по отношение на дружеството „***“ ЕООД. В хода на проверката органите на НАП установили, че дружеството, в качеството си на работодател, не е внесло по сметката на ТД на НАП София дължимите здравноосигурителни вноски за месец юни 2025 г., на наетите от него работници и служители по трудови правоотношения, в законоустановения за това срок – до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, т.е. до 25.07.2025 г. включително.

При констатиране на горните факти, свидетелят С. М. съставила АУАН на дружеството жалбоподател за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. В от ЗЗО, който бил връчен срещу подпис на упълномощено лице - М. Д..

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 887492-F863316 от 11.05.2026 г., издадено от директор на офис „Младост“ ТД на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. В от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), на „***“ ЕООД, с ЕИК **********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2050 евро.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел С. М., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на посочения свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с оглед гарантиране на неговите права.

Съдът констатира, че в АУАН е допусната една техническа грешка при посочване на периода, за който не са внесени осигурителните вноски, като на първата му страница е посочено, че това е за месец февруари 2019 г., но в по-нататъшното описание на нарушението ясно се вижда, че е посочено, че става 2 дума за невнесени осигурителни вноски на работниците за месец юни 2025 г., като е посочено, че датата на нарушението е 26.07.2025 г.

При издаването на НП АНО се е възползвал от предвидената в ЗАНН възможност за отстраняване на технически грешки в АУАН и в НП липсва подобна констатация (за месец февруари 2019 г.). Поради това съдът намира, че не е налице противоречие между двата акта и АНО е използвал визирания в ЗАНН способ за отстраняване на нередовности в акта.

Съдът намира, че от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено от обективна страна, тъй като осигурителните вноски не са внесени в законовия срок. Нарушението е формално осъществено чрез бездействие.

По отношение на наказанието, което е наложено на търговеца, съдът намира, че същото е минималното, визирано в закона като размер – нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗЗО сочи, че имуществената санкция следва да е между 4000 и 8000 лева. Наложеното наказание е имуществена санкция в размер на 2050 евро, което е равносилно на 4009,45 лева, т.е. същото е в много близък до минималния размер, което означава, че е законосъобразно.

Съдът намира, че възраженията, обективирани в жалбата, относно немотивираност на процесното наказателно постановление, са неоснователни.

От съдържанието на посочения акт може да се установи кога, къде и от кого е осъществено нарушението. Безспорно се установява и какво е точното нарушение, в какво се изразява и при какви обстоятелства е било осъществено. Това е достатъчно от гледна точка на изискванията за съдържание, визирани в ЗАНН. Наличното описание на нарушението дава възможност на всеки субект да разбере в какво точно е обвинено дружеството, както и за всички останали реквизити на нарушението.

С оглед характера на обществените отношения, които са засегнати от процесното нарушение и като взе предвид, че то е типично за вида си и с нищо не разкрива по-ниска от обичайната обществена опасност, съдът намира, че в случая не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че от процесното нарушение са настъпили неблагоприятни последици за наетите по трудово правоотношение лица от жалбоподателя, тъй като те напрактика не са имали внесени здравни осигуровки.

По искането за разноски, съдът намира, че следва да уважи претенцията на въззиваемата страна, тъй като издаденото НП следва да се потвърди като законосъобразно. Поради това, съдът следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 евро, като счита, че то е съответно на правната сложност на делото и на броя на заседанията, в които е решено делото.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА НП № 887492-F863316 от 11.05.2026 г., издадено от директор на офис „Младост“ ТД на НАП София, с което на основание чл.

53 от ЗАНН, вр. чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. В от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), на „***“ ЕООД, с ЕИК **********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2050 евро, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК **********, да заплати на ТД на НАП София, сумата от 60 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4