Решение № 1521 от 16.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1521 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300502876 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 във вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Р. Г. Д. чрез адв. Н.

П., против решение №2768 от 18.06.2024 г., постановено по гражданско дело №5445/2023 г. по описа на ПдРС, ХІ гр. състав, с което е признато за установено, че със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №6506/19.09.2022 г., издадена по частно гр. дело №13294/2022 г. на ПдРС, VI гр.с., Р. Г. Д. дължи на „Обединена българска банка” АД (като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, преди - „Райфайзенбанк България“ ЕАД), следните суми: сумата от общо 20898.73 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №*** г., анекс №1 от 19.12.2019 г. и анекс № 2 от 02.04.2021 г., от които: сумата от 1491.66 лв. - редовно падежирала главница, начислена за периода 10.11.2021 г. - 10.08.2022 г., и 19407.07 лева - предсрочно изискуема главница, сумата от 901.36 лева - възнаградителна лихва, начислена за периода 10.10.2021 г. - 21.08.2022 г., сумата от 108.65 лева обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница, начислено за периода 10.11.2021 г.- 21.08.2022 г., сумата от 129.38 лева - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода 22.08.2022 г. - 14.09.2022 г., сумата от 665.58 лева - лихва, дължима на 1 основание чл. 4, вр. чл. 1, б. „б“ от анекс №2 от 02.04.2021 г., начислена за периода 30.06.2019 г. - 18.12.2019 г., сумата от 1256.50 лева - лихва, дължима на основание чл. 4, вр. чл. 1, б. „в“ от анекс №2 от 02.04.2021 г., начислена за периода 10.03.2020 г. - 01.04.2021 г., и 36 лева, представляващи разноски за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 16.09.2022 г. до изплащане на вземането, и е осъдена Р. Г. Д. да заплати на „Обединена българска банка” АД (като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, преди -„Райфайзенбанк България“ ЕАД), разноските в заповедното производство, както следва: държавна такса в размер на 479.92 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, а също и разноските по първоинстанционното дело, както следва: държавна такса в размер на 582.91 лв., депозит за вещо лице в общ размер на 210 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението или обезсилването му като недопустимо, като се претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Обединена българска банка” АД, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендират се разноски Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация.

С въззивната жалба се иска обезсилване като недопустимо на решението на първостепенния съд. Единствените доводи, които се навеждат във връзка с това, са доводите за недопустимост на исковата молба като депозирана от юридическо лице при липса на правен интерес – твърди се, че „ОББ“ АД не е правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с която е сключен договора за кредит. Твърденията не се възприемат от настоящата инстанция. Според вписването в Търговския регистър, „Обединена българска 2 банка“ АД, ЕИК 000694959, е правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК 831558413, което е наименование от 14.07.2022 г. на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД със същия ЕИК, видно и от отбелязването в договора за потребителски кредит.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В съответствие със задълженията си по чл.7, ал.3 от ГПК съдът не установи и наличие на неравноправни клаузи в сключения между страните договор. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първостепенния съдебен акт.

Районният съд е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Обединена българска банка” АД (като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, преди - „Райфайзенбанк България“ ЕАД), е предявил против Р. Г. Д. иск за признаване на установено, че ответницата дължи сумите, за които по частно гр. дело №13294/2022 г. на ПдРС, VI гр. с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №6506/19.09.2022 г., както следва: сумата от общо 20898.73 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** г., анекс №1 от 19.12.2019 г. и анекс №2 от 02.04.2021 г., от които: сумата от 1491.66 лева - редовно падежирала главница, начислена за периода 10.11.2021 г. 10.08.2022 г., и 19407.07 лева - предсрочно изискуема главница, сумата от 901.36 лева - възнаградителна лихва, начислена за периода 10.10.2021 г. 21.08.2022 г., сумата от 108.65 лева - обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница, начислено за периода 10.11.2021 г. - 21.08.2022 г., сумата от 129.38 лева - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода 22.08.2022 г. - 14.09.2022 г., сумата от 665.58 лева - лихва, дължима на основание чл. 4, вр. чл. 1, б. „б“ от анекс №2 от 02.04.2021 г., начислена за периода 30.06.2019 г. - 18.12.2019 г., сумата от 1256.50 лева - лихва, дължима на основание чл. 4, вр. чл. 1, б. „в“ от анекс №2 от 02.04.2021 г., начислена за периода 10.03.2020 г. - 01.04.2021 г., и 36 лева, представляващи разноски за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 16.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №*** г., по силата на който на лицето е отпуснат кредит в размер на 23724.50 лева, напълно усвоен веднага, платим на 84 вноски. Към договора имало в последствие и два анекса - №1 от 19.12.2019 г. и 3

№ 2 от 02.04.2021 г., с последния от които крайният падеж ставал 10.01.2031 г.

Договорната възнаградителна лихва била в размер на 4.54%, а при забава в плащанията наказателната лихва била с 10 пункта над възнаградителната.

Банката отпуснала исканата сума, но заемателят не изпълнил своите задължения. Поради неплащане на месечните вноски с падежни дати 10.11.2021 г. и 10.08.2022 г., банката обявила кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 8.1. вр. чл. 9.2. Връчването на уведомителното писмо станало чрез ЧСИ, за което се изготвил съответен протокол. Исковата молба също имала ролята на уведомление за предсрочна изискуемост. За събиране на сумите се издала заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил, поради което в срок е предявен установителен иск. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си, е подала писмен отговор, в който оспорва исковете. Твърди, че искът бил недопустим, защото „ОББ“ АД не била правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. В договора за кредит ответницата била съдлъжник, но не и солидарен длъжник. Тя не била и поръчител, като средствата по заема били преведени по сметка на длъжника Г. Й. Д.. Искът не бил предявен и в шестмесечен срок. Длъжникът бил съпруг на ответницата, но починал през 2019 г. и след като тя уведомила банката, била принудена от финансовата институция да подпише анекс, с който да се задължи за цялата сума. Нейната воля обаче не била такава и тя не искала да отговаря за задълженията на съпруга си. Още повече, че към момента на сключване на договора съпругът имал застраховка живот. Моли да се обявят за нищожни анексите към договора поради противоречие или заобикаляне на закона, както и поради липса на съгласие за сключването им. Твърди се, че анексите не били подписани от посочените в тях банкови служители, както и, че извлечението от счетоводните книги било изготвено от лице без представителна власт. Не била настъпила и предсрочна изискуемост на главницата. Прави се възражение и за изтекла погасителна давност. Претендира и разноските по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №6506/ 19.09.2022 г., постановена по частно гр. дело № 13294/ 2022 г. на ПдРС, VI гр. с-в, ответникът е била осъдена да заплати на банката описаните суми, предмет на производството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 16.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство: 479.92 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена чрез ЧСИ на пълномощник на длъжника, който в срок е подал възражение по чл. 414 от ГПК, и в законния едномесечен срок е предявен и настоящият установителен иск.

4

С договор за потребителски кредит №*** г., сключен между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК 831558413, и Г. Й. Д., ЕГН **********, (като кредитополучател), и ответницата (като съдлъжник), на лицето е отпуснат кредит в размер на 23724.50 лева - за рефинансиране и потребителски нужди, с краен падеж - 10.02.2025 г. Към договора е приложен и погасителен план.

С анекс №1/19.12.2019 г. солидарният длъжник Д. е поела изцяло задълженията на починалия кредитополучател, като се променя и крайният падеж - 10.12.2027 г.

С анекс №2/02.04.2021 г., сключен между банката и ответницата, отново е променен крайният падеж - 10.01.2031 г.

И по двата анекса са изготвени нови погасителни планове, подписани от страните.

Предсрочната изискуемост на договора за кредит е обявена чрез залепване на уведомление от ЧСИ на адреса на длъжника, за което е съставен протокол.

Представена е справка за размера на дълга в табличен вид.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, по която вещото лице, след проверка на счетоводната документация на банката, е установила следното: сумата, предмет на договора за кредит, е била преведена по банкова сметка с титуляр Г. Й. Д., като с нея са били погасени предсрочно други кредити на лицето към различни финансови институции, общо в размер на 23724.41 лева. Усвоената по кредита главница била в размер на 20898.73 лева, от която: редовно изискуема главница (вноски с настъпил падеж за периода 10.11.2021 г. - 10.08.2022 г.) – 1491.66 лева и предсрочно изискуема главница – 19407.07 лева. Посочени са също размерите на редовната (възнаградителна) лихва – 901.36 лева, и на обезщетението за забава – 238.03 лева, както и как (върху каква главница и за какъв период) са определени.