Решение № 109 от 29.12.2021, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Монтана, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20211600500305 по описа за 2021 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. по жалба на ЗК Л.И.

АД гр. *, подадена чрез юрисконсулт К. М. срещу постановеното от РС Лом на 20.04.2021г. решение по гр. дело № 2087/2019г. , с което на основание чл. 380,ал.1 във връзка с чл.

493,ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 142 и чл. от Семейния кодекс /СК/ е осъден да заплати на С. П. чрез нейната майка Б. Д. сумата 15 860 лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди –месечна издръжка на малолетното дете за периода 06.12.2018г. – 05.03.2029г. или общ сбор от 122 месеца до навършване на пълнолетие , ведно със законна лихва , считано от първо число на всеки следващ месец , както и сумата 105.80 лева разноски по делото .

С жалбата се поддържа, че решението е неправилно като необосновано и несъобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства с доводи за недоказаност наличието на претърпени имуществени вреди , неприложимост съответните разпоредби на СК относно дължимост на издръжката , неправилно приложение чл. 143 от СК, прекомерност на размера на издръжката с подробно изложени в тази насока доводи.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск , ведно със законните последици.

Въззиваемата страна С. П., действаща чрез своята майка Б. Д. , чрез пълномощник адвокат Я.С. с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна .

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

1

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.

С решението си от 20.04.2021г. , постановено по гр. дело N 2087/2019г. по описа му РС Лом е осъдил ЗК Л. И.да заплати на малолетната С.П. , действаща чрез нейната майка и законен представител Б. Д. сумата 15 860 лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди –месечна издръжка на малолетното дете за периода 06.12.2018г. – 05.03.2029г. или общ сбор от 122 месеца до навършване на пълнолетие , ведно със законна лихва , считано от първо число на всеки следващ месец , които вреди са търпени от нея поради смъртта на баща й З. З. , настъпила на 04.09.2016г. в резултат на ПТП, причинено от Я.Т. при управление на МПС , чиято гражданска отговорност е била застрахована от ЗК Л.

И. с валиден договор по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Така постановеното решение е валидно и допустимо .

Ищцата С. П., родена на *. , малолетна към 06.12.2019г., когато е подадена исковата молба , действаща чрез своя законен представител майка Б. Д. е предявила срещу ЗК Л. И.

АД иск за заплащане обезщетение в размер на 12 200 лева за имуществени вреди за периода 06.12.2018г. 05.03.2029г. – загуба на издръжка , търпени от смъртта на баща й З.З., настъпила в резултат на ПТП на 04.09.2016г. в гр. *, причинено от Я. Т. при управление на МПС, застраховано при ответника с валидна към 04.09.2016г. полица. В хода на делото искът е увеличен на сумата 15 860 лева .

С подаден в срок отговор ответното дружество е оспорило изцяло предявения иск по основание и размер.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че ищцата е дъщеря на З. З., който е починал на 04.09.2016г. в резултат на ПТП , осъществено на същата дата в гр. * от Я. Т. при управление на тежкотоварен влекач марка „*“, модел „*“ с рег. № * ,, като водачът загубил контрол над управляваното МПС, преминал през насрещната лента за движение, разрушил дворна ограда , блъснал се в жилищна сграда и смачкал бащата на ищцата З.З..

С присъда от 12.07.2018 г. , влязла в сила на 18.06.2019г. по НОХД 134/2018 г. на Окръжен съд – Монтана Я.Т. е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е признат за виновен в това, че 04.09.2016г. около 18,30ч. в гр. *, обл. *, на улица „*“ при управление на товарния автомобил ДК № * нарушил правилата за движение по пътищата, като вследствие на непоставен обезопасителен колан при преминаване през пътна неравност загубил контрол над управлението на моторното превозно средство, напуснал пътното платно и се блъснал в крайпътна къща на адрес гр. *, ул. „*“ № * и по непредпазливост причинил смъртта на З. З.

ЕГН ********** от гр. *, обл. *, настъпила от контузия на мозъка, вследствие на тежка 2 черепно-мозъчна травма.

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК относно наличие на виновно и противоправно деяние , извършено от Я.Т. , пряка и непосредствена последица от което е смъртта на бащата на ищцата , съответно доказан е фактческият състав на чл. 45 от ЗЗД . Безспорно е по делото ,че управляваният от Я. Т. тежкотоварен автомобил е притежавал задължителна застраховка „гражданска отговорност“ , сключена на 26.08.2016г. с валидност от 10.09.2015г. до 09.09.2016 г..

От показанията на разпитаните по делото свидетели З. А. и Б.Д. се установява, че З.З. се е грижел за доходите на семейството. Двамата с Б. били в И. за около 9 години до 2015г., когато се върнали в Б.. С.се родила през *. , докато били в И., като от раждането й Б. не работела и се грижела за детето, а средствата за издръжката им са осигурявани от З. . В И. З. работел в земеделието и получавал от 45 до 60 евро на ден, а след завръщането им в Б. работел на свободно като строител и получавал по около 45-50 лева на ден .

С разпореждане от 01.07.2019 г. на ТП на НОИ – * на С.З. е определена наследствена персонална пенсия в размер на 119. 47 лева, като до 01.07.2019г. размерът на пенсията е бил 113 .02 лева .

При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ , приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. / във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Нормата на чл. 226 КЗ /отм./ предвижда, че увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди .

По делото са установени материалноправните предпоставки на чл. 45 от ЗЗД – виновно и противоправно престъпно деяние , осъществено от Я.Т. на 04.09.2016г. като водач на товарен автомобил , пряка и непосредствена последица от което е смъртта на бащата на ищцата , от която смърт ищцата търпи имуществени вреди , изразяващи се в пропуснати ползи - загубата на издръжката, която би получавала от баща си от датата на неговата смърт до навършване на пълнолетието му.

Несъмнено е установен и наличие на застрахователно правоотношение относно управлявания от Я. Т.товарен автомобил , валидно към 04.09.2016г. , поради което и са налице предпоставките на чл. 226 от КЗ/отм./ за ангажиране отговорността на ответника като застраховател , страна по застрахователния договор.

Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането .

3

Безспорно е установено по делото, че бащата на ищцата до смъртта си е осигурявал издръжката на семейството си , включително и издръжката на ищцата като негово дете , като със смъртта му ищцата е загубила възможността да получава тази издръжка.

Настъпването на сочената пропусната полза е сигурно, тъй като задължението за издръжка от родител към непълнолетно дете не е поставено в зависимост от допълнителни условия и безусловно се дължи до настъпване на пълнолетие на детето, независимо дали родителят има доходи – чл. 143 от СК. Получаването на издръжка от непълнолетно дете е бъдещо сигурно, но неосъществено увеличаване на имуществото му, като трайната съдебна практика приема , че подлежат на обезщетяване и бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим. С оглед на това предявеният иск за претърпени имуществени вреди е доказан по основание. Издръжката се дължи от настъпване на смъртта на пострадалия, доколкото основанието на претенцията за загуба на издръжка се свързва с посочения факт.

При определяне на размера съдът трябва да съобрази реализираните приживе от покойния доходи , но и при съблюдаване правилото на чл. 142,ал. 2 от СК, според което минималната издръжка на едно дете не следва да е под една четвърт от размера на минималната работна заплата и като се съпостави приносът на другия родител в осигуряването на издръжката и след приспадане на получаваната наследствена пенсия.

От събраните по делото гласни доказателства е установено, че единствено починалият е осигурявал средствата за издръжка на семейството, като доходите му са били около 45-50 лева на ден или около 1000 лева месечно . Майката не е работела, като и към настоящия момент не се установява да реализира доходи . Минималния дължим размер издръжка за исковия период от 06.12.2018г. до навършване пълнолетие на ищцата на 05.03.2029г. е 140 лева за 2019г., 152.50 лева за 2020г. и 162.50 към настоящия момент , определен по реда на чл. 142,ал. 2 от СК .

Съгласно чл. 142 и чл. 143 от СК размерът на издръжката се определя съобразно реалните нужди на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, която я дължи, като родителите са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят на децата си условия на живот, необходими за развитието им , като задължението за издръжка на непълнолетни деца е безусловно и не зависи от това дали детето е работоспособно и може да се издържа от имуществото си.

Съобразно задължителната съдебна практика , установена с Постановления на Пленума на Върховния съд № 5 от 1970 г. и № 5 от 1981г. , нуждата от издръжка се определя съобразно обикновените условия на живота, които следва да се осигурят на децата с оглед правилното им отглеждане , възпитание и хармонично развитие, така както тези нужди биха били задоволени ако родителите живеят заедно . Ищцата е на 10 години , ученичка , като съобразявайки обикновените нужди с оглед задоволяване ежедневните й потребности от храна , облекло , ученически пособия и други, с оглед осигуряване на нормални условия за правилното й отглеждане и хармонично развитие , то средномесечно са необходими около 500 лева. За определяне на този размер необходима издръжка съдът 4 изходи от установената за страната за 2021г. линия на бедност 369 лева, предвидената такава за 2022г. – 413 лева , съществено изменените обществено-икономически условия в страната и нарастващите цени на стоки и услуги , данните на КНСБ за необходимите за издръжката на четиричленно семейство от двама възрастни и две деца средства от 2542 лева към края на 2020г. .

От така определената издръжка бащата би бил в състояние да осигурява поне 250 лева , доколкото е установено, че единствено той е осигурявал средствата за издръжка на семейството му. След приспадане размера на получаваната от ищцата наследствена пенсия от 119. 47 лева, то пропусната полза от загуба на издръжка от починалия родител в размер на 130 лева месечно , дължима до навършване на пълнолетие на ищцата на 05.03.2029г. или общо сумата 15 860 лева .

Предвид гореизложеното изводите на въззивния съд относно основателността на предявения иск съвпадат с направените такива от първостепенния съд с обжалваното решение, поради което и същото като правилно следва да се потвърди .

Не се отразява на правилността на решението , дадената от съда правна квалификация на иска по действащия КЗ, доколкото предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане претърпените имуществени вреди , вследствие деликт са идентични .