Решение № 152 от 15.06.2023, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 1003/2022
- Вид
- Решение № 152
- Подписан
- 15.06.2023
- В сила
- 24.06.2024
- Състав
- Татяна Станчева Станчева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 152 гр. Карнобат, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Ст. Станчева Иванова при участието на секретаря Веска Р. Х.ва като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско дело № 20222130101003 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Симеоновско шосе № 67А, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ЕИК 121130788, представлявано от С.Н.А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, чрез юрк.Надя Гераскова срещу Х. С. И., ЕГН **********, с адрес: ****, с която е предявен положителен установителен иск за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12979.49 лева – главница, представляваща равностойността на 6636.31 евро, изплатено от ищеца обезщетение по щета № 0000-1609-16-602108, ведно със законната лихва върху главницата от 03.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 681/2022 година на КбРС.
Твърди се от ищеца, че на 14.02.2016г. около 20.00ч. в гр. Лайпциг, Германия, лек автомобил марка „СМAPT" * управляван от Х. И., се движел по ул. Д. в южно - западна посока. Водачът на посочения по-горе автомобил предприел маневра изпреварване от ляво на лек автомобил марка АУДИ, модел ** при която предизвик ал пътно-транспортно произшествие. Лек автомобил СМАРТ се обърнал по таван, преминал през пътен знак и се ударил в стена на къща на ул. Д.. При пътния инцидент пострадали леко и двамата водачи, които били транспортирани линейка в болнично заведение.
При извършеното тестване било установено, че ответникът управлявал автомобила си под въздействие на алкохол. Отговорността на водача Х. И. на лекия автомобил марка „СМAPT" * била застрахована по застраховка ГО при ЗК ЛЕВ ИНС. Застрахователят изплатил на международния кореспондент по 1 зелена карта „АВУС", Хамбург сумата от 6636.31 евро. След плащането на посочената сума оправил покана за доброволно плащане до ответника. Между застрахователя и ответника И. било подписано споразумение за разсрочено изплащане на задължението на месечни вноски. Ответникът изпълнявал поетото задължение и ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. На ищеца било указано да подаде иск за установяване дължимостта на сумата по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът претендира присъждане на разноски те в настоящото и заповедното производство.
В законния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв.К., назначен за особен представител на Х. И., на основание чл. 47, ал.6 от ГПК, който оспорва иска като неоснователен. В отговора се твърди, че между страните липсва валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на управлявания от ответника лек автомобил, както и че при настъпването на пътнотранспортното произшествие ответникът не е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата и не е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, поради което липсва основание за търсене на отговорност от ответника Х. И..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:
На 14.02.2016г. около 20.00ч. в гр. Лайпциг, Германия, ответникът Х. И. управлявал лек автомобил марка „СМAPT" *. Управляваният от ответника автомобил се движел на югозапад по ул. Д.. Водачът И. предприел маневра изпреварване от ляво на движещия се пред него лек автомобил марка АУДИ, модел **, който към този момент осъществявал маневра за ляв завой към ул.
Хоенюещрасе, при което последвал сблъсък между двата автомобила. В резултат на ПТП-то, управляваният от ответника л.а. СМАРТ се обърнал по таван, преминал през пътен знак № 306 и се ударил в стена на къща на ул. Д..
При инцидента леко пострадали и двамата водачи, които били транспортирани с линейка в болнично заведение. Пътнотранспортно произшествие било посетено от полицейски служители. За случая бил съставен полицейски протокол /уведомление за пътнотранспортно произшествие / № 762/16/144200 от 14.02.2016г./лист 24-28/, в което е описан механизма на ПТП-то. При извършено тестване на водача Х. И. за наличие на алкохол в кръвта с алкотест апарат, уредът отчел 0.85 промила алкохол в кръвта. Полицейските служители направили искане до дежурния прокурор за разрешение за вземане на кръвна проба за установяване количеството на алкохол в кръвта на Х. И.. В полицейския протокол е отразено, че водачът Х.
И. доброволно предал СУМПС. Отразеното в полицейския протокол досежно настъпилото ПТП и последиците от същото се потвърждават от 2 представените скица и снимков материал на местопроизшествието/листи 2935 от делото/. Изследването количеството алкохол в кръвта на водача /листи 41-42 от делото/ е извършено по два стандатизирани метода: газова хроматография I, която е отчела 1,74 промила и газови хроматогрефили – 1,80/1,79 промила, като е приета средна стойност от 1,77 промила която се отнася за времето на вземане на кръвна проба.
Пред полицейските органи са представени писмени декларации от преките свидетели на ПТП-то – **********. В декларациите си ****** описват подробно настъпилия инцидент и случилото се непосредствено след ПТП.
Към датата на ПТП-то 14.02.2016г. отговорността на водача на лек автомобил марка „СМAPT" * била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност" при ЗК ЛЕВ ИНС АД обективирана в застрахователна полица № 22115000910108, със срок на валидност от 28.03.2015г. до 27.03.2016г./лист 8 от делото/.
За настъпилото пътно-транспортно произшествие в ЗК ЛЕВ ИНС АД е заведена щета под № 0000- 1609 -16- 602108 и с реф.№ D160227 на международния кореспондент
„АВУС".
По повод настъпилото застрахователно събитие ЗК ЛЕВ ИНС АД изплатило сумата от 6636.31 евро на международния кореспондент по зелена карта „АВУС", Хамбург, въз основа на изготвен експертен доклад от 22.06.2016г. /л.20/. С окончателна фактура № 118503 от 21.03.2017г. е платена сумата от 6181,31 евро както следва: на 29.09.2017г. с платежно нареждане за масово плащане № 132550482 била изплатена сумата от 6181.31 евро, а на 24.10.2017г. с платежно нареждане за масово плащане № 132832918 била изплатена сумата в размер на 455евро.
На ответника Х. И. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 7891/01.07.2020г. /лист 10-12 от делото/. На 09.07.2020г. между застрахователното дружество и длъжника било подписано споразумение № 613/ 09.07.2020г. за разсрочено изплащане на задължението на месечни вноски- лист 13 от делото. Тъй като ответникът Х. И. не изпълнявал поетото задължение, съгласно постигнатото и подписано между страните споразумение, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение № 368/04.08.2022г. по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 681/2022г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на ищеца било указано, че на основание чл.415, ал.2 от ГПК в едномесечен срок от уведомяването може да подаде иск за установяване дължимостта на сумата по издадената заповед за изпълнение, което обосновава правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
При така изложената фактическа обстановка, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.
3
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ регламентира правото на застрахователя да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Фактът на настъпване произшествието, неговият механизъм и настъпилите вреди от това събитие безспорно се установяват от ангажирания полицейски доклад за ПТП, фотоалбум, документите по щетата и заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира напълно. Данните от писмените доказателства и експертното заключение, налагат извода, че като пряка и непосредствена последица от осъщественото ПТП лекият автомобил марка АУДИ, модел ** е претърпял пълна щета. Вещото лице по САТЕ се посочва, че разходите за причинените разходи в България биха били в диапазона от 5700 до 5880 лева, но тези разходи в Германия са приблизително 2,67-2,71 пъти по-високи.
От заключението на приетата ССчЕ се установи, че застрахователното дружество е платило с окончателна фактура № 118503/21.03.2017г. сумата 6181,31 евро, в която фактура подробно по пера са описани разходите /лист 158-160 от делото/. С допълнителна фактура № 119143/24.04.2017г. е платена сумата от 455,00 евро/лист 160-161 от делото/ представляващи разходи за адвокатско възнаграждение и такса обработване.
Претендираната сума в общ размер от 6636,31 евро, или 12979,49 лева представлява общият размер на обезщетението и разходите платени от застрахователя на пострадали собственик на лекия автомобил с рег.№ L - PW 5696.
По несъмнен начин се установи и обстоятелството, че ответникът е управлявал застрахованото МПС след употреба на алкохол, като от резултатите от изготвеното лабораторно изследване е установено наличие на алкохол в кръвта на ответника 1,77 промила, при допустима норма от 0,5 промила. Ответникът е управлявал застрахованото при ищеца МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона – 0,5 промила, което е потвърдено от проба с дрегер, както и от кръвна проба. Следва да се посочи, че според настоящия състав на съда, в случая не е относим българският Закон за движение по пътищата, чието действие е ограничено до територията на РБългария. Обстоятелството дали е налице концентрация на алкохол над допустимата от закона следва да бъде преценено спрямо регламентацията на германския Закон за движение по пътищата, доколкото произшествието е осъществено на територията на Германия гр.Лайпциг.
4
Съдът установи че германският закон допуска управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта също максимум до 0,5 промила /освен за неопитни и професионални водачи, за които границата е 0,0 промила/, поради което ответникът е управлявал застрахованото МПС в нарушение правилата за движение на Германия.
Същевременно по делото не се събраха доказателства, които да установят, че посочената сума е заплатена от причинителя на вредата.
Напълно неоснователно е възражението на особения представител на ответника за липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като същата е вписана в Информационния център към Гаранционния фонд/лист 5 от делото/ и не е била оспорена от ответника при сключването на споразумението за разсрочено плащане по щетата, само по себе си представляващо извънсъдебно признание на основанието и размера на сумата, която ответникът, като виновен водач, следва да плати на застрахователя.
Предвид изложеното, заявената от ищеца положителна установителна искова претенция е основателна и доказана и следва да се уважи в пълен размер.
По разноските:
Предвид уважаването на исковата претенция и направеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 310,00лева /260,00лева – държавна такса и 50,00лева юрисконсултско възнаграждение/, както и сторените в исковото производство разноски, възлизащи на 2410,00 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещи лица, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 250,00 лева.
Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce0b2337-6e89-4703-8400-67b4e17ba136