Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 06.01.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1633/2019
Вид
Решение № 11
Подписан
06.01.2020
Състав
ИВАН СТОЙНОВ, ИРЕНА НИКОЛОВА ПЕТКОВА, НАТАЛИЯ ПАНАЙОТОВА НЕДЕЛЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 2, изр. I, пр. последно · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството

Р Е Ш Е Н И Е

№

………./ .01.2020 г. гр.

Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА

ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА мл.с. ИВАН СТОЙНОВ при секретар Галина Славова като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов въззивно гражданско дело № 1633 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Р.С.А.

***, чрез адв. Р.Д., срещу Решение №

2713 от 17.06.2019 г., постановено по гр.д.

№ 856/2018 г. по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ изцяло като неоснователни предявените от ищцата Р.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Р.Т.Д. ***, против ответницата С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, в условията на евентуалност искове: 1/ за прогласяване нищожността на сделката покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 7, том II, рег.№ 3004, дело № 227/24 юли 2017 г. на нотариус Веселин Петров – с район на действие РС Варна /акт, вписан в АВ СВ Варна с вх.№ 19629 –двойно входящ регистър, № 19414, акт № 78, том 46, дело № 9987/2017/, с която са прехвърлени имотите, намиращи се в село Генерал Кантарджиево, община Аксаково, обл. Варна а именно : УПИ ХII – 415, кв. 15 с площ от 1205 кв. м., пл.№ 415, включен в УПИ XII -415 с площ от 740 кв.м., при граници за този имот : от север –улица , изток УПИ ХХIV -415 ,от юг – УПИ ХХV- 416,от запад УПИ ХI- 416 заедно с построените в този имот жилищна сграда и навес /без указана площ по документ за собственост, а съгласно данъчна оценка – сградата с площ от 60 кв.м. а навесът с площ от 20 кв.м./ и УПИ ХХIV - 415 от кв.15 с площ от 595 кв.м. при граници :от север –улица; от изток – УПИ ХХII-413,от юг УПИ ХХII -415, поради сключване на сделката при липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, пр. II-ро ЗЗД, евентуално 2/ за прогласяване нищожността на гореописаната сделка, поради наличието относителна симулация относно цената и разкриване на прикритата сделка-дарение, на основание чл. 26, ал. 2, изр. I, пр. последно ЗЗД, евентуално 3/ за унищожаване на гореописаната сделка, като сключена поради крайна нужда при явно неизгодни условия, на основание чл.

33, ал. 1 ЗЗД.

Жалбоподателката

Р.С.А. счита постановеното решение за незаконосъобразно и необосновано. По иска за нищожност поради липса на съгласие сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че наследодателят на ищцата е бил с увреден разум към момента на изповядване на процесната сделка, поради което същият не е могъл валидно да формира воля да упълномощи ответницата, поради болестта си. В тази връзка излага, че заключението на вещите лица следва да се тълкува в смисъла, че Стойчев е бил от онези лица, при които амиотрофичната латерална склероза предизвиква такива увреждания. По иска за относителна симулация твърди, че продажната цена не е била реално заплатена от купувачката и сделката прикрива дарение, за да не може да бъде атакувана от наследницата на продавача. В тази връзка сочи, че по делото се установява, че пари не са превеждани, а и в текста на пълномощното липсва воля за упълномощаване на ответницата да получава парични суми. По иска за унищожаване на сделката поради крайна нужда и явно неизгодни условия излага, че поради факта на неизлечимост на болестта на С. същият се е намирал в състояние на крайна нужда и зависимост от лицето, с което е договарял /ответницата/, поради което е бил принуден да продаде имотите си на значително по-ниска цена от пазарната. Допълнително сочи противоречия в показанията на свидетелите водени от ответницата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, уважаване на някой от евентуално съединените искове и присъждане на разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата С.С.К. депозира писмен отговор на жалбата. Твърди, че същата е неоснователна. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е възприел, че към датата на полагане на отпечатък от палеца си на процесното пълномощно Стойчев е бил в пълно съзнание за действията, които предприема, който извод се подкрепя и от допуснатата по делото медицинска експертиза и показанията на част от свидетелите. По иска за относителна симулация излага, че сделката не прикрива дарение, а и разкриването на привидността изисква представяне на обратно писмо, а такова не е налице по делото. В заключение сочи, че е налице и състояние на крайна нужда, поради което сделката не е унищожаема. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание поддържа отговора.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

Ищцата

Р.С.А. твърди, че е дъщеря на починалия на 07.12.2017 г. С. Александров Стойчев, който приживе на 24.07.2017 г. е продал свои недвижими имоти находящи се в с. Генерал Кантарджиево на ответницата С.С.К., която е била и негов пълномощник по договора. Излага, че към датата на изповядване на сделката баща й е бил в тежко здравословно състояние и не е разбирал свойството и значението на извършеното. Сочи още, че уговорената цена записана в нотариалния акт не е била действително заплатена. В тази връзка предявява кумулативно обективно евентуално съединени искове за нищожност на процесната сделка поради липса на основание и/или наличието на относителна симулация прикриваща дарение и/или унищожаемост на сделката поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

Преюдициално цели установяване и недействителността на упълномощителната сделка, с която ответницата се легитимира като пълномощник на починалия.

Ответницата

С.С.К. оспорва исковете, като твърди, че починалия С. Александров Стойчев въпреки болестта си е разбирал свойството и значението на постъпките си и е имал желание да прехвърли недвижимите имоти на нея. Допълнително сочи, че цената по сделката е действително заплатена.

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Няма твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.

Предявени са евентуални искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти между С. Александров Стойчев и С.С.К., поради липса на съгласие, евентуално поради наличието на относителна симулация. В евентуалност е предявен и иск за унищожаване на сделката, като сключена поради крайна нужда и при явно неизгодни условия. Иска се и преюдициално установяване недействителността на упълномощителната сделка, с която е учредил представителна власт на С.С.К. да се разпорежда с недвижимите имоти.

Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ищцата е следвало да установи, че атакуваната сделка покупко-продажба, обективирана в нотариален акт не е действителна, а именно че е нищожна поради липса на съгласие на продавача, поради липса на плащане на продажна цена и унищожаема поради това, че продавачът бил сключил тази сделка при крайно неизгодни условия. В тежест на ищцата е да установи, че сделката между праводателя и неин баща и ответницата е била симулативна-прикриваща договор за дарение. По иска за унищожаемост на договора, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия ищцата следва да установи и докаже, че е била налице крайната нужда за праводателя и́ при сключване на сделката –т.е. такова състояние на лицето, при което същото изпитва сериозни материални затруднения, които го принуждават да сключи договора. За установяване на състоянието на крайна нужда е необходимо ищцата да установи, че поради непредвидени и независещи от продавача обстоятелства той е получил значително по-малко средства за конкретния период в сравнение с други такива, като с това не е могъл да покрие неотложните си разходи. И на последно място следва да установи, че е предявила иска в едногодишния срок от сключване на договора. В тежест на ответната страна е да установи, че сделката е била сключена при съгласие на продавача, при заплащане на продажната цена и не при крайно неизгодни условия и при явно неизгодни условия за продавача.

Спорните въпроси, които се повдигат с въззивната жалба, са: болестта /амиотрофична латерална склероза/ на покойния С. Александров Стойчев увредила ли е до такава степен неговия разум, че същият да не е разбирал свойството и значението на постъпките си към момента на упълномощаването на ответницата да се разпорежда с неговите недвижими имоти, което да е довело до липсата на съгласие за сключване на договора за покупко-продажба; процесната сделка по покупко-продажба прикрива ли договор за дарение, предвид ниската стойност на паричната престация; сключил ли е покойния С. Александров Стойчев процесната сделка поради крайна нужда и при явно неизгодни условия, предвид болестта си, финансовата му зависимост от купувачката и ниската стойност на паричната престация.

Във връзка с първия спорен въпрос пред първоинстанционния съд са представени множество писмени доказателства за здравословното състояние на , разпитани са свидетели и е изслушана комплекса съдебно-медицинско-психиатрична експертиза. Между страните няма спор, че същият е бил неизлечимо болен, а е спорно дали въпреки болестта си е могъл валидно да формира воля за разпореждане със собствеността си към 14.07.2017 г. /датата на упълномощителната сделка/

Вещите лица по съдебно-медицинско-психиатричната експертиза са изготвили експертно заключение, че въз основа на представените по делото медицински документи С. Стойчев е страдал от латерална амиотрофична склероза, която е прогресивна, почти неотменнно фатална болест. Тя води до парализа и смърт, но за разлика от болестта на Алцхаймер, невинаги уврежда разума на болния. След преживелия инсулт през 2016 г. се е възстановил почти напълно и имал възможност да изразява годна воля и да се грижи за интересите си. Няма отбелязано в проверените медицински документи да е налице нарушение на интелекта и паметта на болния. В съдебно заседание вещото лице Крумова уточнява, че при това заболяване има пълен разпад на двигателната функция, но съзнанието остава абсолютно ясно.

Експертизата не е оспорена от страните.

От показанията на свидетелката Р. Д. И. /баба на ищцата/ се установява, че със съпруга си С.К. е водила ищцата през месец май 2017 г. в с. Кантарджиево, защото някакъв колега на Стойчев е казал на Р., че баща и́ е болен. Когато отишли заварили Стойчев да стои в инвалидната си количка, главата му била надолу, лигите му течели и издавал странни звуци. Ищцата опитала да говори с него и да му представи внучетата му, но той не казал нищо, само гледал неадекватно. Свидетелката е стояла поне половин час при него, но той не помръдвал и не разбирал какво му се говори. За него се грижела приятелката му С..

Докато е бил добре ищцата се е виждала с него във ВиК и са се чували по телефона, но не е ходила да го вижда. Свидетелката не го е виждала откакто внучка и́ е била на две години.

От показанията на свидетелката Е. Я. Т. /съседка на в гр. Варна/ се установява, че в началото на юни 2017 г. е видяла С., който бил много зле и не и́ отговорил като го попитала дали е получил удар. По-късно през следващите месеци го видяла в инвалидна количка, като за него се грижела С.. През времето на болестта си С. я е гледал все едно не я познава и само със звуци и́ е отговарял. Виждала е ищцата два пъти. Най-много за С. се е грижела С., но и Р. е помагала.

Свидетелката често се е виждала със С. докато е бил жив.

От показанията на свидетелката В. Н. Ж. /съседка на в гр. Варна/ се установява, че много често е виждала С. и С., даже понякога са си пили заедно кафето с последната. Всички във блока са познавали С., защото е бил майстор ВиК. През септември 2016 г. е получил удар, но не е личало много и не е бил зле. През май 2017 г. са му намерили болестта, която вреди на костите, но умствено си е бил добре. След това болестта се е развила и С. не е можел да се движи и да говори, но е бил в съзнание и даже сутринта преди да почине С. го е извела навън и вечерта е починал. Два-три месеца преди да почине все още е можел да говори. Дори си говорили със свидетелката за дъщеря му Р., която не искал да вижда, защото му вдигала скандали. Преди смъртта на С. свидетелката не е виждала ищцата. След това я е видяла когато е отишла да иска от С. ключовете за джипа на баща и́, защото и́ бил обещан. Около май месец 2017 г. С. е седнал в инвалидна количка. За него са се грижили С. и дъщеря им Тр.. Свидетелката е завела доктор В. да прегледа С. и лекарката е казала, че няма лечение от нея и болните се парализират, но умират умствено добре.