Решение № 836 от 12.11.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. Благоевград, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100890 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”) .

Образувано е по искова молба, подадена от М. М. Д., ЕГН ********** и Д. С. Д., ЕГН **********, и двамата ищци от гр. *****, със съдебен адрес: *****, чрез адв. А. Б. срещу К. М. М., **********, от гр. ****, със съдебен адрес; гр. *****, чрез адв. **** М..

Ищците са предявили против ответника следните искове:

1) иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, с който иска да се извърши разпределение ползването на недвижим имот, подробно индивидуализиран в исковата молба.

2) осъдителни искове по чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждане ответникът да заплати на ищците следните суми: 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за ползването от ответника на собствените на ищците 5/6 ид. ч. от съсобствения ни недвижим имот - ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ IV, имот пл. №15, в кв. 3 по регулационния план на гр. **** от 1951 год., с декларирана площ от 120 кв.м., която сума представлява наемна цена от 60 лв. месечно, считано от 13.12.2022 год. до 13.04.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска, до окончателното й изплащане, разпределена между ищците, както следва: 40 лв., представляващи обезщетение за ползване на личната 1/6 ид. част от имота собственост на ищцата М. М. Д. за периода от 13.12.2022 г.-13.04.2023 г. /по 10 лева месечно/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска, до окончателното й изплащане и 200 лв., представляващи обезщетение за ползване на 4/6 ид. част от имота собственост на ищците М. М. Д. и Д. С. Д. в режим на СИО, за периода от 13.12.2022 г.- 13.04.2023 г. /по 50 лева месечно/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска, до окончателното й изплащане.

В рамките на 1-месечния срок по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Ищците М. М. Д. и Д. С. Д. по реда на чл. 212 ГПК, са депозирали при условията на евентуалност инцидентни установителни искове с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „в“ ЗН за обявяване за нищожно на Нотариално завещание № 1, том I, рег. № 7129, дело № 12/2017 г. на нотариус ***** и по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане, извършено с гореописаното нотариално завещание, и за възстановяване на запазената част от наследството на ищцата М. Д. до размера на 1/12 идеална част от имота.

В законоустановения едномесечен срок ответникът по инцидентните установителни искове К. М. М. е депозирал отговор на инцидентните установителни искове, като оспорва същите.

Ищците твърдят, че с ответника били съсобственици на ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ IV, имот пл. №15, в кв. 3 по регулационния план на гр. **** от 1951 г., с декларирана площ от 120 кв.м. Сочат, че общо притежавали 5/6 ид. части от имота (от които 1/6 ид.ч. лична собственост на ищцата М. Д., а 4/6 ид.ч. притежавани от ищците в режим на СИО), а ответникът бил собственик на останалата 1/6 ид. част от имота. Поддържат, че ответникът ползвал по-голяма част от съответстващата на притежаваната от него 1/6 ид.част, тъй като последният ползвал самостоятелно целия първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда. Заявяват, че отправили покана до ответника от 29.11.2022г., получена от последния на 05.12.2022г., с която го поканили доброволно да освободил в едноседмичен срок реално ползваните от него 5/6 ид.ч. от процесния имот. Поддържат, че били лишени от правото си на собственици да си служели с общата вещ съобразно квотите в собствеността, поради което искат да се извърши разпределение на ползването на процесния имот. Считат, че са налице предпоставките по чл. 31, ал. 2 ЗС, като ответникът бъде осъден да им заплати обезщетение за едноличното ползване от ответника на процесния недвижим имот за периода от 13.12.2022 г. до 13.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване.

Ответникът изцяло оспорва твърденията на ищците, изложени в исковата молба. В тази връзка заявява, че така посочените квоти на съсобственост не били верни. Поддържа, че притежавал заедно със съпругата си ***** общо 1/2 ид.ч. от процесния жилищен етаж, а ищците били собственици на другата 1/2 ид. ч. от имота. Излага, че първият жилищен етаж не се ползвал от нито една от страните, поради което не дължал и обезщетение за ползването. Иска да се разпредели ползването на процесния имот съгласно сочените от него квоти на съсобственост. По отношение на предявените при условията на евентуалност инцидентни установителни искове изразява позиция за неоснователност на същите, тъй като процесното нотариално завещание от 14.06.2017г. било действително.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадените искова молба и насрещна искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искови претенции:

- чл. 32, ал. 2 ЗС, имаща за предмет разпределение на ползването на процесния имот.

- чл. 31, ал. 2 ЗС – относно исковете ответникът да заплати обезщетение за едноличното ползване на процесния недвижим имот за периода от 13.12.2022 г. до 13.04.2023 г.

- чл. 42, б. „в” ЗН – относно главния инцидентен установителен иск за обявяване нищожността на Нотариално завещание № 1, том I, рег. № 7129, дело № 12/2017 г. на нотариус *****.

1

- чл. 30 ЗН – относно евентуалния инцидентен установителен за възстановяване на запазена част от наследството, накърнена с процесното завещателно разпореждане.

Относно инцидентните установителни искове по чл. 42, б. „в” ЗН и чл. 30 ЗН .

В настоящия случай са спорни квотите, които ищците и ответниците притежават от съсобствения имот. В тази връзка съдът съобрази следното:

Ищцата М. Д. и ответникът К. М. са брат и сестра. Същите са законни наследници от първи ред на родителите им **** М., починал на 22.10.2019г. и на ****, починала на 07.08.2023г.

Вторият ищец Д. Д. е съпруг на ищцата М. Д..

По делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че наследодателите на ищцата М. Д. и ответникът К. М. са били изградили и придобили в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) в поземления им имот УПИ IV, имот пл. №15, в кв. 3 по регулационния план на гр. **** от 1951 г. двуетажна масивна жилищна сграда.

От представения по делото препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот и отстъпване право на строеж №165, том I, дело № 221/29.05.1985г. на Районен съд Благоевград се установява, че **** М. и **** са дарили на сина си ответника К. М. втория етаж от тази двуетажна масивна жилищна сграда.

Става ясно от нотариален акт № 8, том I, дело № 7/29.01.2020г. на нотариус ****, с район на действие Районен съд Благоевград, че **** е продала на дъщеря си ищцата М. Д. 4/6 ид.ч. от процесния първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда. Тези 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот са били придобити от ищците М. и Д. Д.и в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).

С нотариално завещание от 14.06.2017г., наследодателят **** М. е завещал на ответника К. М. собствения му дял от процесния първи жилищен етаж. С това завещателно разпореждане са завещани на ответника К. М. и 100/810 ид. ч. от поземления им имот УПИ IV, имот пл. №15, в кв. 3 по регулационния план на гр. **** от 1951 г., който не е предмет на иска за разпределение на ползването.

От съдържанието на процесното завещание се установява, че в същото завещателят е посочил следния мотив за извършването му, а именно „за полаганите до настоящия момент грижи и дадената до настоящия момент издръжка от К. М. М., както и за това, че същият ще полага грижи за мен и ще ме издържа до края на живота ми“.

За да се отговори на въпроса какви са квотите на съсобственост на страните по отношение на процесния първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда е необходимо първо да се прецени дали представеното нотариално завещание е нищожно. В тази връзка съдът съобрази следното:

По своята правна същност завещанието е едностранен, безвъзмезден акт и съгласно разпоредбата на чл. 42, б. „в“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато същото или изразен в него мотив, поради който единствено е направено, противоречат на закона, на обществения ред и на добрите нрави.

Според приетото от ВКС в Решение № 117/10.11.2015г., постановено по гр.д. № 710/2015 г. на ВКС ІІ г.о., завещанието е едностранен акт за безвъзмездно разпореждане с имуществено за след смъртта и предвид този едностранен безвъзмезден характер, мотивите на завещанието имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в границите на закона. ВКС приема, че мотивите може да са различни- благодарност с цел възнаграждение, справедливост, щедрост и пр., но всички те разкриват моралния интерес на завещателя, неговите цели и подбуди, като във всеки отделен случай, мотивът на завещанието произтича от конкретните условия за живот, отразява моралните и материалните потребности на завещателя, като безвъзмездният характер на завещанието не означава, че същото не може да има възнаградителен характер, тъй като обичайният мотив за съставяне на завещание е благодарствен и съответства на закона и добрите нрави, като завещанието може да бъде обосновано от един или няколко свързани или отделни мотива, предопределящи волята на завещателя. И тъй като съгласно разпоредбата на чл. 42, б. "в" ЗН, нищожност на завещанието е предвидена, когато мотивът, поради който е направено завещанието противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави, то съдът приема, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради единствен мотив, който противоречи на закона, морала или обществения ред, защото при няколко мотива е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие.

Нормата в чл. 42 б."в" ЗН разглежда две хипотези, като при първата- самото завещателно разпореждане следва да е нищожно, а според втората хипотеза е предвидено, изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено завещанието да противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави.

Ето защо, когато завещанието е с един мотив, но са налице две части на мотива - когато наред с благодарствен мотив за положени грижи към завещателя е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължат, това означава, че завещанието има възмезден характер и че същото противоречи на закона и е нищожно на основание чл. 42, б. "в" ЗН.

В конкретният случай, спорът между страните се свежда до това, дали саморъчното завещание е породило действие.

В процесното саморъчното завещание е изложен в едно изречение един мотив с две части - завещанието е направено заради грижите в миналото и до настоящия момент, които надареният е полагал за завещателя и това е благодарствената част от мотива, която не противоречи на закона, но завещателят е продължил мотива така: "...както и за това, че същият ще полага грижи за мен и ще ме издържа до края на живота ми", а това са грижите, които надареният следва да полага за завещателя в бъдеще приживе и последният очаква това да продължи до смъртта му. И тъй като според императивната норма на чл. 42, б."в" ЗН, за да се приеме завещанието за нищожно, трябва мотивът, поради който е направено, да противоречи на закона, то съдът приема, че в случая е налице втората хипотеза на чл. 42, б "в" ЗН, когато изразеният в завещанието мотив, поради който е направено завещанието противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави.

Ето защо съдът приема, че когато на наследника по завещание се възлагат в тежест задължения за "доглеждане" на завещателя, това завещание е нищожно по силата на чл. 42, ал. 1, б"в" ЗН и завещанието е противно на закона, тъй като не представлява едностранен безвъзмезден акт, а с него се възлага в тежест на наследника по завещание- задължение за "доглеждане" на завещателя, както е в случая.