Протоколно определение № 110 от 13.02.2026, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 110 гр. Разград, 13.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА и прокурора В. Илк. С.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Частно наказателно дело № 20263330200099 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 16:02 часа се явиха:

ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА РАЗГРАД, прокурор С..

ОБВИНЯЕМИЯТ М. П., доведен от ОЗ „Охрана на съдебната власт“, лично и с упълномощен защитник адв. Р. К. от АК Разград от досъдебното производство.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и сл. от НПК по постъпило в съда искане от Районна прокуратура Разград за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на М. В. П., ЕГН ********** по ДП № 1873 ЗМ-176/2025 г. по описа на РУМВР Разград.

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на обвиняемия.

М. В. П., роден на ** български гражданин, основно образование, неженен, осъждан, работи, адрес за призоваване в страната: с **, ЕГН **********.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча други доказателства.

АДВ. К.: Оспорваме искането. Представям характеристика на кмета на с. Топчии във връзка с характеристични данни и обществената опасност на подзащитния ми.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото: характеристика на обвиняемия от Кмет Мирена Симова.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ

1

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото материалите по ДП № 1873 ЗМ-176/2025 г. на РУМВР Разград.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател поддържам направеното искането на Районна прокуратура Разград за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия М. П.. Считам, че са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК по следните съображения: в настоящото производство лицето П. има качеството на обвиняем, тъй като е привлечен към наказателна отговорност за извършени престъпления от общ характер. Престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност са наказуеми с „лишаване от свобода“ и това по чл. 151 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години, което го прави тежко умишлено такова. От събраните до момента доказателства считам, че не само може да се направи обосновано предположение, а категоричен извод, че същият е извършил престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност. Обоснованото предположение се извежда от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилирането, съдебномедицинска експертиза, съдебно психиатрична и психологическа експертиза на пострадалата и на обвиняемия. Множество справки, докладни, включително и на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград. Събраните до момента доказателства сочат, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, което се извежда от презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 2 от НПК, тъй като в настоящото производство М. П. е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление, след като е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на „лишаване от свобода“ не по-малко от 1 година, чието наказание не е отложено на основание чл. 66, а именно: с присъда №58/11.11.2015 г. по НОХД № 19/2012 г. на Окръжен съд Разград обвиняемият е осъден за тежко умишлено престъпление, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ 10 години при първоначален строг режим, което е изтърпял през 2024 г. Опасността обвиняемият да извърши друго престъпление се извежда и от факта, че е осъждан до момента четири пъти с влезли в сила присъди за извършени тежки умишлени престъпления.

Считам, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши и друго престъпление. Във връзка с подаден сигнал от директора на учебното заведение, в което учи най-малката дъщеря на обвиняемия Е. в понеделник 09.02.2026 г. в Районна прокуратура Разград е образувано досъдебно производство, а в ДСП гр. Разград преписка във връзка с това, че е налице опит от сексуално посегателство по отношение и на третата му малолетна дъщеря. Във връзка с това със заповед от дата вчера пострадалата по настоящото производство М. и най-малката дъщеря Е. и дъщерята на найголямата дъщеря със заповед на ДСП Разград са изведени и им е предоставена закрила временно настаняване в домове за деца без умствени увреждания.

Поради гореизложеното считам, че е налице презумпцията на чл. 63, ал. 1 от НПК, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши 2 друго престъпление. Реалната опасност не се оборва от събраните в хода на досъдебното производство. На този етап няма да коментирам в детайли резултатите от експертизите и изследванията, налични са по делото. Считам, че са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия М. П.. Моля, да уважите искането на Районна прокуратура Разград.

АДВ. К.: Моля, да неуважавате искането. Ще припомня на държавното обвинение, че има още няколко мерки и законодателят е дал възможност да се избере тази, която е най-подходяща за конкретния случай. Не е задължително ние да сме или в най-леката или в най-тежката мярка, затова са предвидени още „домашен арест“ и „парична гаранция“, считам, че втората не е подходяща в случая. Но тежестта на обвинението сама по себе си не изисква и не налага задължително най-тежката мярка. При запознаване с постановлението прави впечатление, че става въпрос за две престъпления, говоря за датите, за които се твърди, че са извършени престъпленията, преди година и половина и от тогава до сега нямаме друго извършено престъпление и не разбирам кое налага сега вземането на най-тежката мярка. И при положение, че говорим за специфични неща, които не съм срещал в практиката си, ще се наложи макар и на този етап да направите анализ на събраните доказателства и на обществената опасност на обвиняемия. Второто важно нещо е, че той е излязъл от затвора февруари 2018 г., условно предсрочно и не е нарушил условията на условното предсрочно освобождаване. По-важно е, че няма как да извърши престъпление, защото според прокуратурата дъщерите му, които биха били обект на посегателство или са били са изведени от тази обстановка. В този дом обвиняемият се грижи и полага труд по договор и този трудов договор е специфичен, грижи са за брата на жена си с 95 % чужда помощ, защото е с тежка степен на умствена изостаналост. Трябва да се съобразят и тези неща и като говорим за болни хора може би трябва да има повече съчувствие, отколкото твърдостта на закона да се налага, само, защото обвинението е за тежко умишлено престъпление. Но при положение, че можем да подсигурим неизвършване на престъпление и с по-лека мярка „домашен арест“ и ограничим негативните резултати спрямо други членове на обществото, защото няма кой да се грижи за болния.

Мярката за неотклонение не може да има за цел злепоставяне на други членове на обществото независимо колко са болни. Моля, да съобразите тези обстоятелства и да съобразите и датите на инкриминирания период, и, че оттогава до сега няма данни за извършване на друго престъпление да приемете, че не е задължително да се взема най- тежката мярка за неотклонение. Домашният арест с проследяващи устройства могат по същия начин да постигнат целите на мерките за неотклонение, защото обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид при определяне на мярката са разписани и едно от тях е здравословното състояние. Обвиняемият също е болен, независимо в каква степен е умственото му увреждане, то е вид болест. Полага обществено полезен труд и той може да се осъществява в дома му. Моля да приемете, че най- подходящата мярка е „домашен арест“.

Представил съм и характеристични данни и подкрепят това, което съм казал.

В този дом е и неговата майка, която също е в тежко здравословно състояние.

Очевидно е, че съпругата му не може да изпълва тези задължения и да 3 обгрижва останалите членове на домакинството. Моля, независимото от вида престъпления да съобразите изтеклия дълъг период от време, това, че не е задължително да се взема най-тежката мярка и подходите, както изисква законодателят индивидуално и определите мярка „домашен арест“.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за „домашен арест“.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание и обяви, че ще се произнесе с определение в 16:50 часа.

СЛЕД проведено съвещание съдът, за да се произнесе съобрази следното: за да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК следва да са налице кумулативно дадените предпоставки, от една страна да е налице според действащия НПК на Р. България обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“ и от доказателствата по делото съществува реална опасност същият да се укрие или извърши престъпление. След запознаване с материалите по ДП № 1873 ЗМ-176/2025 г. по описа на РУМВР Разград, съдът констатира, че с постановление от 11.02.2026 г. М. В. П., ЕГН ********** е привлечен към наказателна отговорност като му е повдигнато обвинение по смисъла на чл.

151, ал. 2, т. 1 и т 4, пр. 1 вр. ал. 1 от НК и по чл. 154 от НК. От проведените до момента процесуално следствени действия, извършени разпити на свидетели и проведени ДНК, комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи и съдебномедицинска експертиза съдът намира, че подозрението на държавното обвинение не е разколебано досежно съпричастността на обвиняемия към извършеното деяние. По отношение на втората кумулативно дадена предпоставка противно на възражението направено от защитникът съдът намира от една страна, че за престъплението, за което на обвиняемия е повдигнато обвинение предвид предвиденото наказание престъплението е с висока степен на обществена опасност. Такова обстоятелство е налице по отношение личността на обвиняемия предвид предходните му осъждания и ефективното изтърпяване на едно дълго по размер наказание „лишаване от свобода“, което не му е попречило дори и след 8 години от предсрочното му освобождаване да извърни евентуално ново тежко умишлено престъпление. С оглед изявлението на прокурора в днешно съдебно заседание относно наличие на предполагаеми действия от страна на обвиняемия по отношение на наймалката му дъщеря, за което обективни доказателства няма по делото, съдът намира, че са налице данни, а и с оглед заключението на вещите лица по извършената му комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, че обвиняемият е склонен да извършва престъпления и то по отношение на най-близкия си семеен кръг. Отделно от това не е преодоляна и презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 2 от НПК. Неотносими са възраженията на защитата относно полагането от обвиняемия грижи по отношение на брата на съжителстващата с него жена и майка му, доколкото видно от приложените по делото договори с Община Разград и допълнително споразумение към договора се установява, че същият е с 0 години, 0 месеца и 0 дни трудов стаж, което подържа виждането на съда относно обществената опасност на обвиняемия. От изложеното съдът намира, че са налице материално-правните основания по отношение на обвиняемия М. В. П. да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ като в конкретния случай тя се явява съобразно нормата на чл. 57 от НПК единствено съответната, както на 4 тежестта на извършеното деяние, така и на личността на обвиняемия и би изиграла целите си посочени в НПК. Мотивиран така и на основание чл. 64, ал. 5 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на обвиняемия М. В. П., ЕГН ********** по ДП № 1873 ЗМ – 176/2025 г. по описа на РУМВР Разград.