Решение № 220 от 13.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Велико Търново, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20234100500175 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството поделото е образувано по въззивна жалба на М. Я. М., срещу Решение № 1379/19.12.2022г. по гр.дело № 1029/2022г. по описа на ВТРС, с което са отхвърлени предявените от него срещу М. В. С. и П. И. П. искове за солидарното им осъждане за сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени немуществени вреди и за сумата от 57.12 лв. – обезщетение за имуществени вреди, в резултат на ухапване от куче на 21.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е неправилен поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост.

Излага, че формираните от съда правни изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства. Прави искане за отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени. Претендира направените в първоинстанционното и въззивно производсво разноски.

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни М. Я. М. и М. В. С., като в срока по чл.263 ал.1 ГПК едната от тях – М. В. С., е подала отговор. В последния е заела становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт. Счита, че правните изводи на съда са съответни на закона и целия събран доказателствен материал по делото. Претендират се разноски за въззивното 1 производство.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Районният съд е разгледал субективно съединени искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД, за заплащане солидарно от ответниците на сумата 7000 лв. неимуществени вреди и 57.12 лв. имуществени вреди, със законна лихва от датата на увреждането – 21.05.2021г.

Ищецът М. Я. М. твърди в исковата си молба, че на 21.5.2021 г. е бил ухапан от куче, собственост на двамата ответници, които към посочената дата заедно са упражнявали надзор над животното. Заявява, че от ухапването са му причинени разкъсвания на сухожилия и мускули на лявата ръка, което е довело до прием в болнично заведение и до оперативно лечение по спешност, като му е издаден болничен лист за срок от 36 дни, като поради наличието на двигателен дефицит е насочен към провеждане на рехабилитационен курс, вследствие на което на 21.6.2021 г. отново е приет в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД, гр. В.

Търново, откъдето е изписан на 28.6.2021 г. Твърди, че впоследствие му е издаден нов болничен лист за довъзстановяване за срок от 38 дни, като предвид наличния двигателен дефицит и продължителния срок за възстановяване е било необходимо провеждането на нов рехабилитационен курс. Заявява, че на 5.8.2021 г. отново е постъпил в отделението за физиотерапия и рехабилитация, като към посочената дата все още е имал лек оток на лявата предмишница, гривнена става и длан, ограничени движения в гривнена и радио-улнарна стави, невъзможност за пълна екстензия на пръстите на лявата длан, намалена мускулна сила в засегнатите участъци, умерено затруднения при извършване на ДЕЖ и ДС, като частично е изгубена пълната му трудоспособност. Сочи, че вследствие на причинената му травма е прекарал в болнично заведение общо 22 дни, а още 60 дни е провеждал домашно лечение, както и че към настоящия момент все още изпитва затруднения при движението на лявата си ръка. Заявява, че няма тенденция ограниченията на фините движения на ръката му да се възстановят и че същите ще продължат до края на живота му. Отделно от това, твърди, че е претърпял негативно душевно изживяване, изразяващо се в стрес и уплаха, че дълго време е бил в абсолютна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, както и че ответниците не са проявили никакъв интерес какво е било здравословното му състояние след инцидента.

Ответницата М. В. С. оспорва предявените искове. Потвърждава, че притежава куче от посочената от ищеца порода, както и че на 21.5.2021 г. последният действително е ухапан от куче от тази порода, но твърди, че въпросното куче не е нейно, а на нейн приятел, че това куче е било вързано на синджир, заедно с нейното куче, както и че ищецът е този, който се насочил към ухапалото го куче, при условие че тя го е предупредила да не го прави. Заявява, че ищецът е предупреден и от собственика на кучето да не го доближава, но същият настоял да го погали и продължил към животното, което първо го подушило, а след това го ухапало. Твърди, че всичко е станало мигновено, поради което никой от присъстващите, в т.ч. и самата тя не е могла да предвиди или да предотврати случилото се. Счита, че именно действията на ищеца, изразяващи се в самоволното 2 насочване към кучето, въпреки нейното предупреждение, са довели до ухапването, тъй като самото куче не имало как да достигне до него, тъй като е било завързано на достатъчно разстояние от хората наоколо и до насочването на ищеца към него е било абсолютно спокойно. Заявява, че въпреки липсата на нейна вина за случилото се, е оказала помощ на ищеца и през целия ден му е звъняла по телефона, а съпругата му я е информирала за неговото състояние. Твърди и че след изписването на ищеца от болницата двамата са провели телефонен разговор, при който тя го е попитала как може да му бъде полезна и да му помогне, на което той й заявил, че трябва да застреля кучето си, но тя категорично отказала да стори това. Оспорва претенциите и по размер, твърдейки, че макар и документално ищецът да е бил в болничен при домашно лечение, същият не е преустановявал работните си ангажименти.

Ответникът П. И. П. не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За установяване на твърденията и възраженията си, страните са ангажирали гласни доказателствени средства на свидетелите на страните - П. М.а и Г.Г..

Свидетелката П. М.а – съпруга на ищеца заявява, че на 21.05.2021г. тя и съпругът й са били поканени от ответниците на язовир „Йовковци“. Непосредствено след излизане от автомобила, с който двамата са пристигнали на мястото на срещата, към ищеца е започнало да се приближава едно от вързаните по-надолу две кучета, което впоследствие го е ухапало за лявата ръка. Посочва, че с другия жалбоподател не са очаквали, че въжето, с което кучето е било вързано, ще стигне до съпруга й, както и че последният не е викал или подканял животното по какъвто и да било начин.

Свидетелят на ответниците - Г.Г., общ приятел на страните, посочва, че при пристигането си на язовир „Йовковци“ жалбоподателят М. първо е слязъл от автомобила, с който е дошъл, след което е отишъл при него до караваната на ответниците, намираща се на около 10 метра встрани от вързаните по-надолу кучета. Твърди, че едва след като е видял кучетата на ответниците, М. е тръгнал към тях с намерението „да ги погали“, като през това време собстневиците са се намирали по-надолу – на самия бряг на язовира. Св. Г. заявява, че самият той е казал на жалбоподателя да не ходи при кучетата, но последният му е отговорил, че „няма проблем“ и е продължил към животните. Заявява, че в същото време ответниците по жалбата и собственици на кучетата също са предупредили М. да не приближава кучетата, че ответникът П. П. веднага се е затичал към тях, но след като Жалбоподателя е погалил едно от кучетата, животното веднага го е захапало за ръката.

Изслушана е съдебномедицинска експертиза, която установява получените от жалбоподателя разкъсно-контузни рани, съпроводени с болки и страдания, възстановителния период, както и посттравматични белези и двигателен и сетивен дефицит на крайника.

Настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че предявените искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД – за обезщетение за претърпени от 3 жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди вследствие на ухапване от куче, което е собственост или е било под надзора на ответниците, са недоказани. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на иска по чл. 50 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД се свързва с установяване от въззивникът-ищец в условията на пълно и главно доказване, на наличие на увреждане, причинено от куче, както и чу към момента на увреждането кучето е собственост или е било под надзора на ответниците. Ищецът следва да докаже и размера на причинените му имуществени и неимуществени вреди.

Въпреки, че горните обстоятелства, очертаващи фактическия състав на чл.50 от ЗЗД са доказани в производството, с оглед възраженията на ответниците за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия ищец и при преценката на ангажираните от страните свидетелски показания, по отношение на действията на ищеца на 21.05.2021г. преди ухапването му, съдът приема за безспорно доказано на първо място обстоятелството, че двете кучета на ответниците по жалбата са били вързани на 10 м. от мястото, където е била караваната на ответниците, при които жалбоподателят е отивал на гости – били са си били устроили „бивак“ на язовира /по думите са св.Г./. На следващо място, след преценка на доказателствата, съдът приема, че жалбоподателят сам е приближил мястото, където са били вързани кучетата, и където е бил ухапан от едното куче, към което се е приближил за да го погали. В този смисъл съдът намира за недоказани твърденията на ищецът М. в исковата му молба, че веднага след слизането му от автомобила едното куче само се е приближило към него и го е ухапало.

За горния извод съдът кредитира изцяло, като непосредствени, подробни и добросъвестно дадени, показанията на св.Г.. Неговите показания са изцяло в противоречие с показанията на св.М.а, но в случая следва да се съобрази обстоятелството, че същата свидетелка М.а е съпруга на жалбоподателя М. и е явно заинтересована от изхода да делото.

Обратно – липсват данни за това св.Г. за е заинтересован по някакъв начин в полза на някоя от страните. Същият е познат и с двете страни – ходили са за заедно за риба на язовир „Йовковци“, като в конкретния случай на 21.05.2021г. отново са били отново заедно там, свидетелят е присъствал и е станал пряк очевидец на ухапването на М. от кучето, показанията му са логични, последователни и безпротиворечиви.

Въпреки установеното по делото ухапване на жалбоподателя от едно от кучетата на ответниците и причинените му вследствие на това ухапване имуществени и неимуществени вреди, съдът приема, че това е станало по изключителна вина на жалбоподателя М. М..

Последният самоволно е приближил мястото, където са били вързани кучетата, и въпреки предупрежденията да не ги приближава от св. Г., дори и от ответника П., който според св.Г. се затичал към тях, след като видял, че М. ги приближава.

Доводите на жалбоподателя са неоснователни.

Съобразно чл. 172 от ЗВМД, собствениците на домашни любимци са длъжни: 1. да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация; 2. да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни; 3. да вземат мерки за предотвратяване на нежелано размножаване на животните; 4. при използването им за размножаване да се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и да не допускат застрашаване на тяхното здраве. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства приема, че след като са вързали здраво кучетата си в близост до язовир, на 10 м. от караваната и мястото, където са били срещите им с други хора, собствениците им са взели необходимите мерки животните да не създават 4 опасност за други хора или животни.

Разпоредбата на чл.172 от ЗВМД е корелативно свързана със задължението на собствениците на кучета по чл.173, т.4 и т.5 от ЗМВД, когато ги отглеждат в затворени помещения, ежедневно да им осигуряват необходимата разходка; а когато ги отглеждат вързани на открито, да им осигурят подслон и площ за свободно движение. В конкретния случай се установява, че кучетата на ответниците на се били изведени без повод, а друго – в случая кучетата са били заедно със стопаните си на каравана до язовир „Йовковци“, където те направили „бивак“ – по думи на св.Г.. При тези обстоятелства съдът приема, че в конкретния случай и на дата 21.05.2021г., кучетата са били отглеждани от ответниците в близост до язовира и вързани „на открито“ по смисъла на чл.173 от ЗВМД, на две дървета, до брега на язовира. Инцидентът не е станал в градска среда, където се събират много хора и животните са длъжни да се движат между тях, а на място, което не е било посещавано от „много хора“ – каквито са твърденията в жалбата. Поради това и разпоредбата на чл.177 от ЗВМД, на която се позовава жалбоподателят, включително и по отношение на нуждата от намордник на кучетата, е неприложима в настоящия случай. Както беше посочено по-горе, основното задължение на собствениците по чл.172 от ЗВМД - да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни, в случая на 21.05.2021г. и на конкретното място – в близост до язовир, са били изпълнени от ответниците – собственици на кучетата, и в унисон със задълженията им по чл.173 от ЗВМД.