Определение № 457 от 09.06.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. Сливен, 09.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500295 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. В. Б. чрез пълномощника адв. П.

П. от САК против Определение №1802 от 24.04.2026г., постановено по гр.д.

№4563/2025г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отхвърлена молбата на адв. П. П., пълномощник на ищцата А. Б. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно и необосновано. Посочва, че съдът имал възможност да намали претендирания от страната адвокатски хонорар, само ако бъде сезиран с мотивирано възражение за прекомерност. В случая, в проведеното съдебно производство липсвало такова мотивирано възражение. Такова възражение липсвало в отговора на исковата молба и в молбата от 23.03.2025г. Във въпросната молба имало възражение относно хонорар на основание чл. 38 от ЗАдв, а такова искане по делото не било правено. Посочва, че в случая уговореното адвокатско възнаграждение е изплатено изцяло на адвоката, а предявеният иск е изцяло уважен. Размерът на адвокатското възнаграждение съответствал на критериите по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа. Посочва, че присъденото от съда възнаграждение за адвокатски труд било по-ниско от това на вещото лице, изготвило заключение по делото.

Цитираното от районния съд определение на СлОС касаело хипотеза по чл. 38, ал.2 от 1

ЗАдв, какъвто не е процесния случай. Съдът не взел предвид актуалните редакции на чл. 78 от ГПК и чл. 36, ал.3 от ЗАдв. С оглед изложеното, частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 287,14 евро.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна „Сити Кеш“ ООД, гр. С., която е депозирала отговор в законоустановения срок чрез адв. Х. М. от САК. С отговора, частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли съда да я остави без уважение. Дружеството счита, че адвокатският хонорар е определен правилно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, в съответствие с решение на СЕС. Следвало да се съобразят и допълнителни критерии като: значителна по обем съдебна практика по спорните въпроси; служебното начало относно неравноправните клаузи; добросъвестно ли са упражнени правата от страна на потребителя; делото било образувано без опит за извънсъдебно уреждане на спора, въпреки възможност за споразумение с дружеството.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№4563/2025г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от А. В. Б. чрез пълномощник адв. П. П. против „Сити Кеш“ ООД, гр. С., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №349894/17.08.2019г., като противоречащ на императивните разпоредби на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП. Цената на иска е 2591лв.

Ищцата била представлява от процесуален представител по пълномощие – адв.

П. П. от САК, осъществяващ правна помощ по договор за правна защита и съдействие от 20.02.2026г., в който е уговорено възнаграждение за адв. П. в размер на 561,60лв., което е заплатено напълно и в брой на 20.02.2026г., за което е подписана нарочна разписка, приложена по делото. В представения списък на разноски адвокатското възнаграждение е посочено в евровата му равностойност от 287,14 евро.

С отговора на исковата молба ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, гр. С. е оспорило изцяло иска.

С молба от 18.02.2026г., в т.3, ответното дружество е направило възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, като са изложени съображения във връзка с материалния интерес, фактическата и правна сложност на спора и извършената от адвоката работа.

По искане на пълномощника на ищцата, по делото е назначена СИЕ, като депозита е възложен на ищцата и същата го е внесла своевременно. По делото са проведени две открити съдебни заседания, в които и двете страни не са били представлявани. По делото са депозирани подробни писмени становища от представителите на двете страни, като тези на ответното дружества са изцяло насочени към оспорване на адвокатския хонорар на насрещната страна. Адв. П. е представил 2 подробно становище по съществото на спора.

С Решение №274/26.03.2026г. по гр.д.№4563/2025г. на СлРС иска е изцяло уважен, като е прогласена нищожността на процесния договор за заем. С Решението са присъдени разноски на ищцата в размер на 402,10 евро, от които 54,01 евро държавна такса, 204,52 евро депозит за вещо лице и 143,57 евро адвокатско възнаграждение, като съдът е уважил възражението за прекомерност с мотив занижена фактическа и правна сложност на спора.

Препис от Решението е връчено на страните, като на А. Б. - на 31.03.2026г. чрез ЕПЕП.

На 27.03.2026г. адв. П. П. е подал молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като се присъди като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 287,14 евро.

В срок е постъпило становище по молбата от насрещната страна.

С обжалваното Определение №1802 от 24.04.2026г. по гр.д.№4563/2025г., СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че липсват обстоятелства, обосноваващи вече формирания в решението извод относно присъдените разноски и заявява, че споделя аргументите, изложени от насрещната страна в отговора й на молбата. На практика мотиви за неуважаване на молбата липсват.

Определението е връчено на адв. П. П. на 28.04.2026г. чрез ЕПЕП.

На 27.04.2026г. е подадена настоящата частна жалба.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Предявеният иск е уважен изцяло, като е прогласена нищожността на целия договор за кредит. При това положение, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски по производството, в т.ч. и направените за заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.

78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал.3 от ЗАдв и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал.4 от същия закон.

По делото е установено извършване на разноски за заплатена държавна такса, 3 депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата в размер от 287,14 евро /561,60лв./.

Направеното от ответната страна преди приключване на производството пред първата инстанция /с молба от 18.02.2026г., п.3 от същата/ възражение за прекомерност е неоснователно.

При така направеното възражение, съдът следва да прецени фактическата и правна сложност на делото, като се ръководи от критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал.3 от ЗАдв., които са: фактическа и правна сложност; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защитата и съдействието, в т.ч. времето на извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. В случая, поради липса на данни по последните два критерия, съдът прецени първите два – фактическата и правна сложност на спора и засегнатия интерес /2591лв./. Наред с тези критерии, съдът прецени и извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия, направените процесуални и доказателствени искания. Въз основа на тези критерии, съдът намира, че договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен. Същият е в минималния размер, определен по критериите на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията й към момента на сключване на договора за правна помощ.

Действително, съдът не е обвързан с размера по Наредбата и може да слезе и под него, съгласно практиката на СЕС, тъй като критериите по Наредбата са само ориентировъчни за съда. Но в случая, преценявайки сложността на делото и положените процесуални усилия от страна на пълномощника на ищцата, направените доказателствени искания, уважени от съда, намира уговорения и заплатен размер на възнаграждението за напълно справедлив и съответстващ на положения от адвоката труд. Съдът не следва да го намалява.

Не се установи злоупотреба с право, нито отказ за извънсъдебно решаване на спора от страна на ищцата. Ответно дружество не е твърдяло, нито установило отправено предложение за такова. Напротив, с отговора на исковата молба иска е изцяло оспорен като неоснователен, поради което и са предприети съответни действия по доказване от страна на пълномощника на ищцата, в т.ч. искане за назначаване на СИЕ.

С оглед изложеното, като е присъдил разноски на ищцата в по-нисък размер, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.

Неправилно първоинстанционният съд е оставил молбата на ищцата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в тази му част без уважение. Обжалваното определение следва да се отмени и да се уважи молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за 4 адвокатско възнаграждение, като се присъдят допълнително такива в размер на 143,57 евро.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение №1802 от 24.04.2026г., постановено по гр.д.

№4563/2025г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на адв. П. П., пълномощник на ищцата А. В. Б. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №274/26.03.2026г. по гр.д.

№4563/2025г. по описа на СлРС в частта относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ********* да заплати на А. В. Б. с ЕГН ********** от гр.

************** допълнително сумата от 143,57 евро за заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5