Определение № 2834 от 30.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2834 гр. София, 30.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502319 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 274, вр. с чл. 66, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на В. И. А. от гр. ***, чрез неговата майка и пълномощник З. М. Р., срещу определение № 6335 от 31.03.2025 г. по гр.д № 4792/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ - Б състав, с което е оставена без уваЖ.е подадената от него молба от 23.05.2023 г. за възстановяване на срока за касационно обжалване на решение № 3838 от 15.12.2022 г. по същото дело.

Според жалбоподателя разписката за връчване на съобщението за постановеното въззивно решение не била оформена по установения ред, полетата за получател не били попълнени и подписани от никого, нито било отбелязано, че е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.

Затова и нямало основание въззивния съд да разпореди, че съобщението е било връчено при условията на чл. 43, ал. 2, предл. първо от ГПК. По този начин била отнета възможността на жалбоподателя да организира защитата си срещу съдебният акт, който той считал за неправилен и незаконосъобразен.

Молбата е определението да бъде отменено.

Ответницата по частната жалба Г. С. Д., чрез пълномощника адвокат С. Д., в писмено становище я оспорва като неоснователна, като изтъква, че жалбоподателят не е посочил и не е доказал наличието на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, за да обоснове основателна причИ. за възстановяване на срока. Молбата към съда е определението да бъде потвърдено.

Ответниците по частната жалба Х. В. К., Л. П. Т., Д. В. М., тримата чрез пълномощника 1 адвокат С. Д., Ц. Г. Г., чрез пълномощника адвокат С. И., К. Г. П., чрез пълномощника З. К., Д. Г. Д., М. Д. Д., двамата чрез пълномощника адвокат Х. Х., Д. К. Д., М. Д. Д., Р. Д. Ч., тримата чрез пълномощника адвокат Г. С., Т. И. З., Ж. П. С., А. С. С., С. В. С., А. П. И., В. С.

Р., С. Т. З., М. М. Б., всички чрез пълномощника адвокат В. Т., М. А. С., С. Т. В., двете чрез пълномощника адвокат В. М., З. И. А., чрез пълномощника Ю. А., Ж. П. Г., С. И. Б., И. Ч. Б., М. И. Д. - Г., С. С. Г., П. М. М., М. В. И., С. Г. С., Р. А. Н., Т. А. П., О. С. Т., К. И. Й., Я. М. Г.,

Л. Д. Ч. - Г., С. Г. Г. и М. И. И. не вземат становище.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

С решение № 3838 от 15.12.2022 г. по гр.д № 4792/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ - Б състав е обезсилено решение № 300393 от 21.12.2017 г. по гр.д.

№ 4733/ 2007 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 72 състав в частта, с която е отхвърЛ. претенция на М. Д. Д. срещу останалите съделители да й заплатят съгласно дяловете им в делбения имот сумата от 30 208.68 лева влоЖ. средства за строителство на сградата и производството по делото в тази част е прекратено ; същото решение е оставено в сила в частта , с която е изнесен на публична продан урегулиран недвижим имот (УПИ) VIII853 в кв. 1029 по плана на гр. София, м. „Бул. България и Хиподрума“, с площ от 246 кв.м., при граници: ул. „Юнак“, УПИ VII-854 и УПИ П-852, заедно със строящата се в него сграда, с разгърната застроена площ от 2170 кв.м., от която ъгловата част е 9 етажна с изпълнена таванска стоманенобетонна плоча и започнат десети етаж, откъм калкана на ул.Юнак с изградени стъпаловидно 7 и 8 етажа , откъм

-3- калкана по западната граница с изградени 6 етажа заедно с още два стъпаловидни над тях , а по вътрешната част сградата - едноетажна ; при посочени в обжалваното решение квоти на съделителите, като : квотата на почИ.лата Е. М. Д. от 6/2160 идеални части се наследява от наследниците й Д. К. Д., Р. Д. Ч. и М. Д. Д. - на всеки по 2/2160, като Д. К. Д. има и още 6/2160 от прекратената СИО ; квотата на почИ.лата Н. В. К. от 4/2160 идеални части се наследява по равно от наследниците й Л. В. М., Х. В. К. и Л. П. Т. - по 4/6480 идеални части.

В производството участвали Г. С. Д., Р. А. Н. и Т. А. Д., като процесуални субституенти на „София Плаза Пропъртис“ ООД - гр.София, на което прехвърлили дяловете си.

В молба с вх. № 49 180 от 23.05.2023 г. В. И. А. от гр. ***, чрез пълномощника З. М. Р., поискал от съда да бъде възстановен срока за връчване и обжалване на въззивното решение, като изтъкнал, че съобщението за връчване на решението не било оформено по установения ред.

В изпълнение на разпореждането на съда молителят представил на 21.11.2024 г. касационна жалба с вх. № 128 441/ 21.11.2024 г. срещу въззивното решение.

2

С обжалваното определение съдът оставил молбата без уваЖ.е като приел, че твърдяното ненадлежно връчване на препис от въззивното решение поради липса на представител на молителя на адреса, не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.37, ал.1 от ГПК (отм.), а и не били представени доказателства, че връчителят не е извършил надлежно издирване на молителя.

При тези факти, в обхвата на правомощията си по чл. 278 от ГПК, настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от участник в делбеното производство, който има правен интерес от обжалването на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти приема от правна страна следното.

В хипотезата на чл. 37, ал.1 от ГПК (отм.) (чл. 64, ал.2 от действащия процесуален закон) основателността на молбата за възстановяване на пропуснат срок е обусловена от наличието на такива обективни обстоятелства, които не е могло да бъдат предвидени и преодолени от страната, която се позовава на тях като причИ. за неизвършването на конкретно процесуално действие.

Съгласно последователната съдебна практика възстановяването на срок по реда на чл. 64, ал.

2 ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускането на предвиден в закона или на определен от съда преклузивен срок за извършване на процесуално действие. (определение № 121 от 16.02.2023 г. по ч.т.д. № 193/ 2023 г. на ВКС, І т.о.) Абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл. 64 и сл. ГПК е пропускането на срока, тъй като само пропуснатият срок може да бъде възстановен. Ако не са осъществени законовите изисквания за поставяне началото на срока, срокът не започва да тече и няма основания да бъде възстановяван - не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат.

Нередовното връчване на препис от въззивното решение не може да бъде възприемано като особено непредвидено обстоятелство, което жалбоподателят не е могъл да преодолее, по смисъла на цитираната разпоредба. То е факт, който има значение за установяването на началната дата, от която е започнал да тече срока по чл. 283 от ГПК- в случай, че молителят докаже осъществяването на този факт, съдът ще следва да приеме, че процедурата по връчването е била опорочена и следователно процесуалния срок не е започнал да тече. Този въпрос обаче, може да бъде обсъждан единствено в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПКкогато недоволната от решението страна е подала касационна жалба и същата е била върната от въззивния съд в хипотезата на чл. 286, ал.1, т. 1 от ГПК.

3

Съобразно приетото в определение № 25 от 26.01.2022 г. по ч.гр.д. № 5144/ 2021 г. на ВКС, ІІІ гр.о. с връщането на съответната жалба за жалбоподателя започват да текат два срока този по чл.275, вр. с чл. 286, ал.1, т. 1 от ГПК за обжалване на разпореждането за връщане на жалбата и срока по чл.64, ал.3 от ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства. По принцип страната може да направи две искания - да се отмени акта за прекратяване/ връщане и да се възстанови срока - включително в една молба, но компетентен да се произнесе в различните й части ще бъде различен по степен съд. С оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи права - доколкото не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат - ако се направят и двете искания, първо следва да се произнесе по-горният съд, който ще установи дали е започнал да тече срока, изтекъл ли е или е пропуснат.

В настоящия случай молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване е била подадена една годИ. и половИ. преди подаването на касационната жалба, което обуславя липса на правен интерес за страната да иска възстановяване на срок, който не е започнал да тече.

Въззивният съд е постановил обжалваното определение при липса на абсолютна процесуална предпоставка за надлежно произнА.не по молбата, с която е бил сезиран. В съответствие с изложеното определението следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо и молбата за възстановяване на срок да бъде оставена без разглеждане.

По излоЖ.те съобраЖ.я Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 6335 от 31.03.2025 г. по гр.д № 4792/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ - Б състав.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 49 180/ 23.05.2023 г., подадена от В. И. А. от гр. ***, чрез пълномощника З. М. Р., с искане за възстановяване на срока за касационно обжалване на решение № 3838 от 15.12.2022 г. по гр.д № 4792/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ - Б състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Републиката в седмодневен срок от съобщаването му на страната.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5