Решение № 1068 от 10.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. Варна, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20263110203390 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р. С.

Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„Д. Д.“ №*, депозирана чрез процесуален представител -адв. Л. С. Д., АК-гр. Варна срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 12415428 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.2вр.ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро, на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се настоява да бъде отменен издаденият електронен фиш като се сочи, че той е за незаконосъобразен и издаден в несъответствие с нормативните изисквания.

Жалбоподателят оспорва да е извършил вмененото му нарушение, като се изтъква, че при това положение АНО, върху когото лежи тежестта на доказване в производството, е бил длъжен да ангажира доказателства за всички факти, относими към признаците от състава на нарушението. Жалбоподателят твърди, че е налице неясно, неточно и непълно описание, което прегражда възможността му да разбере 1 административното обвинение, като е нарушено правото му на защита и осуетено изграждането на адекватна такава, което се сочи за самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. В жалбата се изтъква, че от снимковия материал към ЕФ не става ясно кое е мястото на нарушението, липсват данни за поставен знак за ограничаване на скоростта или липса на такъв, без данни дали става въпрос за населено или извън населено място, и др. подобни. Жалбоподателят счита, че непрецизната законодателна техника, водела до липсата на предвиден конкретен издател на ЕФ /извън изискването за посочване на съответното териториално поделение на МВР/.

С жалбата се изтъква, че "утвърденият образец" на електронния фиш въобще не съответства на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ и в частност - на разпоредбите на чл. 2 - чл. 4 от същия, поради което освен, че трудно може да се нарече "документ" от правна гледна точка, още потрудно би могъл да се нарича "електронен документ" или "електронен фиш". Сочи, че електронен документ е всяко съхранявано в електронна форма съдържание, и поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, както гласи разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент № 910/2014 г. на ЕС, което изключва "хартиен носител" на електронното изявление. В дефинитивната разпоредба на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП ясно било записано, че електронният фиш е електронно изявление, но всяко електронно изявление следвало да има свой автор физическото лице, което в изявлението се сочи като извършител на същото /чл. 4, изр.

1 от ЗЕДЕУУ/, и титуляр - лицето, от името на което се извършва електронното изявление /чл. 4, изр. 2 от ЗЕДЕУУ/, което правело образеца на ЕФ, утвърден с министерска заповед, в пълна дисхармония с посочените нормативни текстове.

На следващо място, се изтъква липсата на "дата на съставяне" на ЕФ като реквизит на неговото съдържание, като наличието на този точно реквизит било задължително, т. к. предпоставяло решаване на редица и със съществено значение правни въпроси като приложим към датата на издаване на ЕФ материален и процесуален закон, наличие на компетентност на издаващото го длъжностно лице, изчисляване на релевантни срокове, в т.ч. и давностните срокове по чл. 80 - чл. 82 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН и други. Изтъква се в тази връзка, че влезлият в сила ЕФ има силата на влязло в сила НП /чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/ и щом ЕФ "имал претенцията" да бъде НП би следвало да съдържа и съответните реквизити, които ЗАНН въвежда като изискуеми за НП /арг. от чл. 57, ал. 1 от ЗАНН/, независимо от "опростената форма", заложена от законодателя в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С тези аргументи се настоява за отмяната на ЕФ.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител, който поддържа жалба, 2 като моли ЕФ да бъде отменен на посочените в жалбата основания и претендира за присъждане на разноски, за направата на които ангажира доказателства.

Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия К № 12415428 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника Р. С. Д., за това че на 08.03.2026 г. в 16:07 часа, в обл.Варна, общ.Аврен, по път първи клас №9 /извън населено място/, в посока от гр.Варна към гр.Бургас, преди кръстовището за к.к.“Камчия“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/ч е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ” БМВ 750Е ХДРАЙВ” с рег.№ ***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 100В948С010800ВD, като при разрешена скорост 60 км./ч. е установена скорост 75 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, било установено извършеното нарушение.Впоследствие като ползвател на превозното средство бил установен възз. Р. С. Д.. Поради това на 09.03.2026г. бил издаден електронния фиш, с който на въззивника, била наложена глоба в размер на 25,56 евро за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

ЕФ бил връчен на въззивника на 21.07.2023г., като на 24.07.2026г. той депозирал жалба срещу ЕФ пред РС-Варна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

3

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за управление на административно-наказателната дейност ЕФ е издаден на 09.03.2026г. т.е. на следващия ден след установяване и заснемане на нарушението. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът не споделя възражението в жалбата, че от съдържанието на ЕФ не може да се определи изтичането на преследвателната давност за конкретното нарушение.

Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, извършено на 08.03.26г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 09.03.2026г., 4 видно от отбелязването в системата АЕС АНД и връчен на дата 21.07.2026г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, съответно на 08.09.2030г. , който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден.

Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 08.03.2026г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице 5