Решение № 435 от 21.05.2012, Районен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

435/21.5.2012г. гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание на девети февруари

, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова при секретаря А.П.

, като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №969 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД , чл.86 ал.1 от ЗЗД , чл.79 ал.1 , предл. второ във вр. с чл.233 ал.1 , предл. първо от ЗЗД , чл.79 ал.1 , предл. второ от ЗЗД и чл.240 ал.1 от ЗЗД

Депозирана е искова молба от “П.В.К. , ЕГН:********** *** , съдебен адрес : гр.*** срещу Ю.П.Х. , ЕГН:********** *** , в която посочва , че е сключил с ответника Договор за наем от 12.03.2009г. за собствения му лек автомобил “Опел Корса” , тип “Такси” , рег.№Н 55 68 АМ , който заверили нотариално . Същия ден предал на наемателя и документите за автомобила.

Впоследствие , на 17.04.2008г. подписали и анекс към Договора за наем . Основно задължение на наемателя е било да му заплаща наемната цена , в размер на 25 лева а ден , определена на седмични вноски , съгласно чл.2 ал.2 от Договора .

Наемателят не му заплатил нито първата , нито която и да е от следващите наемни вноски . Поради горното , на 06.09.2009г. му била връчена нотариална покана за прекратяване на договора . След тази дата за ответника възникнало задължение да върне автомобила предмет на договора за наем , което той също не изпълнил . Въпреки действията предприети от ищеца , включително и издирването му извън пределите на страната , автомобилът не бил открит . Съобразно изложеното , ищецът счита , че ответникът му дължи наема за целия период на действие на Договора за наем в размер на 3800 лева , за периода от 12.03. до 05.09.2009г. , обезщетение в размер на законната лихва , върху неизплатения наем в размер на 709,19 лева , за периода от датата на забавата на всяка наемна вноска до датата на подаване на исковата молба , неустойка по чл.7 от

Договора за наем в размер на 2000 лева , както и сумата от 5 000 лева , представляваща , обезщетение за неизпълнение на задължението му за връщане на автомобила , в размер на пазарната му цена . Освен горните суми , счита , че ответникът му дължи обезщетение за това , че след прекратяване на договора за наем не е могъл да ползва автомобила или сума от 12 375 лева , за периода от датата на прекратяване на наема , до датата на подаване на исковата молба . Допълва , че предал на ответника в заем парична сума от 600 лева , която не му е върната .

Съобразно изложеното по-горе моли да бъде постановено решение по силата на което ответникът да бъде осъден да му заплати посочените по-горе суми , ведно със законната лихва върху главниците , до окончателното им плащане , както и направените деловодни разноски .

В хода на делото ищецът прави увеличение на предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 , предл. второ във вр. с чл.233 ал.1 , предл. първо от ЗЗД , от сума в размер на 5 000 лева на 6 600 лева , допуснато с Протоколно определение от 09.02.2012г.

В първото съдебно заседание ищецът оттегля претенцията с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД , ето защо съдът с Определение от 09.02.2012г. е прекратил производството в тази част .

В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание ответникът , чрез назначения му особен представител заема становище , че единствено предявеният иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен , т.к. не е допустимо кумулирането на неустойка и лихва .

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :

По исковете с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД , чл.86 ал.1 от ЗЗД.

По делото е представен Договор за наем от 12.03.2009г. и Анекс към него от 17.04.2009г. , от който съдът приема за доказано , че между страните възникнало валидно наемно правоотношение , по силата на което ищецът в качеството на наемодател е предал за възмездно и временно ползване на ответника лек автомобил “Опел Корса” , тип “Такси” , рег.№Н 55 68 АМ, при наемна цена в размер на 25 лева на ден , платима както следва 150 лева седмична вноска , изплащана авансово всеки понеделник от седмицата . Следва да се уточни , че съгласно чл.3 ал.4 от Договора за наем , предаването на автомобила се удостоверява с Протокол . По делото не е представен Приемно-предавателен протокол за автомобила , но ответникът не излага възражения свързани с неизпълнение на задължението на ищеца за предаване на вещта. Косвено , сключеният между страните Анекс към Договора за наем , също може да послужи като доказателство , че задължението по чл.228 ал.1 , предл. първо е изпълнено от наемодателя . От горното следва извода , че за ответника е възникнало насрещното задължение за заплаща уговорената наемна цена в сроковете посочени в договора , като в негова тежест е доказването на извършеното надлежно плащане през процесния период . Поради липсата на доказателства в тази насока , съдът приема , че ответникът е бил неизправна страна по Договора за наем и не е изпълнил основното си задължение да плаща наемната цена . Същата , съобразно изготвената СИЕ е в размер на 3 800 лева за периода от 12.03.2009г. до 05.09.2009г. , ето защо съдът намира , че предявеният иск се явява изцяло основателен .

Основателна в пълен размер се явява и акцесорната претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД . Както беше коментирано , ответникът е необходимо да докаже , че е плащал в срок уговорената наемна вноска , или съгласно клаузите на Договора за наем , всеки понеделник от съответната седмица дължи авансова вноска от 150 лева . С оглед горното следва да се приеме , че падежът е определен на седмици и съобразно заключението на ССЕ дължимата мораторна лихва е 723,66 лева , но доколкото искът не увеличен , следва да се уважи в предявения размер от 709,19 лева .

По иска с правно основание чл.79 ал.1 , предл. второ във вр. с чл.233 ал.1 , предл. първо от ЗЗД.

Ищецът заявява , че поради неизпълнение на основното задължение на ответника като наемател – да плаща наемната цена е предприел действия и е прекратил Договора за наем . По делото е представена Нотариална покана рег.№10884/02.09.2009г. , том

00004 , №00128 на Нотариус рег.№024 на НК с район на действие ШРС , в която се съдържа изричната воля на наемодателя да прекрати наемния договор . В чл.10 т.4 от Договора за наем на наемодателя е предоставена възможност , едностранно , без предизвестие , при неплащане на две поредни седмични наемни вноски да прекрати договора . В контекста на изложеното до тук , а именно неплащане на всички наемни вноски , съдът счита , че изпращането на визираната Нотариална покана , респ. с връчването и на ответника (видно от Известие за доставяне №9970000078631 ) е настъпил целения от ищеца резултат – прекратяването на Договора за наем , считано от 05.09.2009г. Описаното води и до възникването на основно задължение на наемателя при прекратен Договор за наем – връщане на вещта . В исковата молба подробно са описани действията които ищецът е предприел с цел връщане на вещта – МПС в неговия патримониум . Не е изяснена “съдбата” на процесния автомобил , но по същество се налага изводът , че не ясно къде се намира и съществува ли физически . Именно поради горното ищецът претендира обезщетение за неизпълнение на договорното и законоустановеното задължение за връщане на вещта , в размер на паричната и равностойност . Наемодателят е изправна страна , извършил е всички действия вменени му от договора – предал е вещта в надлежно състояние и при прекратяването на договора има право да иска връщането и . Поради факта , че е налице невъзможност вещта да бъде върната , ответникът следва да заплати обезщетение , равняващо се паричната равностойност на МПС . Съгласно заключението по назначената СТЕ , възприето от съда като обективно и компетентно пазарната стойност на МПС е 6 600 лева , следователно предявеният иск се явява изцяло основателен .

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 , предл. второ от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД .

По същество ищецът претендира обезщетение , представляващо пропусната полза , настъпила в резултат на неизпълнението на наемателя да върне вещта , с което го е лишил от възможността да я ползва , считано след датата на прекратяване на Договора за наем . В чл.82 от ЗЗД са очертани параметрите на договорната отговорност при неизпълнение , а именно обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза , доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението . Пропусната полза предполага неосъществено увеличаване на имуществото , което следва да е в причинна връзка с виновното неизпълнение . В преобладаващата част от съдебната практика , включително и задължителна такава на основание чл.290 от ГПК (Решение №156/29.11.2010г. по търг.д.№№142/2010г. на ВКС , I т. о.,

ТК, ) e възприето становището , че пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да имат качество на реалност и сигурност и подлежат на доказване , като доказването на тези релевантни факти, наред с установяването на фактическото положение, което би било налице, ако вредоносното действие не би било настъпило, е в тежест на кредитора, който твърди, че е пропуснал да реализира доходи , в случая от наемно правоотношение и съответно по този начин да увеличи имуществото си. Въпреки използваната в закона формулировка че “пропуснатата полза предполага неосъществено увеличаване на имуществото “ , застъпва се изводът , че реалността на пропуснатите ползи се разкрива само в доказаната възможност да бъде увеличено имуществото, поради договорно неизпълнение, а не чрез логически предположения за закономерното настъпване на това евентуално увеличение. В настоящия случай липсват доказателства в горния смисъл , ето защо предявеният иск се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли .

По иска с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД.

Твърденията на ищеца са , че е предал в заем на ответника сумата 600 лева , като със споменатата по-горе Нотариална покана рег.№10884/02.09.2009г. , том 00004 , №00128 на Нотариус рег.№024 на НК с район на действие ШРС го поканил да му я върне , но ответникът не сторил това . Законът не предвижда конкретна форма за сключване на Договор за заем , но при липса на писмена такава , ищецът , с помощта на всички допустими от закона доказателства следва да докаже възникването на заемното правоотношение .

В настоящия случай , по негово искане са допуснати и разпитани св.Г.Ганчев , Р.Александрова , чиито показания обаче са твърде оскъдни и неопределени и не съдържат твърдения относно знанието им за сключване на Договор за заем . Не са представени други писмени или гладни доказателства касателно сключването на твърдяната сделка , което води до недоказаност , съответно неоснователност на претенцията за връщане на сумата от 600 лева .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски съобразно уважените искове , в размер на 1 423,66 лева

Водим от горното съдът

Р Е Ш И

:

ОСЪЖДА

Ю.П.Х. , ЕГН:********** *** да заплати на П.В.К. , ЕГН:********** *** , съдебен адрес : гр.*** сумата 3 800 (три хиляди и осемстотин) лева – представляваща незаплатени наемни вноски по Договор за наем от 12.03.2009г. за МПС - “Опел Корса” , тип “Такси” , рег.№Н 55 68 АМ , за периода от 12.03.2009г. до 05.09.2009г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 14.03.2011г. , до окончателното и изплащане .

ОТХВЪРЛЯ Ю.П.Х. , ЕГН:********** да заплати на П.В.К.

, ЕГН:********** ***,19 (седемстотин и девет лева и деветнадесет ст.) лева , обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва , върху главницата от 3 800 лева , за периода от падежа на всяка наемна вноска – всеки понеделник на съответната седмица до

14.03.2011г. .

ОСЪЖДА

Ю.П.Х. , ЕГН:********** да заплати на П.В.К. , ЕГН:********** сумата от 6 600 (шест хиляди и шестстотин ) лева - обезщетение за неизпълнение на задължение за връщане на отдадено под наем МПС “Опел Корса” , тип “Такси” , рег.№Н 55 68 АМ, при прекратен Договор за наем от 12.03.2009г. , в размер на паричната му равностойност , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 14.03.2011г. , до окончателното и изплащане .