Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 173 от 26.06.2023, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно наказателно дело 203/2023
Вид
Определение № 173
Подписан
26.06.2023
В сила
15.06.2023
Състав
Милена Бранкова, Таня Живкова, Димитрина Николова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Монтана, 15.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Таня Живкова

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20231600600203 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С Определение на РС Берковица, постановено в закрито заседание на 30.05.2023 г. по НОХД № 169/2020 г. е прекратено съдебното производство и делото е върнато на ТО Берковица при РП Монтана за доразследване.

В срок срещу горното Определение е постъпил ПРОТЕСТ от ПРОКУРАТУРАТА с оплакване за незаконосъобраност. Твърди се, че определението е постановено от незаконен състав, че не е спазена законовата процедура за произнасяне, тъй като делото не е внасяно в Разпоредително заседание за изслушване становищата на страните и че при произнасянето си първостепенният съд е съобразил изцяло незаконосъобразни указания на въззивния съд. Иска се отмяна на протестираното Определение.

Окръжният съд, в настощия си състав, след като прецени оплакванията в Протеста и провери изцяло законосъобразността на атакуваната процедура по разглеждане на делото, намери следното:

Протестът е допустим – подаден е в срок, от страна, разполагаща с процесуалното право за атакуване на Определението и е подробно мотивиран.

Разгледан по същество – Протестът е основателен.

По внесен от РП Берковица / по настощем ТО към РП Монтана/ обвинителен акт, срещу лицата Т. И. Т. и В. В. П. и двамата от гр. Монтана в РС Берковица е било образувано НОХД № 169/20 г. Обвинението е по чл.

354а ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Производството пред първинстанционния съд е приключило с постановена на 06.10.2021 г. осъдителна присъда спрямо двамата подсъдими. По техни въззини жалби пред ОС Монтана е било образувано ВНОХД № 88/22 г., завършило с 1 постановено на 18.05.2023 г. Решение, с което първоинстанционната присъда е отменена, а делото – върнато на РС Берковица с указание да бъде върнато на първостепенната прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения, които най-общо въззивният съд е определил като - несъбрани достатъчно доказателства и неяснота защо е повдигнато обвинение само на две от лицата, присъствали на местопрестъплението. След връщане на делото, съдията-докладчик по НОХД № 169/20 г., на 30.05.2023 г. в закрито заседание е постановил протестираното Определение, с което е изпълнил указанията на въззивния съд и е върнал делото на прокуратурата.

При проверка на горните процесуални действия, настоящият вззивен състав намира да са налице поредица от незаконосъобразни произнасяния, които следва да бъдат отстранени по предвидения в НПК ред.

На първо място: Решението н въззивния съд по ВНОХД № 88/2022 г. е неправилно, тъй като не е имало законова възможност на това основание да бъде отменявана първоинстанционната присъда. В случай, че съдът е приел да не са достатъчно доказателствата за надлежно произнасяне, следвало е да проведе въззивно съдебно следствие и да изясни изцяло фоктите, а не да връща делото. И това е така, тъй като въззивната инстанция е втора инстанция по фактите и може, след надлежно проведено въззивно съдебно следствие, да установи фактическа обстановка, различна от отразената в първоинстанционните мотиви. Несъбирането на доказателства или недостатъчността на тези доказателства не е въздигнта като законово основание за връщане на делото за доразследване. В текста на чл. 334 от НПК изчерпателно са изброени правомощията на въззивната инстанция, а разпоредбата на чл. 335, ал. 2, препращаща към чл. 348, ал. 3 от НПК, определя кога се отменя първоинстанционна присъда и се връща делото за ново разглеждане, но с уговорката , че фиксираните процесуални нарушения трябва да са отстраними или въззивният съд да не може сам да ги отстрани.

Настоящата хипотеза очевидно не е била такава. А кое точно лице прокуратурата ще привлече към наказателна отговорност и ще го предаде на съд, е само в прерогативите на прокурора, упражнени според събраните на досъдебното производство доказателства. Така или иначе, това въззивно решение е влязло в сила. Липсва процесуален ред за неговата отмяна и при продължаване на съдебното производство то следва да бъде съобразено.

След връщане на делото на РС Берковица, същият е продължил с неправилните процесуални действия. Произнесъл се е същият съдиядокладчик, който е постановил отменената първоинстанционна присъда и то по дело под същия номер и в закрито заседание. Следвало е по правилата на чл. 80, ал. 6 от ПАС да се образува НОХД под нов номер, да се разпредели чрез ЕИСС на друг съдия-докладчик, който да започне делото от самото начало на съдебното производство по реда на чл. 247 и сл. от НПК: ако прецени, че делото е подсъдно на РС Берковица / местно и като първа инстанция/, да насрочи Разпоредително заседание и след като изслуша страните и направи собствена самостоятелна преценка, да вземе решение налице ли са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, които накърняват правата на обвиняемите лица. При 2 това: в случай, че към онзи момент РС Берковица не е разполагал с друг съдия / поради кадровата необезпеченост на съда/, следвало е след образуване на делото под нов номер, наличният съдия да направи искане по чл. 43, т. 3 от НПК за смяна на подсъдността. Допълнително следва да се отбележи, че указанията на въззивната инстанция / в настоящия им вид/ не са били задължителни за първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Предвид характера на въззивното производство като втора по ред инстаниця по фактите, НПК не съдържа текст, който да дефинира указанията на въззивната инстанция след отмяна на първоинстанционна присъда и връщане на делото на друг състав на първостепенния съд за задължителни – така, както е разпоредено в текста на чл. 355 от НПК относно здължителността на някои указания на касационната инстанция. Текстът на чл. 355 от НПК не може да се приложи по аналогия и при въззивното производство. За това първоинстанционния съд, на когото въззивната инстанция е върнала делото, е длъжен да се съобрази единствено със стадия, от който следва да започне новото разглеждане на делото. И това следва не от указанията във възивното отменително решение, а от предвидения в НПК ред за разглеждане на Наказателни дела от общ характер на две инстанции. В случая – след отмяна на първоинстанционната присъда / правилно или не/ е налице внесен в РС Берковица обвинителен акт, по който следва да се проведе съдебно производство по процесуалния ред на НПК.

Като не е събразил горното, РС Берковица е постановил едно незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. Допуснатата грешка е от такъв характер, че в настоящето производство въззивната инстанция не разполага с правомощията да я отстрани. Предвид горното, делото следва да се върне на РС Берковица – за образуването му под нов номер, разпределението на нов съдия-докладчик и разглеждането му отново от стадия на съдебното производство.

По изложените съображения, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на Районен съд град Берковица, постановено в закрито заседание на 30.05.2023 г. по НОХД № 169/20 г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на РС Берковица за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на указанията в мотивите на настоящето Определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4