Решение № 248 от 26.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Варна, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-П. при участието на секретаря Галина Г. Славова в присъствието на прокурора В. Ас. А. като разгледа докладваното от Ерна Якова-П. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100601011 по описа за 2026 година Делото е образувано по въззивна жалба от адв. И. З., защитник Д. С. Б. срещу присъда с рег.№ 125/28.04.2025 г. , постановена от РС-Варна, по НОХД № 1647/2025 г.

С атакувания съдебен акт подсъдимият Д. Б. бил признат за виновен в това, че през периода от м. ноември 2016 г. до м. февруари 2025 г. вкл. в гр.Варна, след като бил осъден с решение по гр. д. № 10253/2016 г. на РСВарна, влязло в законна сила на 01.11.2016 да издържа свой низходящ, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 100 месечни вноски по 400 лева на обща стойност 40000 лева - престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

С въззивната жалба бланкетно се иска присъдата да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, а подсъдимият - признат за невиновен. Претендира се присъждане на сторените от Б. разноски за двете инстанции. В допълнение към жалбата се излагат доводи за: допуснато 1 съществено процесуално нарушение - неяснота на обвинението; неправилно установена фактическа обстановка; неправилно приложение на материалния закон тъй като липсвал умисъл за извършване на престъплението по чл.183 ал.1 НК; както и неотчитане на платени вноски. Направено е алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд

В съдебно заседание представителят на ОП-Варна, счита жалбата за неоснователна, а проверяваната присъда като правилна и законосъобразна моли да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия излага доводи за допуснати нарушения в обвинителния акт, изразяващи се в това, че периодите на бездействие за неплащане на издръжка са последвани от внасяне на дължимите вноски, поради което през инкриминирания период имало няколко продължени престъпления, които не е следвало да бъдат обединявани. Освен това като съществено нарушение в елементите на обвинителния акт сочи липсата на месечна и времева индивидуализация на всяка вноска. Поддържа исканията формулирани в жалбата и допълнението към нея – за оправдаване на подзащитния му или връщане на делото за ново разглеждане.

Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият заяви, че се присъединява към казаното от защитника си, а с последната си дума помоли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, и като инстанция по същество, прие за установено следното:

Подсъдимият Д. С. Б. и свид. В.П.П. били съпрузи. Двамата имат дъщеря свид. Д. Д.ова Б.а, родена на *** г. През годините отношенията между свид. П. и подс. Б. се влошили и те взели решение да се разведат.

По молба на двамата, било образувано гр. дело №10253/2016 г. по описа на PC- Варна. C Решение № 3978/01.11.2016 г. по това дело съдът пpeдocтaвил yпpaжнявaнeтo на родителските права по отношение на детето на майката свид. П., определил местоживеенето му при нея в гр. ****************, определил режим на лични отношения на бащата с детето, и осъдил подс. Б. да плаща в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител 2 свид. В. П., месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 25.08.2016 г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи. Решението на съда влязло в законна сила на 01.11.2016 г.

Подсъдимият Д. Б. бил запознат с това решение, като самата издръжка била дължима в гр. Варна, където при законния му представител живеело издържаното лице.

След като бил осъден и запознат с решението на PC - Варна, подс. Б. не заплащал дължимата издръжка по отношение на дъщеря си, така както било постановено в съдебния акт - чрез ежемесечен паричен превод в размер на 400 лева на свид. В. П..

През периода от месец ноември 2016г. до месец февруари 2025г. включително, подс. Б. направил няколко нередовни и частични плащания, в голяма част от случаите след датата, на която се дължи издръжката, като по банковата сметка на св.В. П. той превел парични суми в общ размер 10 800 лева, както следва: - на 26.01.2018 г. паричен превод в размер на 400 лева, - на 23.02.2018 г. паричен превод в размер на 400 лева, - на 26.03.2018 г. паричен превод в размер на 400 лева, - на 02.05.2018 г. паричен превод в размер на 400 лева, - на 31.05.2018 г. паричен превод в размер на 400 лева, - на 14.09.2018 г. паричен превод в размер на 400 лева, - на 27.09.2018 г. паричен превод в размер на 400 лева, - на 27.12.2018 г. паричен превод в размер на 800 лева, - на 23.04.2019 г. паричен превод в размер на 400 лева, - на 23.04.2019 г. паричен превод в размер на 400 лева, - на 21.06.2019 г, паричен превод в размер на 800 лева, - на 05.11.2019 г. паричен превод в размер на 1200 лева - на 15.09.2020 г. паричен превод в размер на 2400 лева - на 24.11.2022 г. паричен превод в размер на 2000 лева.

От справката изготвена от ТД на НАП-Варна, е видно че в периода от 09.05.2019г.-01.08.2019 г. подсъдимият Б. е работил по трудов договор в ,,Еко Скрап Варна" ЕООД, a в периода 01.11.2016 г. - 31.08.2018 г. е бил осигуряван в ,,Удленд Трайд" ООД.

От справките от сектор „Пътна полиция" ОД на МВР – Варна, Търговския регистър и Дирекция „Бюро по труда"-гр.Варна, се установява, че подс. Б. има декларирани на свое име моторни превозни средства, едноличен собственик на капитала и управител е на „Дакс Тур" ЕООД и не е регистриран активно търсещ работа.

3

Подсъдимият Д. Б. не е осъждан към датата на инкриминираното деяние.

Тази фактическа обстановка първостепенният съд е приел за установена въз основа на събраните и проверени в хода на делото гласни и писмени доказателства. Посочил защо кредитира изцяло показанията на свидетелите В.

П. и Д. Б.а /низходяща на подсъдимия/, Ив.П., Зл.Н., Вл.Б. и Кр.Г. и частично обясненията на подс. Б.. По отношение на писмените доказателства е кредитирал разписките от парични преводи по сметка на свид. П.. След анализ на тези доказателства направил извод за съставомерността на деянието и субективното отношение към него на подсъдимия. Въззивният съд не намира порок в преценката на свидетелските показания и останалия доказателствен материал, които счита че взаимно се допълват и формират еднозначен извод за поведението на подсъдимия през инкриминирания период.

В случая от доказателствата се установява, че е налице неплащане на задълженията издръжка за м. ноември и декември 2016 г. и от м. януари до м. декември 2017 г. вкл. След това са правени нередовни плащания през: м. януари, февруари, март, май, септември и декември 2018 г. ; м. април, юни и ноември 2019 г.; м. септември 2020 и м. ноември 2022 г., с които се погасява старо задължение и е налице отново неизпълнение на две и повече дължими издръжки. Поради това съдът намира, че подс. Б. е заплатил през периода от м.ноември 2016 до м. януари 2019 г. вкл., сумата от 11 200 лв., представляваща 28 дължими месечни издръжки, които месеци следва да бъдат изключени от инкриминирания период. и счита, че наказателната му отговорност за неплащане на дължимата издръжка следва да бъде ангажирана за периода от 06.02.2019 г. до м.февруари 2025 г. представляваща 72 месечни вноски на стойност 28 800 лв, с което обективно деянието е било осъществено от него. В този смисъл присъдата следва да бъде изменена.

Отделно от това по делото се установява, че подсъдимият е работил, т.е. разполагал е със средства да изплаща издръжката, имал и движимо имущество, което би могло да послужи за изпълнение на задължението му, но въпреки това, той съзнателно не е плащал дължимата издръжка за детето, за която е знаел, че съгласно влязлото в сила съдебно решение е длъжен да плаща.

Съдът счете за неоснователни възраженията в жалбата и допълнението 4 към нея за неяснота на обвинението, неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон, по следните съображения: От една страна обвинителният акт, с който е поставено началото на съдебното производство има съдържание съответстващо на чл.246 ал.2 и 3 НПК. От друга, в разпоредително заседание не са направени възражения за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, които са довели до ограничаване на процесуалните права на Б., касаещи невъзможността му да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Както беше посочено по-горе фактическата обстановка е изяснена чрез допустимите доказателствени средства и след анализ и съпоставка на събраните доказателства. Освен това съпоставката на месеците на неплащане на дължимата издръжка с тези, когато има плащане, с което обаче се погасяват стари задължения и се пораждат нови, навежда на извод, че е налице едно трайно, продължаващо престъпно състояние, покриващо признаците на продължено престъпление, каквото е това по чл.183 ал.1 НК. За това за въззивния съд не остава съмнение за квалификацията на деянието и за авторството на подсъдимия в него.

Що се отнася до вида и размера на наложеното наказание въззивният съд счита, че определянето му по реда на чл.54 ал.1 от НК е съобразено с установената обществена опасност на деянието, с броя на неплатените вноски за издръжка, както и с ниската обществена опасност на подсъдимия, който е неосъждан. В този смисъл и въззивният съд прецени, че наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца с отлагане на изпълнението по реда на чл.66 ал.1НК за срок от три години е достатъчно за постигане на целите на наказанието по см. на чл. 36 НК спрямо Д.Б..

При този изход на делото искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, обективирано във въззивната жалба, е неоснователно.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване на присъдата, на основание чл.334 т.3 и чл.338 от НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция РЕШИ:

5

ИЗМЕНЯВА Присъда с рег.№ 125/28.04.2025 г. , постановена от РСВарна, по НОХД № 1647/2025 г. като:

ПРИЕМА, ЧЕ подсъдимия Д. С. Б. през периода от м. февруари 2019 г. до м.февруари 2025 г. вкл. след като бил осъден с решение №3978 по гр. д. № 10253/2016 г. на РС-Варна, влязло в законна сила на 01.11.2016 да издържа свой низходящ- дъщеря си Д. Б.а, родена на *** г. чрез нейната майка и законен представител-В. Б.а, като заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 72 месечни вноски на обща стойност 28 800 лв, и г о оправдава в частта на обвинението, да е осъществил състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК за периода от м. ноември 2016 г. до м. януари 2019 г. включително – за 28 месечни вноски в общ размер 11 200 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6