Решение № 177 от 15.09.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 339/2025
- Вид
- Решение № 177
- Подписан
- 15.09.2025
- В сила
- 15.09.2025
- Състав
- ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ, ВЛАДИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА ЦАРИГРАДСКА, КРИСТИНА АНТОНОВА ЛАЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 7, ал. 2 · Закон за закрила на детето
- чл. 82, ал. 2 · Закон за социалните услуги
- чл. 67, ал. 1 · Закон за хората с увреждания
- чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 177 гр. Плевен, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:
КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600339 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на глава Двадесет и първа от НПК.
Образувано е по повод протест от прокурор в Районна прокуратура Плевен срещу Присъда № 7 от 24.03.2025 г., постановена по НОХД № 240/2024 г. по описа на Районен съд - Левски, с която подсъдимата Й. П. И. е призната за невинна и е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.183, ал.1 от НК.
В протеста се изразява становище, че постановената оправдателна присъда е неправилна. Навеждат се доводи за това, че по делото са налице данни, че подсъдимата, въпреки че страда от лека умствена изостаналост, може да извършва определена трудова дейност и по този начин да изпълнява задължението си за издръжка. Прави се искане да бъде постановена присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
1
Подаденият протест е бланкетен, като с Определение от 07.05.2025 г. в производство по реда на чл.327 от НПК, съдът е указал на Окръжна прокуратура – Плевен на основание чл.320 ал.4 от НПК да направи писмено изложение за допълване на доводите, направени с протеста. По делото не е постъпило писмено изложение за допълване на доводите, направени с протеста.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Плевен не поддържа подадения протест. Счита, че с оглед интелектуалния дефицит, от който страда подсъдимата, не може да се приеме, че същата съзнателно не е осигурила дължимата от нея издръжка на детето й.
В съдебно заседание, ответницата по протеста Й. П. И. редовно призована, не се явява.
Защитникът на подсъдимата – адв. Г. Г. от АК – Ловеч моли съда, да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.
Преди въззивното заседание и с оглед задължението, произтичащо от чл.
67, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, въззивният съд възложи на специализирана социална услуга за хора с интелектуални затруднения – Сдружение „Закрила“ – Ловеч, да извърши оценка на специфичните потребности на подсъдимата, за да бъдат идентифицирани нуждите й от комуникационно посредничество, улеснения при разясняване на процесуални права и други, които да гарантират ефективен достъп до правосъдие.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛЕВЕН, като съобрази доводите в протеста и становищата на страните, и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, прие следното.
С обжалваната Присъда № 7 от 24.03.2025 г., постановена по НОХД № 240/2024 г., Районен съд - Левски е признал подсъдимата Й. П. И., родена на ****** г. в гр. Л., с постоянен и настоящ адрес: гр. ....................., със средно образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********, за невинна в това, че през периода от месец февруари 2024 г. до месец юли 2024 г. включително, в с. *********, област Плевен, като осъдена да издържа свой низходящ - К. Ю. Р., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на 6 месечни вноски на обща стойност 1200 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по повдигнатото й обвинение по чл.183 ал.1 от НК.
Съдът е разглеждал делото по реда на диференцираната процедура по 2 чл. 371, т. 1 НПК - по искане на подсъдимата и нейния защитник, и изразено съгласие от представителя на прокуратурата, не е провеждан разпит на свидетели и вещо лице.
Съдът е приел за установено, че Й. П. И., след като е осъдена да издържа свой низходящ – К. Ю. Р., не е изпълнила задължението си в размер на 6 месечни вноски на обща стойност 1200 лв. през периода месец февруари 2024 г. – месец юли 2024 г. вкл., но това неизпълнение не е „съзнателно“.
Позовал се е на това, че Й. П. И. страда от лека умствена изостаналост, със значително нарушение в поведението, че с помощта на майка си е правила неуспешно нееднократни опити да си намери работа, а при епизодичното намиране на работа, поради несправяне със същата, са я уволнили.
Съдът също така е приел, че Й. И. не е в състояние да издържа самата себе си, още по-малко малолетното си дете.
За да достигне до тези изводи, първоинстанционният съд е съобразил събраните по делото доказателства, като е приел установеното от изготвената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, от която се установява, че Й. П. И. страда от лека умствена изостаналост, значително нарушение в поведението, изискващо грижи и лечение. При Й. П. И., като особености на инфантилизъм, се очертават липса на желание за самостоятелни решения, безотговорност в действията, липса на житейски цели, ниска социална позиция и практически липсващи доходи. Същата е несамостоятелна и инициативата й е снижена, което ограничава перспективите й да й бъде предоставена работа, съобразена с възможностите й – да се справя само с прости практически дейности.
Съдът е съобразил и показанията на свидетелката Д. Й. – майка на подсъдимата, дадени в съдебно заседание, която заявява, че дъщеря й има здравословни проблеми, има лека умствена изостаналост, много трудно е завършила ресурсен център, опитала е да започне работа, но никъде не я искат, не се справя нито с математиката, нито с писането, даже и с говора, някой път не може да изговаря хубаво думите. Според свидетелката бащата на детето е знаел за проблемите на Й. П. И., но е заявил, че за него това не е проблем и иска да живеят заедно и да създадат семейство. След раждането на дъщеря й, Й. И. е започвала работа в „Л.“, но постоянно се е оплаквала, че не може да се справя с работата. След като Ю. и дъщеря й се разделили, детето 3 останало при бащата, а Й. се е опитала да си намери работа, но никъде не са я взели, защото не може да се справи. Свидетелката твърди, че тя и съпругът й издържат Й. И. и другото й дете, както и че с помощта на своята майка /от пенсията й/ е превела две издръжки, защото Ю. постоянно ги заплашвал.
С оглед установяване на здравословното състояние на подсъдимата, пред Районен съд – Левски е допусната и назначена съдебно-психиатрична и психологична експертиза. От заключението на вещите лица д-р Л. З. Т. и клиничен психолог К. Н. Н. се установява, че Й. И. е личност със съществени дефицити на незрялост, че същата е нестабилна емоционално, със слаб контрол на влечение и потребностите и склонност да реагира първосигнално и импулсивно, че е с примитивни и с изразени дефицити в общите познания за живота, ценности и личностови нагласи, емоционално незряла и лабилна, че е с лошо самопознание, с поредица от слаби постижения и повърхностни взаимоотношения, че е с отслабен емоционално-волеви контрол над поведението в следствие на неуравновесеност на възбудните и задръжни процеси, което резултира в прибързано вземане на решения и лесното им превключване в действия. Установява се също така, че Й. И. е успяла да достигне нивото на ежедневната реч, но способностите й да комуникира зависят в много голяма степен от емоционалното й състояние, че когато е напрегната, тревожна, притеснена – способностите й да се съсредоточи върху разговора, да разбере какво й се казва, да премисли своята позиция и да прецени последиците от възможните стъпки прогресивно спадат, че среда известни трудности да възприеме коректно нова информация, че понякога е склонна да прави прибързани и често неверни заключения, че на моменти не си дава сметка колко трайни могат да бъдат последиците от едно или друго нейно заявление или решение, че е успяла да усвои умения и компетенции свързани със съжителството с други хора, поддържане на хигиена на пространството и лична, че е придобила някои трудови умения, но все още не може да достигне до трудова реализация и адаптация. От заключението се установява също така, че И. не би могла да изпълнява сложни задачи, които изискват да поема отговорност, да анализира конкретна ситуация и да взема рационални решения, да прави планове или да организира самостоятелно работния процес, че има дефицити и по отношение на реакциите, че притежава ограничени и повърхностни знания по отношение на намиране на информация за свободни работни места, но може да придобие конкретни 4 навици и да усвои по-елементарна професия, в която да е в ролята на изпълнител и би могла да се адаптира в работна среда с по-елементарни изисквания.
В правният анализ първоинстанционният съд е приел, че съставомерността на едно деяние по чл.183 ал.1 от НК изисква от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
От обективна страна е осъществен състава на престъплението, но не и от субективна. За да приеме, че липсва „съзнателност“ на деянието, съдът е изтъкнал това, че подсъдимата не упражнява трудова дейност по независещи от нея причини и не реализира доходи, страда от лека умствена изостаналост, и макар да има потенциал да усвои по-елементарна професия, както и да се адаптира в работна среда с по-елементарни изисквания, то към момента тези условия не са факт и то не по причина у самата подсъдима.
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е при пълно, всестранно и пълно изясняване на всички относими обстоятелства, в съответствие с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Съдът е подходил задълбочено, като служебно е назначил комплекса съдебна психологопсихиатрична експертиза, която е дала отговори на значимите за крайните изводи на съда въпроси: степента на засягане на интелектиулинет и волевите способности на подсъдимата с оглед диагностицираната лека умствена изостаналост; засегнатите аспекти от социалното й функциониране, които са засегнати от дефицитите в интелекта; отражението на разстройството в поведението върху социалната адаптация и трудовата й годност.
Фактическите изводи на съда са базирани на събраните и проверени доказателства по делото. Диференцираната процедура, по която е протекло съдебното производство, позволява на съда в отклонение на общия принцип за непосредственост и устност, да преценява събраните в досъдебното производство доказателства. При анализа, оценката и изводите въз основа на същите – показанията на св. Ю. Ю.ов и заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза от ДП – д-р Н. Л.. Вярно и коректно първият съд е интерпретирал и показанията на непосредствено разпитаната 5 свидетелка Д. Й. – майка на подсъдимата. Въпреки родствената връзка, показанията на свидетеля са обективни и достоверни. Изнесените от нея данни за протичане на детството, развитието на подсъдимата и опитите да се устрои на работа, намират опора в писмените доказателства и експертните заключение на вещите лица.
Поради това в рамките на въззивния контрол се достигна до извод, че протестираната присъда е обоснована.
Законосъобразни, в съответствие с материалния закон, са изводите на първоинстанционния съд, че в случая липсва елемент от субективната страна на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, а именно „съзнателност“ на деянието, изразяващо се в бездействие (неплащане). Съзнателно означава, че деецът трябва да действа при условията на пряк умисъл и да преследва забранения резултат – неплащане на издръжка. Това тълкуване на закона е възприето и в практика на ВКС, напр. Решение по н.д. № 3081/2011г. Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл.183, ал.1 от НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка, неизследвани в разглеждания казус от съда.
В делото е установено категорично, че подсъдимата обективно не е имала възможност да изпълни задълженията си – поради умственото увреждане и неспособността да се устрои трудово, не е имала никакъв доход – от трудово възнаграждение, осигурителни обезщетения или социални помощи, няма и никакво имущество, от което да извлича доход. За самата нея са полагани грижи и е подкрепяна от майка си – св. Д. Й..