Определение № 256 от 03.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Пловдив, 03.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20225300500044 по описа за 2022 година

Въззивният съд е сезиран с частна жалба с вх.№217/06.01.2022г. депозирана от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК 203670940 против Определение №9607/17.11.2021г, постановено по гр.д.№16 988/2021г , ПРС, девети гр.с., с което е върната искова молба вх. № 63764/28.10.2021 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, против А. Г. А., ЕГН ********** и е прекратено производството по гр.д. № 16988 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, IХ граждански състав, като е обезсилена Заповед № 1445/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1667/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения подробно изложени в жалбата, като основния довод е, че е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на датата на договора, вместо 24.04.2017г. е посочена дата 25.04.2017г . Иска се, въззивният съд да отмени обжалвания акт като върне делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се направени в производството разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира същата за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а разгледана по същество за неоснователна.

Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против А. Г. А. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК - за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 1445/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1667/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав.

1

Установява се от данните по делото, че в заповедното производство заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е претендирал издаване на заповед за изпълнение за сумите, дължими на основание договор за кредит от 25.04.2017 г., които са прехвърлени на ищеца по силата на сключен договор за цесия с първоначалния кредитор.

В исковото производство ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сезира съда с претенция за установяване на парични притезания, но произтичащи от договор за кредит от 24.04.2017г. Първоинстанционният съд е констатирал несъответствие между основанието, на което се претендира паричното вземане, а именно датата на договора за кредит, поради което е оставил исковата молба без движение и е дал указания в тази насока.

В депозираната уточнителна молба от 16.11.2021 г., ищецът посочва, че претенцията се основава на сключен между страните договор за кредит от 24.04.2017 г., като в заповедното производство е допусната техническа грешка при посочване на датата на договора, а именно от 25.04.2017г.

При тези данни настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Предпоставките за допустимост на предявения иск по чл.422 ГПК е наличието на пълен субективен и обективен идентитет на вземането, предмет на исковата претенция с това установено в заповедта за изпълнение/ В този смисъл са разяснения дадени, с т. 1.1. от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС /.Обективният идентитет предполага идентичност в предмета на спора - идентичност на искането, при съвпадаща индивидуализация на претенцията и сключения между страните договор.

В конкретният случай, доколкото липсва индентитет между основанието, на което се претендират посочените вземания в исковото производство, а именно договор за кредит от 24.04.2017 г. и основание, на което е издадена заповедта за изпълнение- договор за кредит от 25.04.2017, то правилно първоинстанционният съд е приел, че доколкото основанието, от което произтичат паричните притезания е различно, то предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с който се претендира да се установи дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед № 1445/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1667/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав се явява недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, а издадената заповед подлежи на обезсилване.

За прецизност и с оглед наведените в жалбата доводи, че е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на датата на договора, вместо 24.04.2017г. е посочена дата 25.04.2017г, следва да бъде отбелязано, че доколкото се твърди допусната очевидна фактическа грешка в заповедното производство, то същата би могла да бъде отстранена именно в заповедното производство по предвидения в ГПК ред, но в исковото производство тази неточност не може да бъде преодоляна.

Мотивиран от гореизложеното, обжалвания акт се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

2

С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№217/06.01.2022г. депозирана от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК 203670940 против Определение №9607/17.11.2021г, постановено по гр.д.№16 988/2021г по описа на ПРС, девети гр.с..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3