Решение № 13313 от 08.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13313 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110162164 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК. вр. чл. 99 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, срещу Г. М. Ш., ЕГН **********, и Т. И. Д., ЕГН **********, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответниците, при условията на солидарна отговорност, за сумата от 2183,67 лв., представляваща дължима главница за периода от 25.11.2021 г. до 25.01.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.06.2022 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 821,28 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.11.2020 г. до 25.01.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.07.2022 г. по ч. гр. д. № 34088/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.

Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, твърди, че на *** г. бил сключен Договор за банков кредит № ***/*** г. между кредитополучателите Ш. и Д. от една страна, и кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД от друга, по силата на който била отпусната в заем сумата от 9100 лв. за погасяване на съществуващи задължения по кредитна карта. ГПР по процесния договор бил в размер на 20,64 %, а годишната лихва била в размер на БЛП на банката в лева, увеличен с надбавка от 9,2093 пункта, като към момента на подписване на договора била на стойност от 8,7907 % годишно. Крайният срок за погасяване на кредита бил 25.01.2023 г., а плащането разпределено на 120 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, всяка в размер от 164,52 лв. Твърди, че ответниците са преустановили погасяването на кредита, като останало непогасено задължение в размер на 11 496,59 лв., включващо главница и договорна лихва. Поддържа се, че на 19.12.2019 г. бил сключен договор за цесия между „Първа инвестиционна банка“ и „С.Г.Груп“ ЕАД, по силата на който последният придобил вземанията срещу ответниците по настоящото дело, възникнали от 1 процесния договор за кредит, а с последващ договор за прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г. „С.Г.Груп“ ЕАД ги прехвърлил към настоящия ищец „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Твърди се, че в тази връзка до ответниците било изпратено писмено съобщение с уведомление за извършените цесии, като пратките били върнати в цялост, като непотърсени.

Излага твърдение, че към исковата молба има приложени уведомления по чл. 99, ал.3 от ГПК, с оглед което моли същите да бъдат връчени на ответниците и да се зачете тяхната сила при постановяване на решението по същество. Моли за уважаване на исковете.

Претендира присъждане на разноски.

Ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Моли за изискване и прилагане по настоящото производство ч. гр. д. № 34088/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. М. Ш., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Ч. П., с който оспорва да е страна по сочения в исковата молба договор за кредит. Поддържа, че договорът бил недействителен, като не е породил своето правно действие. Оспорва твърдяната сума да е била предоставена на ответника. Оспорва да е получил надлежно уведомление за извършените две цесии. Сочи, че уведомлението, приложено към исковата молба, не поражда действие, доколкото изхожда от цесионера, а не от стария кредитор. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Прави възражение за нищожност на договорите за цесия, поради липса на предмет. Оспорва договорите за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) като недействителни, доколкото същите били неавтентичен, като подписани от лица, които не са посочени като представляващи дружествата. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. И. Д., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. И. Ц., с който оспорва като неоснователни исковите претенции, поради погасяването им чрез извършено плащане. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

В настоящото производство са предявени искове по реда на чл. 422 от ГПК, с искане съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците Г. М. Ш., ЕГН ********** и Т. И. Д., ЕГН **********, дължат на ищеца "ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК 131001375, сумите в размер на 2183,67 лева – представляваща непогасена главница по Договор за банков кредит № ***/*** г., и сумата от 821, 28 лева - договорна лихва, дължима по същия Договор за банков кредит, за които суми в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 34088/2022 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 24.06.2022 г. до окончателното изплащане.

Исковата претенция за главница е с правна квалификация чл. 430, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл.99 от ЗЗД, а претенцията за лихва е с пр. осн. чл. 430, ал. 2 от ТЗ във вр. с чл.9 и сл. ЗПК.

Ответникът Ш . е заявил възражения за нищожност на договорите за цесия, поради липсата на предмет. Оспорил е същите и като недействителни, доколкото били подписани от лица, които не са посочени като представляващи дружествата. Заявено е било и правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата с правна квалификация чл. 110 от ЗЗД /за главницата/ и по чл. 111, б. "в" от същия закон по отношение на претенцията за лихва, а от страна на ответника Д. е заявено и правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми.

2

По допустимостта на предявените искове:

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице срещу пасивно процесуално легитимирани ответници. Налице е правен интерес от воденето на установителните искове, с оглед подадените възражения от длъжниците срещу издадената в полза на ищеца ЗИ, а претенцията е заявена в преклузивния едномесечен срок, пред местно и родово компетентния съд, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По съществото на спора:

Установява се от писмените доказателства по делото /приложените Договор за банков кредит № ***/*** г., сключен между кредитополучателите Г. Ш. и Т. Д. от една страна, и кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД от друга, и Погасителния план към него/, че между посочените лица е възникнало облигационно заемно правоотношение, по силата на което „ПИБ“ АД е отпуснало на кредитиполучателите Ш. и Д., сумата от 9100 лв., при ГЛП от 18 %, ГПР от 20,64 % и при уговорен размер на договорната лихва от 10642,98 лв. или общо дължим размер по договора от 19949,98 лв., която сума кредитополучателите следвало да върнат в срок от 120 месеца, на равни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 164,52 лв., с първа падежна дата – 25.02.2013 г. и последна дата – 25.01.2023 г. След настъпване на изискуемостта на вземанията, с два последователни договора за продажба и прехвърляне на вземания, първия от 19.12.2019 г., кредиторът „ПИБ“ АД е прехвърлил вземанията си срещу ответниците /описани подробно по размер в Приложения № 1 към съответните договори за цесия/ към цесионера „С.Г.Груп“ ООД, а в последствие „С.Г.Груп“ ООД ги е прехвърлил към настоящия ищец „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с договор от 11.12.2020 г.

За цесиите и предсрочната изискуемост, ответниците били уведомени от адв. Ж. Д., като пълномощник на „ПИБ“ АД и „С.Г.Груп“ ООД, съгласно приложените по делото пълномощни /на стр.38-40/.

Съгласно Приложение № 1 към Договор за цесия № 2 от 19.12.2019 г. към Рамков договор за цесия от с.д. между „ПИБ“ АД и „С.Г.Груп“ ООД, вземанията по процесния договор за банков кредит № ***/*** г. с посочен клиент Г. М. Ш., в общ размер на 11 496,59лв., са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД. На 20.12.2019 г. видно от потвърждение за цесия, подписано от упълномощени длъжностни лица от името на цедента „ПИБ“ АД е потвърдено извършеното прехвърляне на вземания в полза на „С.Г.Груп“ ООД, като със същото цедента е потвърдил също, че е получил изцяло покупната цена за прехвърлените вземания. Видно от Договора за прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г. и Приложение № 1 към него, „С.Г.Груп“ ООД също са прехвърлили вземанията си към ответниците, съгласно Договор за кредит №№ ***/*** г. /описан под № 208/, като и тази цесия е потвърдена надлежно от упълномощения за това представител на прехвърлителя /цедента/ управителя Ц..

По делото е прието заключение /без възражения от страните/ на допуснатата по искане на ищеца Съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че сумата отпусната на кредитополучателите в размер на 9 100, 00 лв. е усвоена еднократно, чрез заверяване на разплащателна сметка с IBAN: *** /с титуляр ответника Т. Д./ за погасяване на съществуващи задължения по кредитна карта с договор № *** г., като в основанието за превода е било вписано „усвояване на кредит № № ***/*** г. на Г. М. Ш.“ и на същата дата след превода, е платена такса управление на кредит и е извършено погасяване на задълженията по кредитната карта. Вещото лице е установило още, че в изпълнение на договора за кредит, кредитополучателите са извършили плащания в общ размер на 6 862, 28 лв., преди да преустановят погасяванията от м.05.2015 г., с която сума са били погасени част от главницата – до размер от 936, 33 лв.; договорна лихва – до размер от 5 435, 23 лв.; лихви върху просрочена главница – до размер от 466, 47 лв. и такса за поддръжка на разплащателна сметка – 24,25 лв. Според заключението на експертизата, претендираните в настоящото производство договорни лихви в размер на 821, 28 лв. съставляват договорната 3 лихва, дължима от кредитополучателите за периода от 25.11.2020 г. до 25.01.2023 г. (те. за 27 бр. месечни вноски). Същевременно, за посочения в ИМ период от 25.11.2021 г. до 25.01.2023 г. задълженията за главница от вноски с настъпил падеж възлизат в размер на 2 191, 66 лв., от която сума с ИМ се претендират само 2183,67 лв.

Установява се също от ССчЕ, че неплатените вноски по главницата от страна на кредитиполучателите са всички, с падеж от 25.10.2015 г. до 25.01.2023 г., както и частично вноската с падеж от 25.04.2015 г., а неплатени вноски за договорната лихва са частично вноската с падеж 25.09.2016 г., и всички вноски с падеж между 25.10.2016 г. и 25.01.2023 г. В производството обаче не се претендират изцяло неплатените задължения, а само част от същите. Видно още от заключението е, че титуляр на сметката, по която е усвоен кредита е ответника Т. Д., а погасявания по кредита са извършвали и двамата кредитополучатели, като последното плащане е от 30.08.2017 г. в размер на 2050,00 лв., извършено от ответника Д., с която сума са били погасени договорни и наказателни лихви. След тази дата, нито един от кредитополучателите и настоящи ответници не е извършвал погасявания по кредита. В този смисъл, възражението на ответника Т. Д., заявено в ОИМ, че вземанията на ищеца са недължими, поради погасяването им чрез плащане, е неоснователно и недоказано, при нарочно възложена доказателствена тежест за ответниците.

Заключението на ССчЕ, съдът кредитира изцяло, като го намира обективно, компетентно дадено, кореспондиращо с писмените доказателства по делото. Същото е прието като неоспорено от страните и за съда няма основания за се съмнява в неговата правилност.

В хода на съдебното дирене н е се установи преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжниците, настоящи ответници да са били уведомени за настъпване на предсрочната изискуемост. Видно е от приложените по делото известия за доставяне, че на обявените по договора за кредит адреси на кредитиполучателите, цесионера, чрез упълномощеното адвокатско дружество е изпратил уведомления за предсрочната изискуемост и за извършените цесии, които съобщения са били доставени до адресатите, но не са получени, тъй като същите не са ги потърсили, след оставените им съобщения. В хода на настоящото производство обаче, тези уведомления са връчени надлежно на процесуалните представители на ответниците адв. П., за ответника Ш. и адв. И.