Решение № 11 от 07.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. В. 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20213110203417 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Агро Плант Инвест“ ЕООД, против Наказателно постановление № 03-013538 от 24.02.2021г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. В. с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1500 лева, на основание чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда, за това че към момента на съставяне на АУАН не е било изпълнено даденото предписание.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. По същество с жалбата се оспорва нарушението и се излагат твърдения за неправилно определяне на наказанието. Моли се за отмяна на НП изцяло. В условие на евентуалност да се намали наложената с НП санкция до законовия минимум.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата на изложените в нея основания. По съществото на делото моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от 1 фактическа страна следното:

На 28.10.2020 год. служители на Д „ИТ“- В. извършили проверка на въззивното дружество по спазване на трудовото законодателство. В хода на проверката е установено, че с лицето М.Ц.П., проверяваното дружество е имало сключен договор, въз основа на който лицето е изпълнявало длъжността „Директор/Мениджър човешки ресурси”. От представените документи на „Агро Плант Инвест“ ЕООД в Д“ИТ“ В. в това число платежна ведомост за месец юни 2020г.е установено, че работодателя не е изплатил в уговорения срок начисленото трудово възнаграждение за месец юни 2019г. за един изработен ден. С Протокол № ПР2031594/30.10.2020г. АНО е направил предписание на дружеството за отстраняване на констатираните нарушения.

Установено е, че работодателят не е изпълнил задължителното предписание и е съставен АУАН за нарушение на чл. 416, ал.1 от КТ,въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление е издадено от компетентен органДиректора на Дирекция „Инспекция по труда” – В.., съгласно чл. 6, ал.5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и видно от заверено копие на заповед.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, 2 позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от представения по делото Протокол № ПР2031594/30.10.2020г.за извършена проверка на въззивното дружество е указан срок 19.11.2020г., в който работодателя да изплати договореното трудово възнаграждение на М.Ц.П..

В действителност не е оспорено, че между страните е съществувало трудово правоотношение. Съдът установи от фактическа страна, че виззиваемия действително е инициирал гражданско производство срещу работодателя си с искане от съда последният да му заплати изцяло всички възнаграждения. Сумата е била запорирана по сметката на „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ЕООД във връзка с издаване на обезпечителна заповеди е образувано изпълнително дело още преди входирането на иска в съда за осъждане на страната да заплати вече запорираната сума в полза на работника Марин Първанов. Нещо повече, видно от приложеното по делото Решение №260259/01.02.2021г. по гр . дело №9399/2020г. е депозирана молба , с която иска е изцяло признат, въз основа на което е постановено и гореспоменатото Решение.

Видно от съобщение за приключване на изп. дело от 14.05.2021г., изплащането на трудовото възнаграждение е станало впоследствие, т.е не е станало в срока указан в Протокола за извършена проверка № ПР 2031594 на 30.10.2020г. От последното съдът може да направи извод, че работодателя не е изпълнил задължителното указание, обективирано в точка 6 от гореописания Протокол, поради обективна невъзможност да оперира с банковите сметки на управляваното от него дружество.

Освен така посоченото доколкото между страните е налице правен спор относно дължимостта на работната заплата и той е отнесен по съответния ред към съда, то плащането следва да се осъществи след произнасяте от страна на съда, което е сторено.

Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ ясно регламентира, че не са маловажни нарушенията по чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от Кодекса на труда, т.е. тази норма пределно прецизно изброява 3 материалноправните норми, за нарушенията на които норми, не може да се приложи привилигерования състав на ал.1 на същия чл.415в от КТ. При тази законова регламентация и след като извършеното, в конкретния случай, от работодателя нарушение, не осъществява състава на нито едно от нарушенията по чл.61 – чл.63 от КТ, посочени в ал.2 на чл.415в от КТ, то няма никаква пречка, от страна на АНО да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, съгласно която, „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.”Т.е невъзможността за разпореждане със собствени средства по инициирано от въззивника заповедно производство е обективна пречка нарушението да бъде отстранено веднага. В конкретния случай по делото не се представиха доказателства от наказващия орган, че в резултат на нарушението са настъпили каквито и да било вредни последици за работника.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава.

Действително, в случая е налице нарушение, което съдът приема за доказано тъй като безспорно не е било изпълнено указанието на АНО.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда административно наказание имуществена санкция за лице, което не изпълни задължително предписание на контролен орган, в размер от 1500 до 10 000 лв.

Съдът счита, че правилната квалификация на нарушението следва да е по чл. 415в ал. 1 от Кодекса на труда , според който за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Нарушението е по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда . Нормата на чл.

415в от Кодекса на труда е приложима за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. Съдът отчита факта, че след установяването му нарушението е било отстранено след постановяване на съдебен акт, тъй като между страните - въззивното 4 дружество и работника и имало висящ правен спор. Не са произтекли вредни последици за работника. Поради това и при безспорните доказателства по делото, че се ангажира отговорността на работодателя за нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда , характера на тази отговорност и липсата на доказани настъпили вредни последици, съдът намира че наказващият орган е следвало да приложи специалният текст на чл.

415в от Кодекса на труда, което не е сторил.

Като не е приложил тази норма, която е привилегирована спрямо общия състав на нарушението, административно-наказващият орган неправилно е приложил закона, доколкото разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда е специален текст, който се прилага приоритетно в случаите, когато са налице неговите изисквания.

Поради това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено въззивното дружество да бъде наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 100 лв. на основание чл. 415в от Кодекса на труда.

Така определения размер на наказанието е справедлив и съответен на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на наказанието по ЗАНН.

Водим от горното Варненският районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП №03-013538/ 24.02.2021. г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- В. с което за нарушение на „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ”ЕООД- В. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500лв, за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда , като преквалифицира нарушението по чл. 415в от Кодекса на труда и определя наказание имуществената санкция в размер на 100 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

5

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 6