Решение № 1051 от 08.07.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6904/2025
- Вид
- Решение № 1051
- Подписан
- 08.07.2026
- В сила
- 07.08.2026
- Състав
- Симеон Илиянов Светославов
Цитирани разпоредби
- чл. 124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 1051 гр. Плевен, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430106904 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. Р. М. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 3705 лв. по договор за кредит №EOSDP1326158; сумата от 3352 лв. по договор за кредит №EOSDP1327864; сумата от 5675 лв. по договор за кредит №EOSDP1328279; сумата от 10 006 лв. по договор за кредит №ЕОСДП1298354; сумата от 4018 лв. по договор за кредит №ЕОСДП1298353.
В исковата молба ищецът твърди, че след справка в ЦКР за кредитна задлъжнялост установил, че дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с основание придобиване на вземания по кредит, сумата от 3705 лв. по договор за кредит №EOSDP1326158; сумата от 3352 лв. по договор за кредит №EOSDP1327864; сумата от 5675 лв. по договор за кредит №EOSDP1328279; сумата от 10 006 лв. по договор за кредит №ЕОСДП1298354; сумата от 4018 лв. по договор за кредит №ЕОСДП1298353.
От справката се виждало още, че сумите били дължими от наследниците на Росвен Иванов М.. Ищецът твърди, че отправил устно искане до ответника да бъде заличен от ЦКР, но ответникът отказал. Ищецът не бил теглил кредит и по-всяка вероятност се касае за наследствени задължения, но не му било известно неговият баща какви задължения имал. Формулира довод, че вземанията са погасени с изтичане на пет годишната давност, а вписването в ЦКР дава гласност на твърдението на ответника, че ищецът дължи парични средства. Това действие и отказът да бъде отписан, пораждали правен интерес за ищеца да предяви настоящите отрицателни установителни искове.
Ищецът допълва, че срещу него няма издадени изпълнителни листи и образувани изпълнителни дела. Той приел наследството на баща си по опис – дворно място и три ниви. Единствените данни за дати на договори са от 06.12.2013 г. и 18.01.2016 г.
Ищецът посочва още, е не е получил покана за доброволно изпълнение. Моли предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който са релевирани доводи за недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес, тъй като 1 подаването на информация за текущ статус на кредитите към ЦКР на БНБ, не е действия даващо повод за завеждане на дело. Това действие от страна на ответника представлявало негово задължение по чл. 10,ал.1 от Наредба №22/16.07.2009 г.
Изтичането на давностния срок освен това не водило до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Според посочената Наредба ответникът е субект по чл. 4 и следва да подава информация за обстоятелства, обхваните от приложното поле на Наредбата. Заличаването на информация от ЦКР е по специален ред, а не пред гражданския съд. Според ответника в исковата молба не се оспорвала действителността и изпълнението на договорите за кредит, а само това, че не подлежат на принудително изпълнение. Тоест вземането още съществувало като естествено вземане в хипотезата на изтекла погасителна давност, но все още съществува като субективно право и за ответникът не отпадало задължението по чл. 10 от горепосочената Наредба. Моли производството да бъде прекратено а в условията на евентуалност да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски и релевира възражение за прекомерност.
В с.з. ищецът поддържа исковата молба и моли тя да бъде уважена, като претендира разноски според представения списък по чл. 80 ГПК.
В с.з. ответникът не се явява, но с писмено становище формулира довод, че исковете са основателни само за ½, колкото е делът придобит от наследство от ищеца.
Моли производството да бъде прекратено за останалата ½.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
От справка в ЦКР за кредитна задлъжнялост на *** М. се установява, че има задължение по кредити към ответника, както следва: 1) по ид. На кредит №1326158 – 3705 лв.; 2) по ид. № 1327864 – 3332 лв.; 3) по ид. № 1328279 – 5675лв.; 4) по ид.
№1298354 – 10 006 лв.; 5) по ид. № 1298353 – 4018 лв.
По делото са изискани на осн. чл. 190,ал.1 ГПК и представени от ответното дружество документи /процесните договори за потребителски кредит/, като същият е предупреден за последиците на чл. 161 ГПК.
Между страните не е спорно, а и от представените писмени документи/ л.55л.121/, се установява, че е постигнато съгласие между *** М. като длъжник и ОББ АД като кредитор, за сключване на следните договори: 1) договор за кредит на 03.04.2006 г. в размер на 5000 лв. с краен срок за издължаване на кредита на 28.03.2011 г.; 2) договор за издаване на кредитна карта от 03.1.2004 г. с кредитен лимит от 500 лв. със срок на действие съгласно раздел 3, чл. 12 – от една година и два месеца, при автоматично подновяване с две години при липса на уведомление, но съгласно чл. 14.4 се прекратява при смърт на картодържателя. Този лимит на договора е променен на 1000лв. със споразумение №1 от 12.07; 3) договор за потребителски кредит от 21.08.2007 г. с размер на кредита от 2500 лв., с краен срок за погасяване съгласно чл. 6 – до 23.08.2017 г., като върху договорът е удостоверено издаване на изпълнителен лист на 08.06.2012 г.
На 18.10.2004 г. *** М. подал и заявление за издаване на кредитна карта На 09.11.2006 г. *** М. подал заявление до „Пощенска банка“ АД за издаване на кредитна карта, като върху заявлението е отразено, че е издаден изпълнителен лист на 17.12.2009 г.
От договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2013 г. се установява, че ОББ АД е прехвърлила своите вземания към длъжници на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, подробно описани в приложение №1. От приложение №1/л.76/ се установява, че част от 2 прехвърлите парични вземания са и шест вземания срещу *** М. по договор: 1) за кредитна карта от 26.03.2005 г. на стойност от 2266.65 лв. с ид. № 21835; 2) за кредитна карта от 20.11.2006 г. на обща стойност о 1692,53 лв. с ид. № 644379; 3) за потребителски кредит от 25.07.2007 г. на обща стойност от 3036,35 лв. с ид. № 757071 и 4) за потребителски кредит от 23.08.2007 г. на обща стойност 2756,82 лв. с ид. № 768726; и 5) с дата 21.12.2004 г. на обща стойност от 2604,38 лв. с идн. № 5402330202936783; и 6) с дата от 01.04.2006 г. с обща стойност 5175,12 лв., ид. № ED39669300368.
От договор за прехвърляне на вземания се установява, че е сключен между „Юробанк България“ АД като прехвърлител и ответника като приобретател с предмет прехвърляне на вземания в полза на приобретателя.
От удостоверение за наследници с изх. № 14-4583/22.11.2017 г. се установява, че потребителят *** М. е починал на 07.03.2015 г. за което е издаден акт за смърт №0378 в гр. Плевен, а негови наследници са двамата му синове – М. Р. М. и *** Р. М..
Ищецът е приел съгласно протоколно определение по ч.гр.д.№2510/2015 г. по описа на РС Плевен наследството на *** М. по опис 29.06.2015г.
Изп. Дело №365 на ЧСИ Миладинов е образувано по молба на Юробанк и ЕФ ДЖИ България с молба от 12.02.2010 г. въз основа на изпълнителен лист издаден по гр.д.№6928/2009 г., издаден по заповед по чл. 417 ГПК за вземания, произтичащи от счетоводни книги по договор за кредитна карта от 17.11.2006 г. Вземането в хода на принудителното изпълнение е цедирано на ответника, като от приложението към договора за цесия се установява, че предмет на прехвърлителната сделка са и вземанията срещу наследодателя на ищеца *** М. по договор за кредитна карта от 20.11.2006 г. в общ размер на 1692,53 лв. с крайна дата на договора 01.12.2016 г. С постановление от 01.10.2025 г. изпълнителното производство е прекратено на осн. чл.
433,ал.1,т.8 ГПК.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото писмени доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като са непротиворечиви по между си и не са налице данни, внасящи съмнение в тяхната достоверност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно осн. чл. 124,ал.1 ГПК, за недължимост на парични задължения по пет договора за потребителски кредит, които са частично процесуално допустими. За ищеца е налице правен интерес да оспори съществуването на притезателните права на кредитора, поради изтекла пет годишна погасителна давност, но само за ½ ид.ч., съобразно придобитатата част от имуществото на наследодателя съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗН и то до размера на описа. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск, която ищецът по отрицателен установителен иск следва да обоснове и установи в хода на производството. В случая ищецът е обосновал недължимост с оглед възникналото универсално правоприемство, но в хода на процеса не се установи да е наследил всички права и задължения на своя наследодател, а само ½ ид.ч. и то по опис. При тези факти, приетата ½ ид.ч. от наследството обуславя допустимост на предявените отрицателни установителни искове за ½ ид.ч. от задълженията, а за останалата ½ ид.ч. предявените искове са недопустими, поради липса на правен интерес. Такъв правен интерес, като предпоставка за допустимост на предявените отрицателни установителни искове за останалата ½ от наследството(като съвкупност от права и задължения) притежава другия наследник, а упражняването на чужди права е 3 допустимо само в предвидената от закона случаи по арг. от чл. 26,ал.1 ГПК. Ищецът като наследник отговаря за задълженията на наследството до размера на приетото по опис имущество на обща стойност от 21 555,80 лв./ 11 021,31 евро/., т.е. над половината на всяко от паричните задължения, поради което и има правен интерес, който е доказан от представеното удостоверение за наследници, приемане на наследство и на опис на имущество. По тези съображения, доводът на ответното дружество за частична недопустимост на предявените искове е основателен и производството за горницата над половината от паричните задължение по всеки от процесните договори, следва да бъде прекратено. Обстоятелството, че вземанията са вписани като естествени права(признато от ответника обстоятелство, ценено от съда съгласно чл. 175 ГПК), не изключва съществуването на правния интерес на наследника-длъжник. Ответникът не е признал иска изрично за да обуслови липсата на правен интерес и съществуването на правен спор.
Разгледани по същество, предявените отрицателни установителни искове са основателни, тъй като паричните задължения по вписаните в ЦКР договори за потребителски кредит с №EOSDP1326158; №EOSDP1327864; №EOSDP1328279;
№ЕОСДП1298354;№ЕОСДП1298353, са погасени по давност. Между страните не е спорно че са обвързани от процесните заемни правоотношение в следствие възникнало универсално правоприемство за ½ от задълженията в патримоиниума на ищеца и частно правоприемство в полза на ответното дружество. Освен това ответникът носи отговорността от непредставянето на изисканите документи съгласно чл. 161 ГПК.
Съгласно ТР №3/21.11.2024 г. по тълк .д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. От представените договори и както и с оглед разпоредбата на чл. 161 ГПК, съдът приема твърденията на ищеца за изтекла пет годишна давност на паричните вземания, произтичащи от описаните по-горе потребителски договори, с крайни дати за издължаване през 2011 и 2017 г. за верни. С изтичане на крайният срок за издължаване през 2017 г. паричното вземане на кредитора-цесионер, с прехвърлени в негова полза вземания през 2013 и 2016 г., са станали изискуеми и съгласно чл. 114 ЗЗД тече пет годишна погасителна давност и за последната парична вноска по всеки от петте догора. Последното принудително действия, прекъсващо давностият срок е от 16.02.2017 г., от който момент до датата на исковата молба е изтекла предвидената в закона пет годишна давност, т.е. не се установява прекъсване или спиране течението на давностните срокове по всяко от оспорените парични задължение. Ето защо, предявените отрицателни установителни искове следва да бъдат уважени, като се признае за установено, че ищецът не дължи 1852,50 лв.(947,17 евро) по договор за кредит №EOSDP1326158; сумата от 1676 лв.