Решение № 269 от 20.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Варна, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. С. мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100500290 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба входящ № 97722/29.12.2023 г. по описа на РС-Варна, подадена от Община Варна, ЕИК: **********, чрез процесуалния й представител юрк. Б. Б., срещу Решение № 4133/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 6264/2023 г. по описа на РСВарна, 9-ти състав, с което съдът е: приел за установено, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, че Община Варна дължи на Й. Д. П. сумата в размер от 18750 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, в резултат на настъпило на 15.07.2021 г. непозволено увреждане – травма на ахилесово сухожилие, на левия крак, на Й. Д. П., в следствие на неподдържан в изправност пътен участък, към детска площадка, находяща се в гр. Варна, ул. „проф. Ц.К.“ № 6-8, представляващ общинска собственост, като разлика на присъдената, като обезщетение, за уважен частичен иск сума в размер на 1250 лева, до справедливо определеното обезщетение на вредите, в размер на 20000 лева, по гр. д. № 17218/2021 г. по описа на РС-Варна, 47-ми съдебен състав, потвърдено с решение по в. гр. д. № 1362/2022 г. по описа на ОС-Варна, влязло в сила на 02.11.2022 г., ведно с обезщетението за забава, считано от датата на непозволеното увреждане – 15.07.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по реда на чл. 410 от ГПК, № 838/21.02.2023 г., по ч. гр. д. № 1333/2023 г. по описа на РС-Варна; като и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Община Варна, да заплати на Й. Д. П., сумата в общ размер от 5 355.00 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по дело и по заповедното производство.

Въззивникът – Община Варна счита обжалваното първоинстанционно решение за 1 неправилно. Счита, че размерът на вредите е недоказан. Счита, че претендираният размер за обезщетение е прекомерен. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу община-Варна искове. В условията на евентуалност, моли размерът на претендираното обезщетение за вреди да бъде намален.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна – Й. Д. П., чрез процесуалния си представител адв. Д. С. от АК-Варна, е подала отговор на въззивната жалба, с който моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззивната страна – Община - Варна, редовно призована, не се представлява.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Й. Д. П., чрез процесуалния си представител адв. Д. С. поддържа отговора на въззивната жалба. Претендират се разноски.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по повод предявен от Й. Д. П., действаща чрез процесуалния си представител адв. Д. С., срещу Община Варна, ЕИК:

**********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 49 от ЗЗД, като се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 18 750.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, в резултат на настъпило на 15.07.2021 г. увреждане – травма на ахилесово сухожилие на левия крак в следствие на неподдържан в изправност пътен участък към детска площадка, находяща се в гр. Варна, ул. „проф. Ц.К.“ № 6-8, представляващ общинска собственост, като разлика над присъдените 1 250.00 лева до справедливо определеното обезщетение на вредите в размер на 20 000.00 лева по гр. д. № 17218/2021 г. по описа на РС-Варна, ГО, 47 съдебен състав, потвърдено с решение по в. гр. д. № 1362/2022 г. по описа на ОС-Варна и влязло в законна сила на 02.11.2022 г., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането – 15.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 838/21.02.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК в производството по ч. гр. д. № 1333 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

В исковата молба и в уточняващите молби се твърди, че Й. П. е подала заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми, срещу която от Община – Варна, в срок е било подадено възражение за недължимост на сумите. В тази връзка за Й. П. се е породил правният интерес да предяви установителни искове.

Й. П. твърди, че на 15.07.2021 г. около 19.00 часа заедно с внукът си и дъщеря си, се прибирали от детската площадка, находяща се в град Варна, ул. „Професор Ц.К.“ № 6-8, пресечна с ул. „М.“. Твърди, че подхода към детската площадка е бил изграден от тротоарни плочки, които на места са били разместени, което е образувало неравности в настилката.

Заявява, че е държала внука си за ръка като при една от неравностите левият й крак се е приплъзнал от по-високо разположената плочка към по-ниско разположена плочка, при което е изпитала силна, внезапна и остра болка. Усетила е изпукване в областта на ахилесовото сухожилие. С помощта на дъщеря си се е прибрала в тях, но забелязала изразена бразда на хлътване в областта на ахилесовото сухожилие. Появил се отток и кожата й посиняла. Било невъзможно да стъпи на пръсти или да ходи. Вечерта не могла да спи от болка и на следващия ден с помощта на дъщеря си отишла до МБАЛ „М.Д. – Варна“, където веднага я приели за оперативно лечение. На 16.07.2021 г. под спинална анестезия е била извършена перкутанна тенография на ахилесовото сухожилие на левия й крак, била е поставена превръзка и гипсова имобилизация. Й. П. заявява, че е била изписана от болницата на 19.07.2021 г. като й e бил издаден болничен лист за 34 дни – за периода от 2

16.07.2021 г. до 18.08.2021 г. – 4 дни болничен режим и 30 дни домашен режим. На 17.08.2021 г. Й. П. е посетила д-р К., която констатирала спокоен оперативен цикатрикс с болка и затруднени движения в глезенната става и я насочила към лекарска комисия. На 20.08.2021 г. Й. П. отишла на преглед при лекарска комисия, която след прегледа установила, че следва да продължи временната й неработоспособност, за което й издали болничен лист за периода от 19.08.2021 г. до 17.09.2021 г. Й. П. заявява, че й е бил назначен курс на лечение - дълбока осцилираща терапия и ултразвукова терапия с 14 посещения, които се извършили в периода от 01.09.2021 г. до 24.09.2021 г. На 24.09.2021 г. отново посетила лекарска комисия, която й издала болничен лист за периода от 18.09.2021 г. до 17.10.2021 г. На 22.10.2021 г. отново посетила лекарска комисия, която продължила болничния лист за периода от 18.10.2021 г. до 16.11.2021 г. На 18.11.2021 г. отново посетила лекарска комисия, която продължила болничния лист за периода от 17.11.2021 г. до 16.12.2021 г.

Й. П. заявява, че общият период на временната неработоспособност, в следствие на скъсано ахилесово сухожилие на левия й крак е от 16.07.2021 г. до 11.03.2022 г. – общо 239 дни, от които 4 дни престой в МБАЛ „М.Д. – Варна“ и 235 дни в домашни условия. Посочва, че работи като педиатрична медицинска сестра в град Д. и страховете й ,че няма да може да се върне на работа се били оправдали. Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства. Заявява, че не е налице прогноза за пълно възстановяване на движенията на левия глезен. Проведената физиотерапия не е дала желания резултат и изпитва болки в левия глезен и пръстите на левия крак, засилващи се при натоварване, което води до получаване на отток. Твърди, че болката често се разпростира и до коляното и движенията на левия й глезен са ограничени. Твърди, че изпитва постоянен дискомфорт и общо неразположение. По време на болничния и домашен престой изпитвала силни болки, което наложило приемането на обезболяващи. Изпаднала в депресия, чувствала се подтисната, че не може сама да се обслужва. Наложило се близките й и в голяма степен дъщеря й да се грижат за нея. Загубила нормалния си ритъм на живот. Чувствала се е неудобно, че е в тежест на околните. Твърди, че участъкът, където е настъпил инцидента е собственост на община - Варна и последната не е направила зависещото от нея, чрез нейни работници и служители да осигури безопасното преминаване по участъка към детската площадка, находяща се град Варна, ул. „Професор Ц.К.“ № 6-8.

Заявява, че за претърпените от нея вреди е предявила иск срещу Община – Варна, като е било образувано гр. д. № 17218/2021 г. по описа на РС-Варна, ГО, 47 съдебен състав, с размер на претенцията 1 250.00 лева частичен иск от 20 000.00 лева. Със съдебно решение Община Варна била осъдена да й заплати сумата от 1250 лева.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от Община – Варна, в който заявява, че не оспорва, че с решение № 1346/02.11.2022 г., постановено по гр. д. № 1362 по описа за 2022 г. на ОС-Варна е потвърдено решение № 1364/11.05.2022 г., постановено по гр. д. № 17218 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 47-ми състав, с което е осъдена да заплати на Й. П. сумата в размер на 1 250.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, болки и неудобства. Счита предявения настоящ иск за неоснователен, а в условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение, като сочи, че същият е в нарушение на принципа за справедливост.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Претендира сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна Й. П., чрез процесуалния си представител адв. Д. С., поддържа исковата молба.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна Община – Варна, чрез процесуалния си представител - юрк. Б., поддържа отговора на исковата молба.

3

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите на присъединеното ч. гр. д. № 1333 по описа за 2023 г. на РС-Варна, 9-ти съдебен състав, става видно, че Й. Д. П. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с входящ № 8837/03.02.2023г. по описа на РС-Варна, срещу Община Варна за процесната сума от 18750 лева и обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 15.07.2021 г. до изплащането на вземането. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 838/21.02.2023 г., срещу която в законоустановения срок е постъпило възражение. В предвидения едномесечен срок, заявителят - Й. Д. П. е предявила установителен иск за съществуване на вземането си спрямо Община - Варна.

От материалите на присъединеното гр. д. № 17218 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 47-ми съдебен състав, става видно, че с влязло в сила решение № 1364/02.11.2022г. постановено по въззивно гр. дело №1362/2022г. по описа на ОС-Варна, Община-Варна е осъдена да заплати в полза на Й. Д. П. сумата в размер на 1 250.00 лева, представляваща частичен иск от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и неудобства, в резултат на настъпило на 15.07.2021 г. увреждане – травма на ахилесово сухожилие на левия крак в следствие на инцидент от неподдържан в изправност пътен участък към детска площадка, находяща се в гр. Варна, ул. „проф. Ц.К.“ № 6-8, представляващ общинска собственост, ведно с обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от датата на увреждането – 15.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.