Решение № 55 от 28.07.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Донка Ив. Паралеева при участието на секретаря Петя Т. Александрова като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно наказателно дело № 20211860200120 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на ПЛ. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ул. „********“ №5 срещу Наказателно постановление /НП/ № *****/***********г., издадено от началник група към РУ-П. към ОДМВР-С., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 17.03.2021г., около 07.50 часа в община М., на път първи клас № I-6, като водач на лек автомобил „****************“, с рег. № ************, се движи при зимни условия с несъобразена скорост с релефа и състоянието на пътя, при което на десен завой навлиза в лявата част на платното за движение и блъска странично насрещно движещите се л.а. с рег. № ****** и л.а. с рег. № **********, с което реализира ПТП. Водачът е наказан за това, че не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.ПТП.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.

Жалбоподателят счита, че контролният орган неправилно и незаконосъобразно е ангажирал административнонаказателната му отговорност, тъй като в конкретния случай не е извършил състава на нарушението по чл.179, ал.2, предл.1 ЗДвП. Счита, че фактическите констатации в обжалваното НП, съответно в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ не отразяват вярно обстоятелствата. Жалбоподателят заявява, че не оспорва, че на посочената дата е възникнало ПТП, но оспорва твърдението, че виновно е 1 нарушил чл.20, ал.1 ЗДвП. Твърди, че се движил с автомобила си с подходяща скорост съобразно атмосферните условия (снеговалеж), като преди навлизането в завоя, където настъпило ПТП-то допълнително намалил скоростта, но в самия завой внезапно автомобилът попаднал в заледен и неопесъчен участък, почувствал го неуправляем и едва успял да избегне челен удар с насрещно движещото се МПС. Сочи, че макар да управлявал с повишено внимание, нямало как да предвиди, че точно този участък е заледен и неопесъчен, предвид че при навлизането в завоя валял сняг, но не се виждали заледявания. Според жалбоподателя наличието на лед на пътното платно е причината автомобилът да поднесе, а той като водач бил в невъзможност да предприеме каквито и да е действия, за да предотврати неизбежното ПТП. Признава, че в случая е налице ПТП, но счита, че липсват доказателства за това ПТП-то да е резултат от движението му с несъобразена скорост.

Жалбоподателят сочи, че нито актосъставителят, нито свидетелят на установяване на нарушението са присъствали в момента на възникване на ПТП, а и при съставянето на протокола за ПТП не били извършвани каквито и да е измервания- напр. на спирачен път, за да може да се установи, макар косвено, на какво се дължи ПТП. Счита, че в случая ПТП не е в причинна връзка с неговите действия като водач на МПС, а се дължи на попадането на автомобила в заледен и неопесъчен участък на пътното платно, т.е. ПТП е в причинна връзка със състоянието на пътя поради неизпълнение от АПИ на задължението да осигури безпрепятственото му ползване. Счита, че няма вина за попадането на автомобила в такъв пътен участък и не следва да му бъде ангажирана административнонаказателна отговорност.

Освен това, в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили производството и са довели до незаконосъобразност на издаденото НП. Наказващият орган бил нарушил императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Според жалбоподателя в НП липсва каквато и да е фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които да потвърждават описаното. Допуснати били нарушения и на разпоредбата на чл.42, т.7 във вр. чл.40 ЗНН, тъй като, въпреки че законът изисква АУАН да бъде подписан от двама свидетели, същият бил подписан само от един свидетел. Жалбоподателят счита, че щом АУАН не е съставен на мястото на проверката, в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване на нарушението, намирала приложение разпоредбата на чл.40, ал.3, предл.2 ЗАНН и актът следвало да е съставен в присъствие на двама свидетели. Друго нарушение, което жалбоподателят открива е, че обжалваното НП е необосновано, с което е нарушена разпоредбата на чл.57

ЗАНН.

В заключение се сочи, че административнонаказващият орган /АНО/ не е извършил разследване на спорните обстоятелства, не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая, не е доказал по несъмнен начин извършеното нарушение и причините за настъпването на ПТП. Сочи се още, че дори да се приеме, че извършеното съставлява нарушение, то НП пак се явява незаконосъобразно, тъй като е налице маловажност на деянието съобразно чл.28 ЗАНН и 2 абсолютно основание за прилагане на специфичния институт на „освобождаване от наказателна отговорност“, а административнонаказващият орган не го е приложил. С оглед на всичко изложено, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно.

В първото съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от упълномощения адв.М.К. от АК-Бургас, която поддържа жалбата. Преди последното съдебно заседание пълномощникът депозира писмена молба, с която моли съда да уважи депозираната жалба по изложените в нея съображения и по допълнително наведените такива в писмените становища. Сочи се в писмената молба, че по делото не са събрани доказателства, които безспорно да установяват, че жалбоподателят е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, а напротив- събраните гласни доказателства категорично установили, че състоянието на пътното платно не е осигурявало възможност за безопасно движение /пътят е бил непочистен от снега и заледен, без съответната маркировка, обозначаваща наличие на заледен участък/ и именно това е причината за ПТП, а не извършено нарушение на ЗДвП, както се твърди от АНО. Сочи се, че непочистената и заледена пътна настилка е поставила в невъзможност жалбоподателя да предотврати настъпването на ПТП и точно движението му със съобразена скорост е предотвратило вредните последици.

Въззиваемата страна- РУ П. не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище. РП-П. също не взема становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.03.2021 г., около 07.50 ч., на Главен път I-6, в района на с.М. ПЛ. Г. Д. управлявал лек автомобил „*****************“, рег. № ************, лична собственост, като на десен завой губи контрол върху автомобила, навлиза в платното за насрещно движение и се удря странично в насрещно движещите се леки автомобили с рег. №№ ****** и

**********. На мястото впоследствие пристига полицейски екип, като служителите на МВР взели отношение по случая, съставяйки протоколи за ПТП и АУАН за осъществено от водача нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от никоя от страните и се извежда от всички събрани доказателства, а именно: разпит на свидетелите А.А.А.. /л.49-52 от делото/, ЯР. Р. Д. /л.35-40/ и В.В.Я. /л.40-41 от делото/; АУАН бл.№ *****************г. /л.6 от делото/; възражение от П.Д. до началника на РУ-П. /л.8 от делото/; докладна записка от инспектор при РУ-П. /л.9 от делото/; протокол за ПТП №****** от 17.03.2021г. /л.27 от делото/; протокол за ПТП №****** от 17.03.2021г. /л.28 от делото/; справка за нарушител/водач на името на ПЛ. Г. Д. /л.26 от делото/.

Оспорва се обаче има ли извършено нарушение и законосъобразно ли е наказването, осъществено с издаденото впоследствие НП №*****/***********г.

3

Съставени са два Протокола за Пътно транспортно произшествие /ПТП/ №№****** и ****** от 17.03.2021г., като и в двата като „**********“ в ПТП е посочен автомобилът на ПЛ. Г. Д., а останалите двама участници са: л.а. „*********“, с рег. № ****** и л.а.

„*************“, с рег. № **********. Описани са щетите по автомобилите. В графата „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е описано: „При движение при зимни условия ********** се движи с несъобразена скорост с релефа и състоянието на пътя, при което на десен завой навлиза в лявата част на платното за движение и блъска странично насрещно движещите се Участник 2 и Участник 3, с което реализира ПТП“.

Съставеният АУАН с бл. № *****************г. описва, че на 17.03.2021г., около 07.50 часа, на ГП I-6, 180 км., ПЛ. Г. Д. управлява в посока гр.П. лек автомобил от категория М1 – „*****************“, с рег. № ************, лична собственост, като се движи при зимни условия с несъобразена скорост с релефа и състоянието на пътя, при което на десен завой навлиза в лявата част на платното за движение и блъска странично насрещно движещите се л.а. с рег. № ****** и л.а. с рег. № **********, с което реализира ПТП.

Нарушението е определено като такова по чл.20, ал.2 ЗДвП. За верността на описаните факти са се подписали актосъставителят А.А.А.. и свидетелят ЯР. Р. Д.. В АУАН не са вписани възражения на соченото за нарушител лице. Същото е подписало разписката, с която удостоверява, че е получило препис от АУАН.

Срещу АУАН ПЛ. Г. Д. е подал възражение с рег. № *******************г., адресирано до началника на РУ МВР П., с което е поискал образуваното срещу него административнонаказателно производство да бъде прекратено, тъй като не е извършил нарушението, а отразеното в АУАН № *****************г. не отговаряло на обективната истина.

Полицейският инспектор при РУ-П. - Р.Д., на когото възражението е докладвано е направил преценка, че АУАН, срещу който се подава възражението, е съставен законосъобразно и тази си преценка е отразил в Докладна записка до началника на РУ-П., след което е било издадено оспорваното НП.

От свидетелските показания на полицейските служители А.А.А.. и ЯР. Р. Д. се установяват техните спомени за случая, като и двамата поддържат констатациите в АУАН, но потвърждават, че не са свидетели на самия инцидент /ПТП/.

Свидетелят актосъставител А.А.А.. – „младши автоконтрольор“ при РУ-П. заявява, че бегло си спомня случая, поради което съставеният от него АУАН му е предявен от съда, след което същият заявява, че си е спомнил и че лицето-жалбоподател било ударило две коли на прохода „*******“. Казва, че когато отишли на мястото заварили три катастрофирали коли, като две били в посока от гр.П. към гр.С. от дясната страна на движението и третата била автомобилът на П.Д.. Преценили какво се е случило по разказите на водачите, защото нямало как да стане по друг начин, предвид че самите те пристигнали 4 на мястото впоследствие и не били свидетели на самото ПТП. Жалбоподателят обяснил, че пътувал от гр.С. за гр.П. по работа и било заледено, заснежено и не успял да вземе завоя, при което видимо бил ударил двете коли една след друга. Според актосъставителя атмосферните условия тогава били зимни, валяло било сняг, пътят бил чистен, но продължавало да вали.

Вече било светло- около 08.00 часа сутринта. На въпроса дали на мястото има монтиран пътен знак А15, указващ „хлъзгав участък“ свидетелят А. отговаря отрицателно, но казва, че в началото на прохода има монтиран знак за вериги. Спомня си, че автомобилът на Д. е бил оборудван със зимни гуми. Според актосъставителя съставен бил протокол за ПТП и били направени снимки на цялото ПТП, които обаче не са приложени по делото. Свидетелят А. е запитан как са разбрали, че водачът не се е съобразил с пътя и пътните условия, на което той отговаря, че ако водачът преди е карал там с 60 км/ч. през зимата трябва да кара най-много с 60 км/ч., но в случая те нямат информация с каква точно скорост е шофирал водачът.