Решение № 31 от 13.03.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Монтана, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Олег Софрониев при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231600600372 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.

С присъда № 43 от 31.10.2023 г. по нчхдело № 503/2022 г. Районен съд - Лом е признал подсъдимия В. С. с ЕГН ********** за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление е нанесъл обида на Ц. Д. с ЕГН **********, както следва: на 22.06.2022 г. я псувал на *, нарекъл я „*“, „*“, „*“, като думите били изречени публично – пред много хора, които се били събрали в двора на къщата на Д. на ул. „*“ № *в гр. *, обл. *; на 27.10.2022 г. на улицата пред къщата на Д. на ул. „*“ № *в гр. *, обл. *, я нарекъл „*“ и й показал „*“. Предвид това и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК районният съд осъдил подсъдимия С. като му наложил наказание „глоба“ в размер на 500 лв., която да заплати в полза на държавата, както и наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиовъзела гр. Лом.С присъдата В. С. е признат за виновен и в това, че на 22.06.2022 г. в гр. *, обл. *се заканил на Ц. Д. с престъпление против нейната личност, като й казал, че „*“, „*“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК районният съд му наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК РС-Лом е определил на С. едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно три месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с 1 изпитателен срок от три години. На основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът е присъединил към наложеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ и наказанието „обществено порицание”. В. С. е осъден да заплати на гражданския ищец Ц. Д. общо сумата от 1000 лв. /по 500 лв. за всяко едно от деянията, за които е осъден/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от извършените престъпления, ведно със законната лихва; гражданските искове в останалата им част - до претендирания размер /oт по 3000 лв. за всяко едно от престъпленията/ са отхвърлени като неоснователни.

Предвид изхода на производството С. е осъден да заплати на Ц. Д. разноски в размер на 617,17 лева; С. е осъден да заплати по сметката на РС-Лом държавна такса в размер по 50 лв. за всеки от гражданските искове, съобразно уваженият им размер.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия В. С., който я обжалва във всичките й части с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че районният съд неправилно е кредитирал единствено показанията на посочените от тъжителката свидетели, без да вземе предвид показанията на останалите свидетели. Това, по негово твърдение, довело до неправилно възприета фактическа обстановка, съответно и до неправилни правни изводи. Моли да се отмени присъдата.

Постъпило е писмено възражение от Ц. Д., в което е изразено становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи за законосъобразност на присъдата, като се сочи, че районният съд правилно е приел, че подсъдимият С. е автор на деянията, в които е обвинен.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция жалбоподателят поддържа жалбата. Сочи, че обвинението срещу него е изградено на базата на лъжливи свидетелски показания, като отделно от това са нарушени конституционните му права да не бъде сниман и записван. Заявява, че Ц. непрекъснато търси скандал с него, както и че случилото се е в отговор на нейни обиди. Иска от съда да отмени присъдата като несправедлива.

Въззиваемата гражданска ищца и частен тъжител чрез своя повереник адв. П. излага доводи за законосъобразност на постановената присъда, поради което счита, че същата следва да се потвърди изцяло. Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Окръжен съд-Монтана, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:

Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията на въззивния съд са следните:

Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната присъда, е проведено законосъобразно ; районният съд не е допуснал при 2 разглеждане на делото нарушения на процесуални правила.

Фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата, е установена правилно от първостепенния съд, като при анализиране на доказателствения материал по делото от страна на въззивния съд същата не се променя и е следната:

Подсъдимият В. С. и Ц. Д. живеят в гр. *и са съседи, като имотите им се делят от една ограда. Двамата имат силно влошени отношения, като основната причина за това е дейността на Д., която събирала и продавала билки в двора си. Именно заради това С. подал сигнал до Областна дирекция по безопасност на храните - *. При извършената проверка не е установено Д. да е извършила административни нарушения.

На 22.06.2022 г. сутринта Д. била в дома си на ул. „*“ № *в гр. *. В двора на къщата били св. З.А., св. Г.Б. и други нейни работнички, които се занимавали с почистването на билките. Подсъдимият В. С. бил в своя двор, като между него и Д. за пореден път възникнал словесен конфликт. С. напсувал Д., като я нарекъл със следните думи: „*“, „*“, „*“ и „*“. Д. го призовала да престане с обидите, но подс. С. продължил, като я напсувал.

Казал й „*“, „*“, както и „*, *“. След това С. извикал към Д. „*“. Д. успяла да заснеме С. с мобилния си телефон докато последният изричал обидните фрази. Между двамата не се стигнало до физическа саморазправа, но с действията си и изречените думи С. изплашил както работничките на Д. така и самата нея. Последната се преместила да живее в апартамента на майка си, заедно с двете си деца, тъй като я било страх да живее сама в къщата си на ул.

„*“.

На 27.10.2022 г. Ц. Д. заедно със св. Г.К.отишла до къщата на ул. „*“ № *да си вземе багаж. На улицата бил подс. С. заедно с други съседи. Когато видял Д., С. я нарекъл „*“ и минавайки покрай нея й *. Предвид стореното Д. и К. сигнализирали органите на реда.

Така установената правилно фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите З.А., Г. Б., Г.К., които съдът кредитира като преки, последователни и непротиворечиви. От същите се установява несъмнено, че на 22.06.2022 г. подсъдимият С. е изрекъл обидите и заплахите към Д., както и че същите са възприети от нея. Конкретно от показаниятa на св. З.А. се установява, че на посочената дата подсъдимият е изрекъл следното към Д.: „*“, „*“, „*“, и „*“. Също така я напсувал като и казал „*“. От показанията на св. Г.Б. се установява, че С. нарекъл Д. „*“, както и че я заплашил „*“. Твърденията, че на 27.10.2022 г. подсъдимият С. е нарекъл Д.

„*“, както и че й показал * се доказват от показаният на св. Г.К..

Правилно районният съд е кредитирал и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От последната се установява, че С. изрича следните обиди и заплахи към Д.: „*“, „*“, „*“, „*“, „*“. В съдебно заседание вещото лице, посочва, че лицето, което е заснето на записите е подсъдимият. Според заключението върху изследваните записи няма извършвани промени (добавяне, премахване и други корекции).

Допълнителен аргумент за кредитиране на експертизата е, че тя напълно кореспондира с дадените от свидетелите З. А. и Г. Б. показания.

3

Не следва да се кредитират показанията на св. С.Д., която твърди, че 22.06.2022 г. в двора на имота били единствено тя, Д. и С., както и че последният не е отправял обиди към Д., тъй като тези показания не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, на който съдът дава вяра; нейните показания са в разрез с показанията на св. Л.Т., който твърди, че на процесната дата в двора на имота се чували и други гласове, освен тези на В. и Ц.. На същото основание не следва да се кредитират и дадените от подсъдимия обяснения, които се явяват негова защитна позиция.

От показанията на свидетелите М.М. и Л.Т. се установява единствено, че между подсъдимия и Д. отношенията били влошени.

От представената от РУ „Полиция“ – гр. * справка за характеристичните данни на В. С. се установява, че същият е криминално проявен, агресивен е и е краен в действията си. Освен това проявява явна склонност към извършването на противоправни деяния.

Видно от справката за съдимост В. С. е осъждан през 1986 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца.

През 2002 г. е реабилитиран. През 2023 г. същият е освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК за извършено престъпление по чл. 345, ал.2, във вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание „глоба“.

По делото са представени и писмени доказателства, които установяват, че на Д. са извършвани проверки от Областна дирекция по безопасност на храните по повод дейността й с билките. Тези доказателства са ирелевантни в случая, тъй като не допринасят за установяване дали подсъдимият е извършил сочените престъпления.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е направил и законосъобразни правни изводи:

За да се приеме, че деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146 от НК е съставомерно, от обективна страна деецът следва да е казал или извършил нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, както и в присъствието на още няколко лица. Последните също трябва да са възприели обидните думи или жестове. От субективна страна деянието следва да е извършено умишлено, като субектът трябва да съзнава, че обидата се възприема от множество лица.

В случая се установи, че на 22.06.2022 г. подсъдимият С. неколкократно е обиждал Д., като я нарекъл „*“, „*“, „*“ и „*“. Също така С. я псувал *, като й казал „*“, „*“, както и „*“. Цитираните обиди са изречени публично – пред свидетелките З.А. и Г.Б. , както и пред останалите работнички на Д., които се намирали в двора на къщата й. Освен това по делото несъмнено се установи, че на 27.10.2022 г. на улицата пред къщата на Д., подсъдимият С. я нарекъл 4

„*“ и й показал *, като това се случило пред съседи и пред св. Г. К.

При така установеното, съдът намира, че от субективна страна С. е действал умишлено, при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, както и че то се извършва в присъствието на други лица и се възприема от тях. Несъмнено се установява, че С. е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние, които се изразяват в накърняване честта и достойнството на Д., както и че е искал именно тяхното настъпване.

От изложеното е видно, че подсъдимият С. на два пъти е казвал и вършил неща, унизителни за честта и достойнството на Д.. Деянията са две, като са извършени през непродължителни времеви периоди (на 22.06.2022 г. и на 27.10.2022 г.), при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто се явява продължение на първото. Предвид установеното, следва да се приеме, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.

Съобразно гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

На следващо място, за да е налице съставомерност на деянието съгласно чл. 144, ал. 1 от НК, от обективна страна деецът следва да се е закани на другиго с престъпление против неговата личност. Изпълнителното деяние се изразява в обективиране на намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление против неговата личност. Необходимо е също така заканата да създава възможност за възбуждане на основателен страх в жертвата от извършване на престъплението. От субективна страна деянието следва да е извършено умишлено.