Решение № 56 от 05.03.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………... /05.03.2021 г., град

Добрич

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на прокурора ПЛАМЕН

НИКОЛОВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Сандева КАНД № 551/2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

ХІІ от АПК.

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от В.С.С., с ЕГН **********, срещу решение № 260012 / 11.09.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 776/2020 г. по описа на РС - Добрич, с което е потвърден електронен фиш серия К № 3741405, издаден от ОД на МВР - Добрич, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна оценка на доказателствата по делото, неспазване на правилата на доказване в процеса и несъобразяване на обективни факти и обстоятелства по случая. Иска се отмяна на решението на ДРС и постановяване на ново по същество, с което да се отмени ЕФ, както и да се присъдят сторените разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по основателността й.

Представителят на ДОП дава заключение, че не са налице твърдяните в жалбата пороци, поради което решението на ДРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С процесния електронен фиш жалбоподателят като законен представител на „Омникар Рент“ ООД е бил наказан на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 25.06.2020 г., в 14, 56 часа, в град Добрич, по бул.

„25-ти септември“, до РД „Автомобилна администрация“, в населено място, с МПС „Нисан-Кашкай“, рег.

№ СВ4070НР, собственост на търговското дружество, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 518, обективирано в клип № 7246, при разрешена скорост 50 км/ч, измерена скорост – 75 км/ч, превишена стойност на скоростта 25 км/ч.

За да потвърди електронния фиш, въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че събраните писмени и гласни доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че е налице извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Приел е, че в електронния фиш са попълнени всички необходими данни съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Времето и мястото на извършване на нарушението са правилно и точно индивидуализирани, а географското местоположение на патрулния автомобил се установява от снимковия материал към фиша, както и от представените по делото разстановка за деня на сектор ПП при ОД на МВР – Добрич и протокол с рег. № 851р-9085/26.06.2020 г. за използване на АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Приел е, че превишението на скоростта е установено с годно техническо средство след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч, както и че не е било необходимо пътният участък за контрол да се обозначава с преносим знак “Е24”, тъй като се намирал в населено място.

Изложил е мотиви, че представеният снимков материал съставлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, като присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението, тъй като измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва автоматично от мобилната система. Направил е извод, че с поведението си жалбоподателят е нарушил нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и при липсата на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Така постановеното решение е правилно, макар и не по всички изложени в него мотиви. Липсват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да ограничават правото на защита на наказаното лице и да влияят върху съдържанието на съдебния акт. Липсва и допуснато нарушение на материалния закон, което да обуславя незаконосъобразност на крайните правни изводи на съда.

Неоснователно е основното възражение в жалбата, че използваното техническо средство е негодно средство за измерване, тъй като към датата на нарушението не е било от одобрен тип. Вярно е, че удостоверението за одобрен тип средство за измерване TFR1-M е със срок на валидност до 24.02.2020 г. съгласно данните в официалния сайт на БИМ, но това не означава, че процесният уред, с който е фиксирана скоростта на движение на автомобила, не е от одобрен тип. И това е така, защото съгласно чл.30, ал.5 от ЗИ когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В случая няма спор, че използваното техническо средство отговаря на одобрения тип, поради което се счита от одобрен тип, независимо че срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл. От приложения и неоспорен от касатора протокол от проверка от 21.11.2019 г. е видно, че към датата на извършване на нарушението мобилната система за видеоконтрол е преминала последваща проверка и е отговаряла на метрологичните изисквания, доколкото периодичността на проверката е една година, поради което правилно и законосъобразно районният съд е приел, че превишението на скоростта е установено с допустимо и технически изправно средство за измерване. Действително неправилно в мотивите към решението си районният съд е посочил, че мобилната система за видеоконтрол е с установен срок на годност до 11.02.2024г., позовавайки се погрешно на срока на валидност на заповедта на ДАМТН за оправомощаване на лабораторията към ГДНП за извършване на проверки на радар скоростомери и смесвайки изискванията техническото средство да е от одобрен тип и да е преминало метрологична проверка, но това не е повлияло на правилността на крайните му правни изводи относно годността на използвания технически уред.

Неоснователни са възраженията на касатора, че неправилно районният съд не е изследвал дали контролът с АТСС съответства на изискванията на чл.6, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Определянето на местата за контрол съобразно показателите по чл.6, ал.2 от Наредбата няма отношение към законосъобразността на обжалвания ЕФ, а към целесъобразността на административните мерки за контрол, поради което правилно и законосъобразно районният съд не е коментирал този въпрос в решението си. Вярно е, че неправилно районният съд е обсъждал в мотивите към акта си, дали пътният участък за контрол е следвало да бъде обозначен със знак „Е24“, след като това изискване е отпаднало с отмяната на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (обн., ДВ, бр.54/2017 г.) и чл.7 от Наредба №

8121з-532 от 12.05.2015 г. (обн., ДВ, бр.6/2018 г.) и не е било действащо към датата на установяване на нарушението, но този порок не е съществен и не е довел до незаконосъобразност на решаващите му изводи.

Не могат да се споделят и възраженията на касатора, че протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не е бил надлежно попълнен, тъй като в него не е индивидуализирано мобилното техническо средство, с което е констатирано нарушението. От съдържанието на протокола е видно, че в него ясно и точно са записани както видът и инвентарният номер на използвания уред, които съвпадат с посочените вид и номер в снимковия материал към клипа, така и регистрационният номер на служебния автомобил, към който той е бил монтиран.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че никъде в ЕФ не е пояснено дали е отчетен необходимият толеранс в полза на водача, защото няма такова изискване в закона по отношение на неговото съдържание. Допустимата грешка на уреда се приспада от скоростта на движение преди да се издаде самият фиш, което е и сторено в случая. От снимковия материал към клипа е видно, че на инкриминираната дата и час скоростта на движение на автомобила е била 78 км/ч, а в електронния фиш е записана скорост от 75 км/ч, което значи, че при издаването му е приложено максималното отклонение от 3 км/ч, както правилно и законосъобразно е преценил и районният съд.

Неясно и нелогично е възражението на касатора, че няма коментар на съда относно това дали данните в снимковия материал и клипа са идентични, след като снимковият материал е извадка от самия клип и в него се съдържат всички минималноизискуеми елементи – дата, час, местоположение, измерена скорост, въведено ограничение, превишение на скоростта, посока на движение на автомобила, режим на работа на радара, местонахождение на патрулния автомобил, номер на радара и номер на видеоклипа, които съвпадат с тези в електронния фиш с изключение на стойността на измерената скорост и превишението на скоростта, в които не е отразен толерансът от минус 3 км/ч.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно като краен правен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал такива, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260012 /

11.09.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 776/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: