Определение № 2138 от 02.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2138 гр. Пловдив, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка Д. Свиркова Петкова

Членове:

Николай К. Стоянов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502075 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, подадена чрез пълномощника юрисконсулт П.П., против Определение № 8473 от 10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 2314/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта, с която е обезсилена издадената по делото в полза на кредитора „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против длъжника С. С. М., ЕГН ********** заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта за разноските.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като противоречащо на т. 10в от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изтъква се, че вземането, без разноските, е платено от длъжника след образуване на делото, поради което интересът от предявяване на установителен иск за вземането е отпаднал и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е направил искане за издаване на изпълнителен лист за разноските. Доколкото заповедта за изпълнение не е била обжалвана от длъжника в частта за разноските, се счита, че неправилно е била обезсилена от заповедния съд и в тази част. Иска се отмяна на определението в обжалваната част и издаване на изпълнителен лист за разноските. Претендират се направените в производството деловодни разноски.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.

В производството по ч.гр.д. № 2314/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37 против длъжника С. С. М., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 177,32 лв., представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., и обезщетение за забавено плащане в размер на 27,73 лв. за периода от 02.12.2021 г. до 05.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № 15752 от 29.05.2024 г., връчено на 03.06.2024 г., съдът е уведомил заявителя, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и му е указал, че може да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен 1 срок от получаване на съобщението, за което следва да представи доказателства в посочения срок, като в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

С молба от 12.06.2024 г. заявителят е уведомил съда, че след завеждане на делото длъжникът е изплатил претендираната главница и лихви, като са останали незаплатени единствено разноските по делото. Доколкото с получаване на плащането е отпаднал правният интерес от предявяване на вземането, а издадената заповед за изпълнение не е обжалвана от длъжника, е направил искане за издаване на изпълнителен лист за направените разноски по делото.

С Разпореждане № 17243 от 12.06.2024 г. заповедният съд е оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист.

С определение по в.ч.гр.д. № 1735/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив разпореждането е отменено и делото е върнато на заповедния съд за произнасяне по молбата за издаване на изпълнителен лист след стабилизиране на заповедта за изпълнение.

С Определение № 8473 от 10.07.2024 г. съдът е обезсилил изцяло издадената по делото заповед за изпълнение, като се е мотивирал с изтичане на срока за предявяване на иск за установяване на вземането и липсата на доказателства за предявяването му.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 5 във връзка с ал. 4 от ГПК предвижда, че когато заявителят не предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок от съобщението, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло. С изменението на чл. 415, ал. 1 от ГПК с ДВ бр. 100 от 2019 г. са приравнени последиците от подаване на възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК и връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление – и в двата случая се дават указания на заявителя за предявяване на иск. В случая няма спор, че в срока за предявяване на иск такъв не е предявен от заявителя. Следва да се отчете, обаче, че в хода на делото е направено плащане на вземанията по заповедта за изпълнение, без разноските, с което правният интерес на заявителя от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. Недопустимо е и предявяването на установителен иск само за разноските в заповедно производство. Доколкото становището на заявителя е за плащане на вземанията по заповедта за изпълнение и се поддържа искането за заплащане на разноските, тъй като длъжникът е дал повод за завеждане на делото, хипотезата е аналогична на тази при подадено от длъжника възражение по чл. 414а от ГПК с оспорване на разноските за производството. С оглед признанието на заявителя за пълно погасяване на главницата и лихвите, спорен по делото остава въпросът за дължимостта на разноските. Поради това по аналогия с чл. 414а, ал. 5 от ГПК преди да пристъпи към обезсилване на заповедта в частта за разноските, заповедният съд следва да се произнесе по въпроса дали длъжникът е дал повод за предявяване на вземането, а оттук дължи ли същият разноски или не. Ако бъде прието, че длъжникът не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски, заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена в частта за разноските. В противен случай заповедта за изпълнение не следва да се обезсилва в тази част и в полза на заявителя следва да се издаде изпълнителен лист за разноските. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която заповедта за изпълнение е обезсилена в частта за разноските, като делото бъде върнато на заповедния съд за произнасяне по въпроса за дължимостта на разноските в заповедното производство, след което и по искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Определение № 8473 от 10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 2314/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта, с която е обезсилена издадената по делото в полза на кредитора „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против длъжника С. С. М., ЕГН ********** заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта за разноските.

ВРЪЩ А делото на Районен съд – Пловдив, същия състав за произнасяне по дължимостта на разноските в заповедното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3