Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 609 от 29.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 267/2024
Вид
Решение № 609
Подписан
29.01.2026
Състав
Албена Ботева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от А. Ботева Гражданско дело № 20241100100267 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, заведена в Регистратурата на СРС с вх. № 301875/26.10.2023 г., уточнена с молба от 10.11.2023 г. (л. 23 от делото на СРС), молба от 01.04.2024 г. (л. 7 от делото на СГС), молба от 23.12.2024 г. (л.73), предявена от В.

К. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, бул. ********, и В. К. Т., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. Пловдив, бул. ********, против Р. Г. Н., с ЕГН: **********, и М. Г. Н., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. София, бул. „********.

С влязло в сила определение от 05.12.2023 г. на СРС, делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

Ищците В. К. К. и В. К. Т. твърдят, че са собственици на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 7, находящ се в гр. София, СО – район „Лозенец“, ул.

„********, със застроена площ от около 120 кв.м., състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, килер, входно антре, две черни антрета и клозет, при съседи: двор, С.И.Г. и стълбище, който апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр.

София, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, без данни за последно изменение на КККР, засягащо обекта, находящ се в 1 многофамилна жилищна сграда с ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно кадастралната схема: на същия етаж ***, под обекта ***, ***, над обекта ***, ЗАЕДНО с принадлежащите му: избено помещение от около 10 кв. метра, намиращо се в североизточната част на сградата, при съседи: М. и Л.И.С., К. и Е.З. и коридор, таванско помещение в югоизточната част на сградата, при съседи: Г.Д.М., А.С.Б. и коридор, заедно с 10,23% идеални части от поземлен имот (ПИ) с идентификатор ***, с площ на ПИ от 592 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване високо застрояване, предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план 394, квартал 123, парцел VII, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***.

Ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху описания недвижим имот, по силата на наследствено правоприемство, както следва:

Процесният апартамент № 7 бил собственост на Т.Г.Н. (починал на 31.01.1959 г.) и съпругата му Р.Д.Г. (починала на 25.02.1977 г) по силата на договор за доброволна делба от 1934 г.

Т.Г.Н. и Р.Д.Г. имали две деца - Н.Т.Г. и Н.Т.Г. (починала на 15.08.1983 година).

Н.Т.Г., починал на 13.12.1987 г. и оставил като наследници по закон - дъщеря А.Н.Г. (починала на 25.03.2003 г.) и съпруга И.Т. Т.а (починала на 27.03.2022 г.) Н.Т.Г. имала два брака: първи брак с К.С. (починал през 1967 г.), от който брак нямало деца. Втори брак с Р. Г. В. (починал през 1988 г.), от който брак също нямало деца, като бракът бил прекратен с развод с решение на СГС от 23.04.1979 година.

Така единствен наследник по закон на Н.Т.Г. бил брат й Н.Т.Г..

В исковата молба се твърди, че приживе Н.Т.Г. е направила универсално саморъчно завещание на 25.01.1979 г. в полза на племенницата си А.Н.Г. (починала на 25.03.2003 година), обявено през 2013 г.

Единствен наследник по закон на А.Н.Г. била И. Т. Т.а, с ЕГН: **********, починала на 27.03.2022 г.

В исковата молба се твърди, че В. К. К. и В. К. Т. са единствени наследници по закон на И. Т. Т.а (като били първи братовчеди), която била единствен собственик на апартамента. След нейната смърт, собственици на апартамента се явявали ищците.

Евентуално, ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху описания недвижим имот – по силата на изтичане на предвидения в закона давностен срок, включително и присъединеното владение на техния наследодател, т.е .за периода от построяване на сградата и възникване на самостоятелни обекти в нея през 1954 г. до 2

01.07.2023 г.

В исковата молба се твърди, че процесният имот винаги е бил във владение на семейство Г.. След построяването на сградата, апартаментът бил владян от Т.Г., съпругата му Р.Д.Г. и децата им Н. и Н. Г.. След смъртта на Т. и Р. Г., имотът останал във владение на децата им - Н. и Н.. Н. Г. е живял в процесния имот непрекъснато, до смъртта си, заедно със семейството си - съпругата си И. Т.а и дъщеря им А. Г.а. До края на живота си в този имот остават и А. Г.а и И. Т.а - наследодателка на ищците.

След приемане на наследството, ищците влезли във владение на имота. На 01.07.2023 г., В. К. К., придружена от двамата си сина и съпругите им, отишли до жилището и заварили сменена пощенската кутия и сменена брава на жилището. От съседи разбрали, че се е настанил Р. Г. Н.. Ответникът Н., заедно със сестра си М. Г.

Н., заявявали права на наследници по закон на Н.Т.Г..

Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което, да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство и делба, евентуално – придобивна давност, и ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху имота.

Ищците претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Р. Г. Н. и М. Г. Н. са депозирали отговор на исковата молба.

Ответниците оспорват исковете с възражението, че са неоснователни.

Оспорват представените от ищците удостоверения за наследници и заявяват, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като в тях не е посочена сестрата на наследодателката И. Т. Т.а – М. Т.а, с ЕГН: **********, която изключва наследяването на наследници от следващ ред. Сочат, че на 12.06.1969 г., М. Т. Т.а е сключила граждански брак с А.Ш..

Излагат съображения, че в удостоверението за наследници от 06.04.2023 г. неправилно са посочени лицата, които са призовани към наследяване.

Ответниците оспорват твърдените, че не са собственици на процесния недвижим имот.

Твърдят, че са наследници на Н. В.а, която е сключила повторно граждански брак с Р. Г. В. на 27.05.1979 г. – видно от решение № 167/21.10.2023 г. на РС – Кнежа.

Р. Г. В. починал през 1988 г. и в удостоверението за наследници било посочено, че е вдовец. Излагат съображения, че И. Т. Т.а е завела иск по чл. 124 ГПК за установяване, че Н. В.а не е сключила втори брак с наследодателя на ответниците, но делото било прекратено с влязло в сила определение.

Заявяват, че представеното завещание е неотносимо към спора, тъй като е 3 обявено 13 години след смъртта на заветника и съгласно ЗН не може да произведе правно действие.

В отговора на исковата молба, ответниците твърдят, че са упражнявали фактическа власт върху имота в продължение на 10 години преди получаване на исковата молба, заплащали са данъци и консумативни разходи, свързани с имота.

Молят, исковете да бъдат отхвърлени.

Ищците оспорват представените ведно с отговора на исковата молба удостоверения за наследници, в частта, с която е посочено, че ответниците са наследници по закон на Н.Т.Г.. Сочат, че през 2012 г. (когато са издадени оспорените удостоверение) в Националната база данни на ГРАО Н.Т.Г. не е имала електронен запис, а такъв е съставен през 2023 г. Поради това, оспорените от ищците удостоверения са били издадени въз основа на молба-декларация на заинтересованите лица, а не при ползване на информацията в регистъра на населението.

В открито съдебно заседание на 21.03.2025 г., ищците уточняват, че И. Т.а е имала сестри, всички са били без деца, всички са починали и И. Т.а е наследила всички тях.

Уточняват също, че Н. С., Н. Г.а и Н. В.а са имена на едно и също лице – видно от ЕГН.

В открито съдебно заседание на 21.03.2025 г., ответниците уточняват, че твърдят, че са собственици само по силата на наследствено правоприемство и само по отношение на ½ идеална част от апартамента, тъй като Н. В.а е била собственик на ½ ид.ч., респ. техния наследодател е станал собственик на тази ид.ч.

Ответниците заявяват, че не поддържат твърдението, че са придобили собствеността върху апартамента по давност.

Заявяват, че от 2012 г. ответниците и леля им са ползвали имота, като преди да почине, имотът е бил ползван и от И. Т.а.

Съдът приема следното от фактическа страна:

На 28.08.1908 г., Т.Г.Н. е придобил правото на собственост върху нива, находяща се в гр. София, местност Л., с площ от 555 кв.м. – видно от Крепостен акт № 1235, дело 1915 от 28.08.1908 г. (л. 53 от делото на СРС).

На 16.07.1954 г., Т.Г.Н. е сключил договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който е продал на 12 лица, част от собственото си дворно място, находящо се в гр. София, ул. „********, съставляващо парцел ХІІ от кв. 123, местност „Лозенец“ по плана на гр. София, което дворно място притежава по силата на Крепостния акт от 28.08.1908 г. Договорът за покупко-продажба е оформен с представения по делото нотариален акт № 150, том ІХ, дело 1553/1954 г. (л. 55 и сл.

4 от делото на СРС).

На 16.07.1954 г., между съсобствениците на дворното място, находящо се в гр.

София, ул. „********, бил сключен Договор за доброволна делба, с който съсобствениците на дворното място разделили построената от тях четириетажна сграда (л. 77 и сл. от делото на СРС).

По силата на Договора за доброволна делба от 16.07.1954 г., Т.Г.Н. придобил правото на собственост върху апартамент на първия етаж (като сградата имала и партерен етаж), състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, килер, входно антре, две черни антрета и клозет, със застроена площ от около 120 кв.м., при съседи: двор, С.И.Г. и стълбище, заедно с избено помещение от около 10 кв. метра, намиращо се в североизточната част на сградата, при съседи: М. и Л.И.С., К. и Е.З. и коридор, таванско помещение в югоизточната част на сградата, при съседи: Г.Д.М., А.С.Б. и коридор, заедно с 10,23% идеални части от общите части на сградата и от дворното място.

Т.Г.Н. е бил в брак с Р.Д.Г.. Двамата са имали две деца: син Н.Т.Г., с ЕГН:

********** и дъщеря Н.Т.Г., с ЕГН: **********.

На 31.01.1959 г. Т.Г.Н. е починал.

На 25.02.1977 г. е починала Р.Д.Г..

За тези факти страните не спорят. Те се установяват и от представените удостоверения за наследници.

Не се спори по делото и че Н.Т.Г., с ЕГН: ********** и

********** са единствени наследници по закон на Т.Г.Н. и Р.Д.Г..

Н.Т.Г., с ЕГН: