Решение № 1369 от 21.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. София, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20211000501793 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С Решение № 2889 от 10.06.2021 г., постановено по гр. д. № 10133/ 2018 г., Софийският Градски съд е осъдил ответното застрахователно АД „ОЗК Застраховане“ да заплати на ищеца Д. Н. Д. сумата от 2500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на травматични увреждания, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с реализирало се ПТП на 01.08.2017 г. на кръстовището на бул. „Осми приморски полк“ и ул. „Студентска“ в гр. Варна, виновно причинени от водача С. Р. С. при управление на л.а. марка „Форд Фиеста“ с ДК № *******, като за разликата до сумата от 5000 лв. претенцията е отхвърлена поради установено съпричиняване, а тази над 5000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. - поради недоказаност.

Недоволен от така постановеното Решение е останал ищецът Д. Н. Д., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в отхвърлителната му част с 1 оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че при определяне справедливия размер на обезщетението съдът не е взел предвид в пълна степен получените травми, в т. ч. и емоционалните такива, както и ограниченията в ежедневието на ищеца.

Въззиваемата страна „ОЗК Застраховане“ ЗАД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Моли решението да бъде потвърдено.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд София намира следното:

Между страните не е спорно, че на 01.08.2017 г., около 12:00 часа в гр.

Варна, на кръстовището на бул. „Осми приморски полк“ и ул. „Студентска“ е реализирано ПТП между л. а. „Форд Фиеста“ с ДК № *******, управлявано от застрахования при ответното застрахователно дружество по застраховка „ГО“ водач С. С., и велосипедиста и ищец Д.Д.. Няма спор и относно механизма на ПТП, който се потвърждава и от заключението на изслушаната по делото пред СГС съдебна авто-техническа експертиза, съгласно което лекият автомобил е спрял на знак „STOP“, след което е потеглил бавно, изминавайки около 5.50 м., като едновременно с това по велосипедната алея на бул. „Осми приморски полк“, в посока ж. к. „Чайка“, се е движил велосипедистът и въззивник в настоящото производство, който забелязал находящият се на траекторията му лек автомобил непосредствено преди да навлезе в зоната на пътното платно, а разстоянието, като е имал пред себе си, не е било достатъчно, поради което се е ударил в лявата странична част на автомобила, вследствие на което е загубил равновесие и е паднал. Вещото лице заключава, че скоростта на МПС към момента на удара е била 21 км/ч, а тази на велосипеда – 4,85 m/s. При определена опасна зона за спиране на автомобила от 9, 53 м. експертът заключава, че ударът е бил непредотвратим посредством аварийно спиране. Според експертизата опасната зона на велосипедиста е 8. 17 м., а разстоянието, изминато на пътното платно – 4.5 м ., което е крайно недостатъчно да спре с горепосочената скорост.

2

Същевременно взаимната видимост между двамата участници е настъпила в момента на появяване на велосипеда на около 8 м.

От приетото като неоспорено от страните заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП ищецът е претърпял счупване на 5-та метакарпална кост на дясната ръка с разместване на костните фрагменти, поради което на същия е указана медицинска помощ в ЦСМП гр. Варна, а впоследствие – в МБАЛ „Св. Анна“ в гр. Варна, където под локална анастезия е извършено наместване на счупената кост, а костните фрагменти са били обездвижени в гипсова превръзка за срок от около два месеца. При падането въззивникът е получил и мекотъканни увреждания на двете предмишници и двете колене.

В показанията си св. Д. - майка на ищеца, сочи, че след произшествието в резултат на травматичните увреждания и обездвижването на ръката пострадалият се е обслужвал трудно за период от два месеца, оплаквал се е от болки, а след свалянето на гипса се е рехабилитация.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

За ангажиране отговорността на Застрахователя по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на две групи предпоставки: от една страна към момента на увреждането трябва да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя; а от друга страна да са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността за непозволено увреждане на застрахования пряк причинител – вина, вреда, противоправно поведение и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.

В настоящия случай към датата на произшествието за управлявания от С. Р. С. л. а. Форд Фиеста с ДК № ******* е била в сила застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и обективирана в застрахователна полица № BG/23/116002424576.

3

Не могат да бъдат споделени обаче изводите на първоинстанционния съд относно наличието на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, а следваща ал. 2 вменява задължение на водачите при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропуснaт пътните превозни средства, които се движат по нея.

В конкретния случай, от приетото от съда като обективно и компетентно изготвено заключение на съдебната авто-техническа експертиза по безспорен начин се установява, че управляваният от С. Р. С. автомобил се е движил с разрешена скорост, значително по-ниска от позволената, а взаимната видимост между двамата участници е настъпила едва с появяването на велосипеда в момент, в който скоростта на двамата участници е направила предотвратяването на удара невъзможно. Същественото в случая е, че автомобилът вече се е намирал в кръстовището, когато велосипедистът е навлязъл в същото със скорост, при която не би могъл да спре пред каквото и да е препятствие. В резултат на това, ищецът се е ударил в леката кола, а не е бил блъснат от нея. Изложеното показва, че за водача на автомобила е било невъзможно и поради това той не е могъл, но не е бил и длъжен да предвиди и съответно – предотврати удара на велосипедиста в него. Горното налага извод за липса на елемента противоправност от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което гражданската отговорност на прекия причинител не може да бъде ангажирана, а оттам – не може да се реализира и тази на Застрахователя.

С оглед горното, настоящият състав достигна до извод за неоснователност на предявения иск поради неговата недоказаност. Въпреки това, предвид липсата на жалба от страна на въззиваемия и забраната за влошаване положението на жалбоподателя, постановеното решение следва да бъде потвърдено.

Депозираната от ответника частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК Определение № 263697 от 24.02.2021 г. е основателна. Съобразно постановките на т. 8 от Тълкувателно Решение № 4

6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, имащи задължителен характер за съдилищата, представянето на списък с разноските по чл. 80 от ГПК съставлява единствено предпоставка за изменение на Решението в частта за разноските, но не и за допълването му. В конкретния случай, с отговора на исковата молба ответникът е сторил искане за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред СГС, в което е заплатил 400 лв. депозит за изслушване на САТЕ, 200 лв. за изслушване на СМЕ, както и депозит за допускане на събиране на гласни доказателства в размер на 100 лв.

Същевременно, както от обстоятелствената част, така и от петитума на разгледаната частна жалба става ясно, че страната е недоволна от обжалваното Определение единствено в частта, в която съдът е оставил без уважение искането й за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Поради това обжалваното Определение следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което ищецът бъде осъден да заплати на Застрахователя сумата от 80, 77 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК, въззивникът Д. следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна „ОЗК-Застраховане“ АД разноски за настоящото производство в размер на 100 лв. съгласно чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2889 от 10.06.2021 г., постановено по гр. д. № 10133/2018 г., СГС, I ГО, 4-ти състав.

ОТМЕНЯ Определение № 263697 от 24.02.2021 г. , постановено по гр. д. № 10133/2018 г., СГС, I ГО, 4-ти състав, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата от 80, 77 лв. (осемдесет лева и седемдесет и седем стотинки) разноски за производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „ОЗК 5

Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата от 100 лв. (сто лева) разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението до страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.

280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6