Решение № 117 от 19.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Велико Търново, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.ова в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600393 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 18/04.11.2025 г., постановена по НОХД № 194/2024 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подс. И. С. Т. за виновен в това, че през периода от 28.09.2022 г. до 19.01.2023 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, с цел да принуди Х. В. П. и С. Д. П. и двамата от гр. Ловеч, да се разпоредят със своя вещ - сума от 50 000 лева, ги заплашил с насилие и противозаконни действия с тежки последици за тях „нещо няма пари, а има пистолет", „помни ми думите, че ще ми дадеш парите с лихвите, иначе ще пострадаш", „Ще пусна двама цигани в твоето семейство и ще закуцате и с другия крак, искам си парите" и с цел да принуди Г. В. Х. и К. В. Х. да се разпоредят със своя вещ - сума от 15 000 лева, ги заплашил с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за тях и близките - „15 000 български лева имаш да ми даваш до Коледа, най-късно до 15 януари или ще пострадаш сериозно, разбра ли ме циганино", „Какъв бой ще дера детето ти", „Ако няма пари ще осакатя детето ти", поради което на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 1, пр. 1 вр. ал. 3, т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А" и б. „Б" от НК го осъдил на 8 години „Лишаване 1 от свобода", като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б" от ЗИНЗС определил „строг“ режим на изтърпяване на това наказание.

Със същата присъда признал подс. Т. за виновен в това, че на 19.01.2023 г. в гр.

Ловеч, в условията на опасен рецидив, в градската градина, присвоил чужда движима вещ, която владеел - мобилен телефон „Нокия" с копчета на стойност 111 лева, собственост на Д.

К. С. от гр. Ловеч, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК го осъдил на 6 години „Лишаване от свобода“ и на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „Б" от ЗИНЗС определил „строг“ режим на изтърпяване на така наложеното наказание.

Признал подс. Т. за виновен и в това, че на 07.11.2022 г. в гр. Ловеч, предал по телефон, като инициирал повиквания от мобилен телефон с № ********** към ЕЕН 112 невярно повикване за тревога, както следва: в 22:19:02 часа, представяйки се за П. А. П. съобщил, че има поставена бомба в жилището му на ул. *********** в гр. Ловеч, поради което и на основание чл. 326, ал.1 пр. 2 от НК го осъдил на 2 години „Лишаване от свобода" и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б" от ЗИНЗС определил „строг“ режим на изтърпяване на това наказание.

Съдът определил на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание на Т., а именно - в размер на 8 години „Лишаване от свобода", като постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б" от ЗИНЗС да се изтърпи при „строг“ режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК приспаднал от така определеното наказание „Лишаване от свобода", времето, през което е бил задържан, считано от 19.08.2023 г. и от 14.03.2025 година.

Осъдил Т. да заплати по сметката на ОД МВР – Ловеч, РУ - Ловеч разноски по делото в размер на 2021.36 лева, сумата от 600 лева разноски по сметка на Окръжен съд - Ловеч, както и сумата от 10 лева за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листа. Произнесъл се и по веществените доказателства.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнителна такава от подс. Т. чрез упълномощения му защитник - адв. Ц., с които се навеждат подробни доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на оспорената присъда. Излага се, че същата е неправилна, тъй като е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че наложеното наказание е явно несправедливо. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на атакуваната осъдителна присъда и постановяване на нова такава – оправдателна, а в условията на алтернативност се претендира изменение на присъда, в частта й относно размера на наложените наказания, като бъдат съобразени с ниския размер на стойността на присвоената вещ и психическото заболяване на подсъдимия.

В съдебно заседание представителят на апелативна прокуратура – Велико Търново намира постановената присъда за правилна и законосъобразна, наложените наказания на подсъдимия за справедливи и като такава предлага да бъде потвърдена, а въззивната жалба 2 като неоснователна да се остави без уважение.

Защитникът на подсъдимия - адв. Ц., поддържа изцяло депозираните въззивна жалба и допълнителна такава по съображенията изложени в същите, добавяйки, че оспореният акт следва да бъде отменен и делото върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав, поради допуснато съществено процесуално нарушение – постановяване на мотиви към присъдата след вече формулирано от съдията докладчик основание за отвод при хипотезата на чл. 31, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК. Отправя се искане присъдата да бъде отменена, тъй като е постановена при съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, като поддържа в условията на алтернативност искането за изменението й, в частта на наложените наказания, поради явната им несправедливост – в смисъл завишеност.

Подсъдимият И. Т. поддържа изложеното в пледоарията на защитника си и моли да бъде оправдан или наказанието му д бъде намалено.

Великотърновският апелативен, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и допълнителната такава, становищата в съдебно заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Атакуваната първоинстанционна присъда е постановена при допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал.

2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, накърнили правото на защита на подсъдимия. Същите са неотстраними във въззивното производство и налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

На подс. И. Т. му са му повдигнати обвинения за извършени престъпления по - чл.

213а, ал. 1, изр. 1, пр. 1 вр. ал. 3, т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А" и б. „Б" от НК; по чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК и по чл. 326, ал.1 пр. 2 от НК.

В диспозитива на присъдата, постановена от Ловешкия окръжен съд по НОХД № 194/2024 г., периодът на деянието по първото престъпление, за което е предаден на съд, е отразен да е осъществено „през периода от 28.09.2022 г. до 19.01.2023 г.“ Във фактологическата част на мотивите към присъдата е взето отношение за дата на първото деяние, включено в състава на продължаваното престъпление – „На 26.09.2022 г. ….“; по отношение на второто деяние – „На 27.09.2022 г. …“; за следващото деяние е отразено фактически – „През месец декември 2022 г. …“, за четвъртото - „На 02.01.2023 г. …“, а съответно при приетото от правна страна /правната обосновка/ - е описано за прието, на основание възприетата фактология, Т. да е осъществил от обективна и субективна страна, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив престъпното деянието по чл.

213а от НК - през периода 28.09.2022 г. до 19.01.2023 г.

В изложения смисъл е налице съществено разминаване, както между диспозитив и мотиви, така и вътрешно противоречие, налично в доводите и аргументацията /мотивите/ 3 към ревизирания съдебен. Съобразно ТР № 2 от 2002 г. на ВКС, противоречието между мотивите и диспозитива на присъдата по отношение на главните факти - време, място, начин, винаги е съществено и неотстранимо нарушение. Установимо от материалите по делото е, че представителят на прокуратурата не е предприел изменение на обвинението за привеждане в съответствие с установената фактология с новия период в хода на съдебната фаза пред първостепенния съд. Констатираното разминаване на фактите в мотивите с диспозитива /с присъдата/, сочи и на това, оспореният съдебен акт да е немотивиран, което представлява и самостоятелно основание за отмяната му - чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.

Необходимо е да се сподели, че съдебната практика е последователна в разбирането си, че противоречието между диспозитив и мотиви и вътрешната противоречивост на мотивите всякога са от категорията на съществените процесуални нарушения, ограничаващи процесуалното право на страните за пълноценно участие в процеса, тъй като същите не могат да разберат ясно и точно какво се приема от решаващия съд и в тази връзка адекватно да изградят позициите си. В значителна степен обсъжданото обстоятелство се отнася за адекватното и пълноправно реализиране на правото на защита на подсъдимия Т..

Датата /периодът/ на извършване на инкриминираната на едно лице престъпна дейност е едно от най - важните обстоятелства, очертани от предмета на доказване. Това е така, с оглед осигуряване правото на защита на обвиняемия, респективно подсъдимия, предвид възможността за доказване в темпорален аспект и ангажиране на оневиняващи фактори. В изложения смисъл противоречието между диспозитив и мотиви, е от категорията на съществените процесуални нарушения визирани в чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НПК.

В мотивите към атакуваната присъда е възприета фактология идентична и тъждествена с тази възприета в обвинителния акт, касаеща първото престъпление /а и не само/, като в този смисъл въззивният съд констатира, че повдигнатото на подсъдимия обвинение по този пункт от обвинителния акт страда от юридическо и фактическо противоречие, което съществено е нарушило правото му на защита.

Описвайки фактологията в обстоятелствената част на обвинителния акт, по продължаваната престъпна дейност на Т., прокуратурата е посочила същата да се състои в това, че - „На 26.09.2022 г., около 01:00 през нощта Христо Петранчев бил в дома си в с.

Казачево, когато получил обаждане от непознат за него телефон…“; „На следващия ден – 27.09.2022 г. обвиняемият се обаждал многократно на Петранчев, като питал за парите …“;

„През месец декември 2022 г. многократно звънял на Петранчев и питал дали са събрали парите …“ и съответно „На 02.01.2023 г., около 09:25 часа Т. отново се обадил на Христо Петранчев от номер …“, като същевременно в диспозитивната част отразила като период на извършване на продължаваното престъпление по чл. 213а от НК – „През периода от 28.09.2022 г. до 19.01.2023 г., при условията на продължавано престъпление …“.

Описаната фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт по този пункт от обвинението, касаеща датите на отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление по чл. 213а от НК съществено се разминават/противоречат на отразения период в диспозитива на обвинителния акт, като по този начин поставя в 4 невъзможност подсъдимия да разбере точно в какво е обвинен.

Както вече се сподели по - горе, формулирано по този начин конкретно обвинение в диспозитива на обвинителния акт, е пренесено и в присъдата, страдаща от вътрешни противоречия и неясноти. Изброените фактически непълноти и противоречия в обвинителния акт ограничават основополагащото по чл. 55, ал. 1 от НПК право на подсъдимия да разбере обвинението като факти и право, респективно да организира пълноценно и в пълен обем защитата, съобразявайки се това.

На следващо място въззивната инстанция констатира, че коментирания обвинителен акт, внесен са разглеждане пред Ловешкия окръжен съд не отговаря на стандартите за формулиране на обвинението, установени в чл. 246 от НПК и ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, като същият е негоден да изпълни основното си предназначение - да очертае ясно, еднозначно и изчерпателно обвинителната теза и предмета на доказване. При това положение внасянето в съда на такъв обвинителен акт, изпълнен с непълноти и несъответствия, като констатираните по-горе от въззивната инстанция, изначало опорочава развитието на наказателния процес в неговата съдебна фаза и създава чисто формални пречки за постановяване на законосъобразен съдебен акт. В случая липсата на достатъчно точни и ясни факти и обстоятелства в обвинителния акт, индивидуализиращи престъпното деяние и очертаващи го в темпорален аспект, които да съответстват на предложения времеви период в диспозицията на същия, води винаги до ограничаване правото на защита на подсъдимия и представлява съществено процесуално нарушение отстранимо на досъдебната фаза. Точно поради невъзможността да опише каква е конкретната фактология, окръжният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на съществените – липса на мотиви и противоречие в мотивите, както и противоречие между мотиви и присъда.

Разпечатката съдържа 38 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce0c01d3-7e11-4518-b109-606f1442516b