Определение № 581 от 25.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. София, 25.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Частно касационно търговско дело № 20238003900848 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, представлявано от адв. Д.

Д., против определение № 85 от 07.03.2023г. по в.т.д. № 562/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение № 570 от 19.12.2022г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е оставил без уважение искането му за присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9828 лева, като е приел, че е прекомерно. Излага съображения, че заплатеното възнаграждение съответства на правната и фактическата сложност на делото, свързано с тясно специализирана правна материя с международен елемент, която изисква детайлно познаване на застрахователното, деликтното, съюзното и международното частно право, на относимата практика на СЕС, боравене в достатъчна степен с чужда национална правна система, включително издирване на относимото австрийско право, както и изчерпателно изясняване на фактите, настъпили преди завеждане на делото, изискващо интензивна 1 проучвателна работа и кореспонденция с множество правни субекти. Сочи, че трите субективно съединени иска се отличават със значителни индивидуални специфики, които са подробно развити във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба – както по отношение на местопребиваването на ищците към датата на събитието, така и по отношение на претендираните вреди.

Намира за неправилно извършеното от въззивния съд сравняване на размера на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство с този за въззивното с оглед процесите на инфлация. Твърди, че определеният съобразно Наредба № 1/2004г. за всеки от исковете размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 3276 лева. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъдат присъдени в цялост направените във въззивното производство разноски.

Ответниците по молбата Х. Р. М., Д. Р. М., действащ чрез Х. Р. М., и Р. А.

М., представлявани от адв. Н. Д., оспорват направеноно искане. Поддържат, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 9828 лева надвишава предвидения минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004г., който съгласно чл.7, ал.2, т.5 от същата възлиза на 4716 лева с ДДС. Намират за правилен извода на въззивния съд относно правната и фактическа сложност на спора пред въззивната инстанция, пред която е бил отнесен като спорен въпрос единствено справедливият размер на обезщетението. Молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, сезиран с подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ молба за изменение на решението в частта за разноските, е посочил, че за първоинстанционното производство е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 4716 лева с ДДС, определено съобразно правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приел е, че възнаграждението за всяка следваща инстанция се определя също от посочената наредба, действаща към момента на подаване на въззивната жалба от ответника, отговора му срещу въззивната жалба на ищците, вкл. към момента на образуване на въззивното производство, въз основа на обжалваемия интерес по делото. Поради това е 2 намерил, че не се налага изменение на решението в частта му за разноските за въззивната инстанция, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение съответства на уговореното в договора за правна помощ към момента на образуване на въззивното производство. Посочил е, че следва да се зачете възражението на насрещната страна за прекомерност, тъй като се касае за три субективно съединени иска при една и съща фактическа обстановка, които се разглеждат повторно.

Настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна.

Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от ищците Х. Р. М., Д. Р.

М., действащ чрез Х. Р. М., и Р. А. М. срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове за обезщетение за неимуществени вреди, и въззивна жалба от ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените против него искове. С решението си въззивният съд, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените против НББАЗ искове за обезщетение за неимуществени вреди. С оглед изхода на делото във въззивната инстанция на ответника се дължат разноски за въззивното производство. Доказаният размер на разноските на ответника за това производство възлиза на 900 лева – държавна такса и 9828 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Направеното от ищците възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е основателно.

Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, § 1 ДФЕС, определените от Наредба № 1 от 09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда 3 при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК. Тълкувайки разпоредбата на чл.36, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв., съгласно която възнаграждението на адвоката за положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован, и отчитайки предмета на предявените искове, в това число подлежащите на установяване факти, събраните за установяването им доказателства, доводите и възраженията на страните, относимите материалноправни норми, както и предмета на въззивното производство, броя на проведените пред въззивната инстанция открити съдебни заседания, обема на осъществената от процесуалния представител на частния жалбоподател ответник по предявения иск, защита, настоящият състав намира, че справедливият размер на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, които следва да бъдат присъдени на ответника при съобразяване на фактическата и правната сложност на спора, съответства на определения от въззивния съд - 4716 лева. Искането за присъждане на повисок размер е неоснователно с оглед обстоятелството, че събирането на допустимите доказателства и установяването на релевантните факти е извършено в първоинстанционното производство /в това число издирване на относимото австрийско право, както и изчерпателно изясняване на фактите, настъпили преди завеждане на делото, изискващо интензивна проучвателна работа и кореспонденция, на които се позовава частният жалбоподател/, което е обусловило и по-малък обем на осъществената от процесуалния представител на ответника, настоящ частен жалбоподател, защита пред въззивната инстанция.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 85 от 07.03.2023г. по в.т.д. № 562/2022г. на Апелативен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5