Решение № 178 от 03.07.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Шумен, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20253600500338 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №26/15.02.2025г. по гр.д.№625/2024г. по описа на ВПРС, съдът е осъдил на основание 403, ал. 1 от ГПК, И. С. Г., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр.

Смядово, общ. Смядово, обл. Шумен, ул. „.... № 12, вх. 3, ет. 2, ап. 40 да заплати на И. Д. Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. София, общ. Столична, обл. София, ж.к. „...., бл. 666, вх.

Б, ет. 4, ап. 14 сумата от 240,87 лева, от които 209,77 лева, представляващи обезщетение за претърпени вреди в размер на законната лихва в резултат от наложен запор върху вземания по банкова сметка на ищеца в размер на 1471,80 лева въз основа на обезпечителна заповед № 409 от 26.05.2023 г., издадена по гр. д. № 17502/2023 г. по описа на СРС, 41-ви състав, начислена за периода от 02.06.2023 год. до 21.06.2024 год. и 31.10 лева, представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в удържана на 21.06.2024 год. от „Централна кооперативна банка“ АД такса за вдигане на запора, наложен за сумата от 1471, 80 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 13.09.2024 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковата претенция за горницата над 240,87 лева до пълния предявен размер от 362,65 лева (т.е. за сумата от 121,78 лева, представляваща сбор от удържани на ищцата 15 бр. месечни такси в по-висок размер за поддържане на сметка, по която е наложен запор за периода от 02.06.2023 год. до 30.07.2024 год. и такси за обработка на запор в размер на 25,43 лева, удържана на 05.06.2023 год. и на 31,10 лева, удържана на 21.08.2024 год.), като неоснователна и недоказана, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗЗД И. С. Г., ЕГН: ********** да заплати на И. Д. Д., ЕГН: ********** направените по делото разноски в размер на 60,17 лева - заплатена 1 държавна такса, съобразно уважената част от исковете, осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗЗД И. Д. Д., ЕГН: ********** да заплати на И. С. Г., ЕГН: ********** направените по делото разноски в размер на 134,30 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника И. С. Г. , действащ ,чрез пълномощника си адв.

М. Ф. от ПАК като неправилно и незаконосъобразно в частта му с която И. С. Г. е осъден да заплати на И. Д. Д. на основание 403, ал. 1 от ГПК сумата от 240,87 лева от които 209,77 лева, представляващи обезщетение за претърпени вреди в размер на законната лихва в резултат от наложен запор върху вземания по банкова сметка на ищеца в размер на 1471,80 лева въз основа на обезпечителна заповед № 409 от 26.05.2023 г., издадена по гр. д. № 17502/2023 г. по описа на СРС, 41-ви състав, начислена за периода от 02.06.2023 год. до 21.06.2024 год. и 31.10 лева, представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в удържана на 21.06.2024 год. от „Централна кооперативна банка“ АД такса за вдигане на запора, наложен за сумата от 1471, 80 лева, и 60.17 лв. разноски по делото по изложените в жалбата съображение . Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това предявеният иск да се отхвърли .

Въззиваемата И. Д. Д. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част .

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ВПРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :

Ищцата е предявила срещу ответника два обективно съединени иска с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 362,65 лева, от които 209,77 лева, представляващи вреди в размер на законната лихва върху сумата от 1471,80 лева, начислена за периода от 02.06.2023 г. до 21.06.2024 г. и сумата от 152,88 лева, представляваща имуществени вреди – претърпени от ищцата загуби във вид на допълнителни банкови такси, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

Предмет на настоящото въззивно производство е само решението в осъдителната му 2 част за сумата от 240,87 лева, от които 209,77 лева, представляващи обезщетение за претърпени вреди в размер на законната лихва в резултат от наложен запор върху вземания по банкова сметка на ищеца в размер на 1471,80 лева въз основа на обезпечителна заповед № 409 от 26.05.2023 г., издадена по гр. д. № 17502/2023 г. по описа на СРС, 41-ви състав, начислена за периода от 02.06.2023 год. до 21.06.2024 год. и 31.10 лева, представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в удържана на 21.06.2024 год. от „Централна кооперативна банка“ АД такса за вдигане на запора, наложен за сумата от 1471, 80 лева и в частта за разноските за сумата от 60.17лв.

Не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установи, че по искане на ответника е била издадена Обезпечителна заповед № 409/ 26.05.2023 год. по гр.д. № 17502/2023 год. по описа на СРС спрямо ищеца като е било допуснато обезпечение на искова претенция, предявена от ответника срещу ищцата в размер на 2366 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка „Запор“ върху вземанията на ищцата по банковите й сметки, открити в „Централна кооперативна банка“ АД. Въз основа на издадената обезпечителна заповед е било образувано ИД 20238590400197 на ЧСИ с.с. с рег. № 859 с район на действие – Софийски градски съд и на 02.06.2023 г. е бил наложен запор върху вземанията на ищцата в банковата й сметка в „Централна кооперативна банка“ АД до сумата от 2366 лева. Безспорно се установи също така, че с частично влязло в законна сила Решение № 5665/29.03.2024 г. по гр.д. № 17502/2023 год. по описа на СРС, 41 състав претенцията на ответника срещу ищцата е била частично отхвърлена (за сумата от 1471, 80 лева), т.е. обезпеченото право на ответника е частично отречено с влязлото в сила решение в тази му част.

Съгласно чл. 403, ал.1 ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. В тежест на ищеца по предявения иск по чл.403 ал.1 ГПК е да докаже по делото при пълно и главно доказване, следните обстоятелства: 1. допуснато обезпечение; 2. Частично отхвърляне на иска, който е обезпечен; 3. причинени от обезпечението вреди; 4. Размер на причинените вреди; 5. причинна връзка между вредите и допуснатото обезпечение; 6. Касателно претендираната сума от 209,77 лева ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че запорираното вземане е съществувало и е било изискуемо към периода, за който се претендира лихвата за забава.

В практиката на ВКС е прието , че отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от обезпечението.

Заради налагането на запор върху сумата в размер на 1471, 80 лева, за която обезпечения иск на ищеца е бил отхвърлен , ищцата безспорно е претърпяла вреди, тъй като е била лишена от възможността да се ползва от тази парична сума.

В Решение № 156/18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г., II ТО на ВКС е разяснено, че 3 вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1 от ГПК е съизмерима като минимален размер със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за периода като пряка и непосредствена последица от същото това обезпечение. Релевантният период, за който следва да се начисли законната лихва е от момента на наложения запор върху горепосочената сума (02.06.2023 год., видно от ангажираните извлечения от запорираната сметка на ищцата) до вдигането му (21.06.2024 год., на която дата е получено от „ЦКБ“ АД съобщението на ЧСИ за частично вдигане на запора за сумата от 1471, 80 лева).

Предвид гореизложеното са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.403 ал.1 ГПК за причинените на ищцата вреди в следствие на наложения запор върху сумата от 1471.80лв. , като развитите във въззивната жалба възражения относно недължимостта на обезщетение за претърпените от ищцата вреди са несъстоятелни. Цитираното във въззивната жалба решение на РС-Сливен не обвързва настоящия съдебен състав.

Причинените на ищцата вследствие на наложения запор върху сумата от 1471,80 лева вреди за посочения период от време изчислени, чрез електронен калкулатор от интернет възлизат на 209,77 лева, колкото се претендират и от ищцата .

Основателна е и претенцията на ищцата за сумата от 31,10 лева представляваща – такса за вдигане на запора, удържана на 21.06.2024 год., касателно сумата от 1471, 80 лева.

Безспорно е налице причинно-следствена връзка между удържаната такса за вдигане на запора и наложения преди това запор в полза на ответника , тъй като тази такса не би била начислена , ако не е бил наложен и в последствие отменен запора върху сумата от 1471.80лв. по банковата сметка на ищцата .

С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, вкл. и в частта за присъдените в полза на ищцата разноски в размер на 60.17лв., които са правилно изчислени съобразно уважената част от двата иска.

Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски , като въззиваемата страна не е направила разноски по делото , които следва да й се присъдят по реда на ГПК, като относно отговорността за разноските по настоящото дело в случая е неприложим Закона за защита от дискриминацията. Съгласно разпоредбите на ГПК разноските се присъждат съобразно изхода от спора и на основание представени доказателства за тяхното действително извършване, каквито доказателства не са били представени от въззиваемата И. Д. Д..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение №26/15.02.2025г. по гр.д.№625/2024г. по описа на ВПРС в частта с която съдът е осъдил на основание 403, ал. 1 от ГПК, И. С. Г., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Смядово, общ. Смядово, обл. Шумен, ул. „.... № 12, вх. 3, ет. 2, ап. 40 да заплати на И. Д. Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. София, общ. Столична, обл. София, ж.к. „...., бл. 666, вх. Б, ет. 4, ап. 14 сумата от 240,87 лева, от които 209,77 лева, представляващи обезщетение за претърпени вреди в размер на законната лихва в резултат от наложен запор върху вземания по банкова сметка на ищеца в размер на 1471,80 лева въз основа на обезпечителна заповед № 409 от 26.05.2023 г., издадена по гр. д. № 17502/2023 г. по описа на СРС, 41-ви състав, начислена за периода от 02.06.2023 год. до 21.06.2024 год. и 31.10 лева, представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в удържана на 21.06.2024 год. от „Централна кооперативна банка“ АД такса за вдигане на запора, наложен за сумата от 1471, 80 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 13.09.2024 год. до окончателното изплащане, осъдил е на основание чл.