Определение № 94 от 20.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900624 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Б. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, действаща чрез адв. С. С. - ВАК осъдителни искове срещу „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище гр. София, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 300 000 лева, представляващо обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, поради смъртта на баща й И. А. И., настъпила в резултат от пътно транспортно произшествие, причинено на 15.02.2023 г., около 07.45 ч., в участъка в посока от гр. Девня към гр. Варна, след разклона за с. Повеляново, от водача на л.а. марка „Мазда“, модел „5“, рег. ***********- В.М.Й., ЕГН **********, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с мораторна лихва, считано от 21.03.2023 г., датата на предявяване на извънсъдебната претенция, до окончателно изплащане на обезщетението.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК е посочена банкова сметка, по която ответникът може да плати претендираната сума, същата с титуляр процесуалният представител на ищцата, адв. С. С., IBAN: ***********.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.

127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Групама Застраховане“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск, с което размяната на книжа е приключила.

В представения по делото отговор, застрахователят твърди и представя доказателство за извършено доброволно плащане на сумата в размер на 150 000 лева, платени в хода на настоящото производство.

По допустимостта на предявения иск:

Въз основа на изложените в исковата молба и отговора твърдения на страните, съдът намира предявените искове за процесуално допустими.

1

По иск за реално изпълнение по застраховка се прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице (чл. 498, ал. 3 КЗ). Предвид твърденията на ищеца, подкрепени с писмени доказателства относно завеждане на извънсъдебна претенция, съдът преценява предявения иск за допустим.

Сезираният съд с район, съвпадащ с постоянния адрес на ищцата, е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.

По предварителните въпроси:

Пострадалото лице, като ползващо се от задължителна застраховка бенефициер, търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по сключен договор за застраховка. По аргумент от разпоредбата на чл. 113, изр. 2 от ГПК, образуваното дело следва да бъде разгледано по реда на общия исков процес.

По доказателствените искания на страните:

Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ищцата за изискване на застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „Мазда”, модел „5“, рег. ***********, доколкото между страните по делото не се оспорва наличието на сключено валидно застрахователно правоотношение.

Поради липсата на спор между страните по отношение на механизма и причините за процесния пътен инцидент, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение искането за допускане на съдебно автотехническа експертиза.

С исковата молба е поискано допускането на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелства във връзка претърпените неимуществени вреди и механизма на пътното произшествие.

С оглед разпределената доказателствена тежест по делото, съдът намира за относимо и необходимо доказателственото искане на ищцата за допускане на двама свидетели, при режим на довеждане, с които да бъдат установени претърпените неимуществени вреди.

Искането да бъдат допуснати свидетелски показания за установяване на механизма на пътното произшествие, съдът намира за неоснователно, доколкото механизмът на процесното пътно произшествие не е спорен между страните.

Искането на ответника за изискване от НЗОК на здравното досие на ищеца, както и искането за издаване на съдебно удостоверение със същата цел, следва да се отхвърли. Направеното от ответника искане да бъде изискана от НЗОК справка или издадено съдебно удостоверение за всички проведени лечения на ищцата за периода от 01.02.2023 г. до 01.11.2025 г., съдът счита за неотносимо към предмета на доказване.

2

Отправеното искане за предоставяне на информация относно титуляря на посочената в предявената извънсъдебна претенция банкова сметка се нуждае от уточнение, доколкото в отговора на ИМ ответникът твърди, че е извършил плащане в полза на ищеца на определената като обезщетение сума.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХIII от ГПК“Основно производство“.

Приема за разглеждане предявени от Б. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, действаща чрез адв. С. С. - ВАК осъдителни искове срещу „Групама Застраховане“ ЕАД, с ЕИК 131421443, със седалище гр. София, представлявано заедно от С.Е.Б. и Тихомир Петьов Минчев, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 300 000 лева, представляващо обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, поради смъртта на баща й И. А. И., настъпила в резултат от пътно транспортно произшествие, причинено на 15.02.2023 г., около 07.45 ч., в участъка в посока от гр. Девня към гр. Варна, след разклона за с. Повеляново, от водача на л.а. марка „Мазда“, модел „5“, рег. ***********- В.М.Й., ЕГН **********, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с мораторна лихва, считано от 21.03.2023 г., датата на предявяване на извънсъдебната претенция, до окончателно изплащане на обезщетението.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния проект за доклад по делото на осн. чл.146, ал.1 ГПК.

В исковата молба се излага, че на 15.02.2023 г., около 07.45 ч., в участъка в посока от гр. Девня към гр. Варна, след разклона за с. Повеляново, е настъпило пътно произшествие между 4 моторно превозни средства: седлови влекач „Мерцедес“ с рег. № ***********, с прикачено ремарке „Шмитц“ с рег.

№ *********** с водач Т.Г.Т., л.а. марка „Мазда“, модел „5“, рег. *********** с водач В.М.Й., л.а. марка „Дачия“, модел „Лоджи“, рег. № *********** с водач И. А. И. и л.а. „Фолксваген", модел „Туаран“, рег. № *********** с водач С. Н.Г.. Твърди се, че произшествието е настъпило, след като в участъка на около 400-500 м. от разклона за с. Повеляново, водачът на л.а. „Мазда“ започнал да се отклонява вляво спрямо посоката си на движение, пресякъл линията, разделяща платната за движение и навлязъл с предната си лява част в лентата за насрещно движение, с което нарушил траекторията на насрещнодвижещия се седлови влекач марка „Мерцедес“. Последвал удар, вследствие на който предното окачване вляво на лекия автомобил се разрушило, с последващо осево завъртане с отклонение вдясно, след което се 3 ударил с предна лява част в предпазната мантинела и се установил в покой, ориентиран с предната си част в посока гр. Варна, обратно на първоначалната му. От реализирания удар изпаднал предмет от влекача, който счупил предната броня на л.а. „Фолксваген Туран“, движещ се след л.а. „Мазда“.

Водачът успял да реагира навременно и спрял вдясно. Сочи се, че като последица от първоначалния удар окачването на ляво управляемо колело на влекача било нарушено и водача загубил контрол над управлението му, съответно навлязъл в насрещната пътна лента и ударил л.а. „Дачия Лоджи“.

Водачът на последния И. И. реагирал и своевременно спрял, въпреки това и поради понесения удар, лекият автомобил се отклонил вдясно спрямо посоката си на движение и се ударил в ствол на дърво, намиращо се вдясно.

Вследствие на произшествието И. А. И. загинал на място.

В исковата молба се сочи, че във връзка със случая е образувано д. п. № 33/ 2023 г. по описа на РУ-Девня при ОД на МВР-Девня. В хода на последното е установено, че смъртта на водача на л.а. „Дачия Лоджи“ е в причинна връзка с настъпилото пътно произшествие, за което има вина В.Й., който не е могъл да упражни контрол върху превозното средство и неправомерно е навлязъл в насрещната лента за движение. Поради смъртта на виновния водач досъдебното производство е прекратено.

Ищцата поддържа в исковата молба, че внезапно настъпилата смърт на баща й е причинила непреодолима болка. Твърди, че връзката помежду им е била много силна. Описва, че са си оказвали помощ и са разчитали ежедневно един на друг. Сочи, че баща й е бил голяма опора в живота. Излага, че вследствие силно емоционалния стрес от загубата загубила апетит, не спяла или сънувала кошмари, наложило се да употребява успокоителни медикаменти.

Твърди се, че към момента на пътното произшествие виновният лек автомобил е имал сключен валиден договор за „гражданска отговорност“ при ответника. Съобразно правилото на чл. 380 от КЗ ищцата предявила писмена застрахователна претенция с вх. № 10-03-1114/ 21.03.2023 г. в размер на 300 000 лева за неимуществени вреди, във връзка с което ответната страна не е определил справедливо обезщетение.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира по делото отговор на искова молба. Поддържа становище за допустимост на предявения против него иск, но счита, че същият е неоснователен. Не оспорва настъпването на процесното събитие от 15.02.2023г., при механизма, описан в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 253р-1936/15.02.2023г. по описа на РУ Девня. Не спори и по повод твърдението, че към датата на процесното ПТП л.а. „Мазда 5“ е имала сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при него, както и обстоятелството, че е била предявена извънсъдебна застрахователна претенция от ищцата. Твърди, че последната е била заведена под № 66002300098-7 и след преговори било определено обезщетение в размер на 150 000 лева. Въпреки това, поради неизпълнение на изискването на чл.380, ал.3 от КЗ за представяне на банкова сметка, вкл. и при отправена допълнителна покана за това, обезщетението не е било изплатено. С оглед на изложеното поддържа, че законна лихва за посочената сума не следва да се дължи и присъжда. Счита, че едва след като бъдат представени всички документи пред застрахователя, за последния започва да тече тримесечния 4 срок, в който следва да се произнесе по застрахователната претенция. В продължение твърди, че в хода на настоящото производство е заплатил доброволно сумата от 150 000 лева по банковата сметка, посочена в исковата молба. Моли спрямо посочения размер да бъдат приложени последиците на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като до тази стойност не е дал повод за завеждане на иска.

Също така в отговора на исковата молба се оспорват като необосновани твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.

Поддържа се, че отношенията между баща и дъщеря не са били толкова задълбочени, съответно че за нея не е настъпила описаната празнота. Намира, че претърпеният стрес в конкретния случай е в рамките на обичайния при загуба на близък. С оглед на изложеното оспорва иска за неимуществени вреди над признатия размер от 150 000 лв. Намира, че претенцията е прекомерна и необоснована. Сочи като допълнително съображение социалноикономическото положение в страната, както и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията.