Решение № 2038 от 29.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2038 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330116712 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: 203374133 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81В, ап.3, общ. Столична, обл.

София срещу В. Д. В. с ЕГН: ********** и адрес: ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 300 лева /триста лева/ - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ** от *** г., сключен между Сити кеш ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****** г. на „Апс бета България” ЕООД; 15,02 лева /петнадесет лева и две стотинки/ - договорна лихва за периода ****** г. – 24.10.2019 г.; 84,97 лева /осемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава за периода 24.10.2019 г.

– 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 25.07.2024 г. до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че между СИТИ КЕШ ООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ****** г., по силата на който на последния е предоставена в заем сумата в размер на 300 лева, която следвало да бъде върната на 1 брой вноски в срок до 24.10.2019 г. В договора бил уговорен лихвен процент в размер на 40,05% и ГПР в размер на 48,63 %. Твърди се, че договорът за кредит отговаря на императивните изисквания на ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че съгласно чл.31, ал. 3 от Общите условия страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Посочва, че договорът е сключен по електронен път, като по отношение на него са спазени и предвидените в ЗПФУР условия. В случай, че съдът приеме, че не е налице валидно сключен договор в електронна форма, с оглед реалният 1 характер моли да се приеме, че договорът за заем е сключен с предаване на сумата. Посочва се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****** г., „СИТИ КЕШ“ ООД прехвърлило на ищеца вземанията към ответника. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия. Крайният падеж по договора бил изтекъл. С оглед изложеното, за събиране на сумите по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е издадена заповед за изпълнение за сумите, предмет на настоящото производство, срещу която длъжника възразил. Предвид постъпилото възражение, се излагат съображения за наличие на интерес от предявяване на искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК. Моли да се уважат исковете. Претендира разноски за заповедното и настоящото исково производство.

Особеният представител адв. Д. П. оспорва предявените искове. Оспорва ответникът да е надлежно уведомен за сключването на Договор за прехвърляне на вземания от ****** г.

Оспорва договора за заем като нищожен поради наличие на неравноправни клаузи и в нарушение на Закона за защита на потребителите. Сочи, че посоченият в договора за кредит ГЛП е значително завишен и е в нарушение на добрите нрави. ГПР по заема се посочва, че също е прекомерна, като липсва пълна разбивка на разходите, като на кредитополучателя не е връчен пълния текст на общите условия. Моли се исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

На ****** г. между ответника в качеството на кредитополучател и СИТИ КЕШ ООД е сключен договор за паричен заем кредирект, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 300 лв., която е следвало да върне ведно с договорна лихва или общо сумата от 315,02лв. чрез заплащане на 1 вноска с дата на падеж 24.10.2019 г.

Уговорена е такса за експресно разлеждане в размер от 160,98 лв. и е отразено обща вноска с такса експресно разглеждане в размер от 476 лв. Видно от приетия договор, уговореният годишен лихвен процент е в размер от 40,05%, а ГПР е в размер на 48,63 %.

Съгласно чл. 6.2 от договора, е отразено, че в случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 6.1. от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 678,44 лв. с начин на разсрочено плащане, като неустойката се начислява автоматично с подписване на договора.

Приета е като писмено доказателство и Тарифа за таксите и разходите, за която липсват данни да е подписана от някоя от страните.

От приетата като писмено доказателство разписка за извършено плащане, издадена на ****** г. от ИЗИ ПЕЙ АД се установява, че заемната сума е предадена на ищеца.

На ****** г. между Сити Кеш ООД в качеството на продавач/цедент и ищцовото дружество в качеството на купувач/ цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който е прехвърлено вземането по Договор за заем от ****** 2 г., като същото е описано в Приложение № 1 към договора. Приложено е към исковата молба и уведомление за цесия от цесионера по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, издадена от цесионера, който е надлежно упълномощен от цедента.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като неоспорено от страните, отговарящо в пълнота на поставените задачи, компетентно изготвено и обективно, се установява, че процентът, с който се оскъпява кредита в постигнатата договорка за заплащане на неустойка за обезпечение е 135,69 % годишно и 22,614 процента месечно.

Нито се твърди, нито се установява по договора за кредит да са извършвани плащания от страна на ответника.

Неоснователно се явява възражението, че ответникът не е уведомен за извършената цесия по надлежния начин. С исковата молба е връчено уведомителното писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента, действащ чрез пълномощник цесионера, и същото е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, представляван от особен представител, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото/в този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о./.Вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.

Съдът не споделя тезата, че не е налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради това, че книжата по делото и уведомлението за съответната цесия са връчени на неговия особен представител, а не лично на длъжника.

Назначаването на особен представител на ответникът е вследствие на неуспешни усилия същата да бъде издирена, както на известните й адреси, така и по месторабота. Фигурата на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и т.н..

И в двата случая, представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключения на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично упълномощаване-чл. 34, ал. 3 от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК за особения представител.

Съдът не споделя разбирането, че връчването на уведомлението за цесия на особения представител по делото, представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото,тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация да не може да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на 3 уведомлението за цесията.

В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да плати.В тази връзка длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор.

В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне на вземания по договора за цесия.

Още повече, че това обстоятелство не се отразява върху материалноправната легитимация на ищеца, доколкото съгласно съдебната практика изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. В случая по делото е прието като доказателство пълномощно по силата на което не само цесионерът, но и адвокатското дружество представляващо цесионера, е упълномощено да връчва уведомления по чл. 99, ал.

3 ЗЗД.

Цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента – чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД не може да иска от длъжника изпълнение. Последното е предпоставено от настъпване на изискуемостта на вземането. Срокът за изпълнение по правило е установен в полза на длъжника, като при настъпване на определени в закона или договора (от който възниква прехвърлянето вземане) факти, приобретателят на вземането, в качеството си на кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна изискуемост. (В този смисъл е Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т.д. № 2230/2016 г. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о.).

С оглед установяване на материалноправната легитимация на ищеца, следва съдът служебно и по възражения от особения представител да прецени дали договорът за кредит е съобразен с императивните разпоредби на ЗПК.

Между ответника и СИТИ КЕШ ООД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.

4

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.