Решение № 624 от 03.10.2019, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 601/03.10. Година 2019

Град П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд

Втори наказателен състав На двадесет и пети септември

Година 2019 В публичното заседание в следния състав:

Председател: Петя Котева

Съдебни заседатели:

Секретар Катя Василева като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01068 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № НП-204 от 04.06.2019 г. (НП), издадено от Д.Ж.Т.– министър на земеделието, храните и горите, с което на „*******” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. Иван Рилски № 1 е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв (хиляда лева) на основание чл. 44, ал.2 и чл. 41, ал.3, вр. чл. 41, ал.1 т.2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) за извършено нарушение на чл. 2, ал.1 от същия закон и чл. 3, ал.2, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ).

Дружеството жалбоподателят „*******” ЕООД оспорва НП и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаването му, в подкрепа на което излага подробни съображения в жалбата. За съдебно заседание - редовно призовано, не изпраща представител.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, излагайки доводи за доказаност на административното нарушение и неговото авторство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от легитимен субект, имащ правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, че управителят на дружеството В.М.няма процесуална легитимация да подаде процесната жалба, като съображенията са следните:

С оспореното пред съда НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице - търговско дружество „*******” ЕООД, ЕИК *******, чието представителство се осъществява от управителя му (арг. чл. 141, ал.2 от Търговски закон). Според вписванията в Търговския регистър към датата на депозиране на жалбата -19.06.2019 г. управител на търговеца е В.М., който е обявен като такъв на 25.04.2019 г. От този момент, като орган на дружеството, той може да упражнява и процесуално представителство, доколкото неговата представителна власт и обемът й произтичат от закона.

При това положение депозираната на 19.06.2019 г. жалба е допустима, тъй като е подадена и подписана от лице, което притежава надлежна представителна власт по отношение на дружеството жалбоподател.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От фактическа страна:

Във връзка с подадени в Областна дирекция „Земеделие” – П. сигнали от граждани и от кметовете на с. ******и с. ****, общ. П. относно унищожени частично или изцяло земеделски земи, находящи се в землището на населените места в резултат на изкопни дейности с цел въгледобив, извършвани от „*******” ЕООД и последваща заповед № 122/05.03.2019 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие”-П. свидетелите Ц.К.В. –началник на Общинска служба „Земеделие” и М.Г.А.- гл. експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” при Областна дирекция „Земеделие”-П. посетили на 14.03.2019 г. землището на с. ****. В присъствието на кмета на населеното място и представители на лицата подали сигналите било извършено заснемане със GPS устройство на засегнатите от изкопните дейности площи. Същият ден било извършено съвместяване на заснемането с графичните данни от КККР, при което проверяващите констатирали, че от изкопните дейности са засегнати тридесет и девет имоти, сред които и имот с идентификатор ****. Резултатите били обективирани в протокол от 14.03.2019. г.

На 25.03.2019 г. свидетелката Ц.В. съставила против „*******” ЕООД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2/25.03.2019 г. за нарушение на чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ и чл.41, ал.1, т.1, 2 и 4, вр. чл. 41, ал.3 от ЗОЗЗ, описвайки, че дружеството използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, тъй като е извършило изкопни дейности с цел добив на полезни изкопаеми– въглища в имот с идентификатор ****по кадастралната карта в землището на с. ****, с начин на трайно ползване ливада, ІV-та категория, с площ 1,616 дка, частна собственост.

Актосъставителят приел, че е налице хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на акта в отсъствието на нарушителя, предвид изпратено до управителя на дружеството писмо с изх.№ РД-636-3 от 22.03.2019 г., което не било връчено на адреса, отразен в Търговския регистър, като седалище и адрес на управление на „*******” ЕООД, а именно: гр. П., пл. Иван Рилски № 1. С нотариална покана, връчена на 07.05.2019 г., на нарушителя било указано, че в седемдневен срок от получаването й следва да се яви в

Общинска служба по земеделие-П. за получаване на съставения АУАН, което той не изпълнил.

Административнонаказващият орган (АНО), след проверка по реда на чл.

52, ал.4 от ЗАНН, приел, че са налице основанията на чл. 53, вр. чл. 83, ал.1 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал администаративнонаказателната отговорност на „*******” ЕООД за извършено нарушение на чл. 2, ал.1 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ, като наложил на търговеца имуществена санкция в размер на 1000 лв (хиляда лева) на основание чл. 44, ал.2 и чл. 41, ал.3, вр. чл. 41, ал.1 т.2 от ЗОЗЗ.

НП било връчено на 12.06.2019 г.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства АУАН № 2/25.03.2019 г., протокол от 14.03.2019 г., писмо изх. № РД-636-3 от 22.03.2019 г. на Областна дирекция „Земеделие”-П. за връчване на АУАН, обратна разписка № ИД PS230000K81N2 с отметка, че изпратената пратка е непотърсена, нотариална покана рег. № 1013,т.І, акт № 70 от 01.04.2019 г. на нотариус В.Д., разписка за нейното връчване на 07.05.2019 г., писмо изх. № 91-537 от 11.06.2019 г. за връчване на процесното НП, известие за неговото доставяне и заповед № РД46-1129 от 15.09.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, както и показанията на свидетелите Ц.К.В. и М.Г.А..

От правна страна:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – Ц.К., началник на Общинска служба „Земеделие” - П., оправомощено по силата на чл. 44, ал.1 от ЗОЗЗ и заповед № РД 46-1129 от 15.09.2008 г. на Министъра на министерство на земеделието и храните.

НП е издадено от компетентен орган - Министъра на земеделието, храните и горите, предвид разпоредбата на чл. 44, ал.2 от ЗОЗЗ.

При извършената служебна проверка за законосъобразност, настоящият състав констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и представляващи основания за незаконосъобразността на НП и неговата отмяна.

Съображенията са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставянето на АУАН, с оглед осъществяване на административнонаказателната отговорност на определен субект. В процесния случай съдебният състав приема, че административнонаказателното производства развило се срещу „*******” ЕООД е образувано в нарушение на императивните правила в ЗАНН за лично участие на нарушителя, тъй като е започнало със съставянето на АУАН в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН.

Посочената норма задължава акта да се състави в присъствието на нарушителя, като изключенията от това правило са посочени в разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, допускаща съставянето на акта в негово отсъствие, когато е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. По делото не са налице доказателства, че е била иницирана процедура по съставянето на АУАН № 2/25.03.2019 г. в хипотезата на чл. 40, ал.2, предл.2-ро от ЗАНН, тъй като от съдържанието на представеното от въззиваемата страна писмо до нарушителя с изх.№ РД-636-3 от 22.03.2019 г. на Областна дирекция „Земеделие”-П. е видно, че на управителят е било указано , че в 7-дневен срок от получаването му той или упълномощен по надлежни ред представител следва да се яви в Общинска служба по земеделието – П. за връчване на акт за административно нарушение, съставен съгласно административнонаказателните разпоредби на ЗОЗЗ, като му е било и съобщено, че при неявяването, ще бъде потърсено съдействие за връчване на акта от органите на МВР, т.е. управителят не е бил поканен за съставяне на АУАН, както и не му е било и указано, че при неявяването му това ще стане при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а е бил поканен за връчване на несъставен към датата на извеждане на писмото такъв. Нещо повече: поставеното пощенското клеймо върху плика, с който е било изпратено горното писмо сочи, че това е станало на 25.03.2019 г., т.е. на датата на която е съставен АУАН. При положение, че не са налице писмени доказателства за отправена покана по чл. 40, ал.2, предл.2-ро от ЗАНН безспорен е извода, че тази хипотеза не е била налице за съставянето на процесния акт. В тази връзка е и абсолютно неясно на какво основание именно 25.03.2019 г. е избрана за дата за образуване на административнонаказателното производство против дружеството жалбоподател.

Изложеното мотивира съдебният състав да приеме, че производството е започнало със съставянето на акт в отсъствието на нарушителя и без негово знание. Констатираното нарушение безспорно е ограничило правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност субект, тъй като го е лишило от възможността непосредствено да участва в началните действия на производството, да направи още на този етап съответни възражения, да посочи доказателства в своя защита. Още повече, че не са налице каквито и да са доказателства, обосноваващи извод, че дружеството жалбоподател е узнало за извършената на 14.03.2019 г. проверка, за направените от нея констатации и за това, че предстои привличането му към административнонаказателна отговорност за нарушение установено в хода на тази проверка.

Нарушението на чл. 40, ал.2 от ЗАНН не е било санирано от последващите действия на контролния орган, който не е предприел необходимото, за да връчи АУАН на нарушителя. Не може да бъде прието дори и хипотетично, че изпратеното писмо с изх. № РД-636-3 от 22.03.2019 г. на Областна дирекция „Земеделие”-П. е покана за връчване на акта, тъй като същото предхожда като време датата на която е съставен АУАН. Нещо повече: приложената обратна разписка № ИД PS230000K81N2, безспорно сочи, че на 17.04.2019 г. писмото е било върнато с отметка, че е непотърсено. Не е иницирана процедурата по чл. 43, ал.4 от ЗАНН, тъй като не са налице доказателства актът, който е съставен в отсъствие на нарушител, да е бил изпратен на компетентните органи, за да бъде предявен и подписан от управителя на дружеството, след което да бъде незабавно върнат на АНО. Вярно е, че на 07.05.2019 г. на дружеството жалбоподател е била връчена нотариална покана, но видно от нейното съдържание нарушителят е поканен да се яви в седемдневен срок от получаването й в Общинска служба по земеделие за получаване на съответния акт, т.е. с нотариалната покана не е извършено връчване на акта. При това положение съдът счита, че действията по чл. 43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН не са изпълнени, като АУАН нито е предявен на представляващия дружеството, нито му е връчен препис от него, което е довело до нарушаване правото му на защита, тъй като е бил поставен в положение да не може да се защити чрез способите предоставени му в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство.

Изложеното по-горе мотивира съдът да направи категоричен извод, че в изключително голяма степен е било ограничено правото на защита на жалбоподателя своевременно да се запознае с вменените факти за които е образувано производството. В този смисъл е важно да се отбележи, че административнонаказателното производство е строго формално, поради което и след като законодателят е предвидил като етап със самостоятелно значение процедурата по изготвяне и връчване на АУАН, включващо и правото на възражение в определен срок, то с оглед императивните разпоредби на ЗАНН са налице нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност нарушителя да реализира правото си на защита в пълен обем.