Определение № 19099 от 21.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4030/2026
- Вид
- Определение № 19099
- Подписан
- 21.05.2026
- В сила
- 21.05.2026
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19099 гр. София, 21.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110104030 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е предявил срещу ответника О. В. К. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на оспорените от ответника вземанията на ищеца, представляващи част от сумите, за които е издадела Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с рег.
№ 18803/27.06.2025 г. по описа на ч.гр. д. № 35880/2025 г. на 76 с-в., а именно:
- 198,04 лева /101.26 евро/, представляваща оспорената от ответника част от изцяло падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 7200312172560/30.07.2024 г., представляваща разликата над признатите от длъжника като дължими 420.68 лева до посочените в заповедта за изпълнение 618.72 лева, ведно със законна лихва за период от 17.06.2025 г. /датата на депозиране на заявлението в съда/ до изплащане на вземането;
- 68.46 лева /35 евро/, представляваща договорна лихва за период от 15.12.2024 г. – 15.05.2025 г.
- 98.96 лева /50.60 евро/, представляваща мораторна лихва за период от 15.12.2024 г. до 05.06.2025 г.
Ищецът твърди, че на 30.07.2024 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е сключил Договор за потребителски кредит № 7200312172560 с ответника О. В. К., по силата на който договор кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в общ размер 942.47 лв., от които: 800 лева са предоставени за общо ползване и - 142.47 лева са предоставени в кредит за заплащане на избраната от потребителя застраховка живот „Банк Живот Агент".
Сочи, че общата дължима сума от потребителя, включваща договорената възнаградителна лихва, била в размер на 1138.00 лева, като била разсрочена на 9 погасителни месечни вноски, включващи главница и лихва, 8 от които по 126,44 и последна в размер на 126,48 лева. Първата погасителна вноска била дължима на 15/09/2024 г., а последната - на 15/05/2025.
1
Сочи, че уговореният между страните фиксиран лихвен процент, с който се олихвява предоставеният общ размер на кредита, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 47.35 % (чл. 9 ал.1 от Договора), а годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 51,80 %.
Твърди, че договорът не е сключен при Общи условия.
Сочи, че длъжникът не е извършвал редовни плащания по договора и е допуснал просрочие на вноските, като на 15.05.2025 е настъпил крайният срок на договора, с което и падежът на всички задължения.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника за погасяване на задълженията, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 417 ГПК, по което заявление е образувано ч.гр.д. № 35880/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в, в хода на което е издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК от дата 27.06.2025 г. и изпълнителен лист.
Сочи, че срещу част от сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение било подадено възражение от 26.11.2025 г., поради което и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявява настоящите установителни искове.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът О. В.
К. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва наличието на договорно правоотношение по сключения договор за кредит с описаните в исковата молба параметри, както и усвояването на главницата за кредита.
Навежда подробни правни доводи за недействителност на сключения договор за потребителски кредит. Сочи, че изчисления по договор ГПР е в нарушение с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1т. 10 ЗПК. Твърди, че погрешно застрахователната премия е включена към главницата по кредита, а не към разходите по договора, което представлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че сключеният договор е недействителен на основание чл. 23 ЗПК, поради което кредитополучателят дължи връщане единствено на главницата по кредита в размер на 800 лева.
Твърди, че е заплатил в полза на ищеца-кредитополучател сума в общ размер на 379.32 лева, което обстоятелство се установява от представеното от банката извлечение от счетоводните книги.
Сочи, че предвид горните обстоятелства, дължи на банката само остатъчната чиста стойност от главницата, възлизаща на сумата от 420.68 лева – чиято дължимост признава, поради което не е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение в тази й част.
Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
По исковете:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД На основание чл. 154 ГПК:
За основателност на иска за реално изпълнение по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9 ЗПК ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, с посоченото в исковата молба съдържание; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно, длъжникът да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ Настъпилата изискуемост на задължението по целия кредит; 4/ клаузите от договора да са индивидуално 2 уговорени.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.
В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал, 1, т. 3 т. 4 ГПК, между страните следва да бъдат отделени обстоятелствата, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 7200312172560, по силата на който договор кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в общ размер 942.47 лв., от които: 800 лева - кредит за общо ползване и 142.47 лева за заплащане на премия по застраховка живот „Банк Живот Агент"; усвояването на кредита от страна на ответника; обстоятелството, че ответникът е заплатил в полза на банката първите три вноски по кредита, възлизащи общо на сумата от 379.32 лева.
По доказателствените искания:
Следва да бъдат приложени по настоящото дело материалите по ч.гр.д.
№ 35880/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което събирането им следва да бъде допуснато.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено, тъй като цели изясняване на релевантни за спора обстоятелства. Искането на ответника за поставяне на допълнителен въпрос не следва да бъде уважавано, доколкото същият преповтаря поставения от ищеца въпрос под т. 1.
С оглед задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК да следи служебно за неравноправни клаузи в договор сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от правна сделка и от доказателствата по делото, съдът намира, че следва да бъде допуснат допълнителен въпрос към ССчЕ, касаещ размера на ГПР по кредита и включените в него компоненти.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията, ще направят помалко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.2026 г. о т 13:20 часа, за когато да се призоват страните с препис от 3 настоящото определение, а ищеца – и с препис от исковата молба ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 35880/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в. за послужане.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им предоставя възможност, в срок от о.с.з., да изразят допълнителни становища в тази насока.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба .
ДОПУСКА, на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, изслушването на ССчЕ с поставените в исковата молба въпроси, както и по служебно формулирания от съда въпрос: „Какъв е годишният процент на разходите по кредита, като се вземат предвид всички компоненти, подлежащи на включване в ГПР /в това число всички разходи, такси и комисионни, начислени по договора, несвързани със забава на длъжника, включително договорени застрахователни премии/?“
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С. (тел. ***), която да се уведоми за изготвяне на заключението след внасяне на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на ССчЕ по поставения в отговора на исковата молба въпрос.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор, предмет на делото.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, като съдът им указва, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4