Определение № 749 от 12.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. Велико Търново, 12.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20224100100525 по описа за 2022 година

Производството по Гр.д.№525/2022г. по описа на ОС – Велико Търново е образувано по ИМ с вх.№5817/19.07.2022г., подадена от КОНПИ гр.София, с която от ищеца са предявени в условията на първоначално обективно и субективно съединяване:

1/ иск с правно основание чл.153 ал.1 вр. чл.151 вр.чл.142 ал.2 т.1 вр. чл.141 от ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество с цена на иска от 37 023,86лв., предявен против ответника Ц. Р. В., с ЕГН **********;

2/иск с правно основание чл.153 ал.1 вр. чл.145 ал.2 вр. чл.141 от ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество с цена на иска от 10 860 917,29лв., предявен против ответника „БРОМАК“ ЕООД /н/, с ЕИК 030090459, и съединен с него в условията на алтернативност иск по чл.153 ал.1 вр. чл.151 ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на сумата в размер от 7 758 607,29лв., представляваща равностойността на 3 941 броя облигации, притежавани от „Бромак“ ЕООД, емитирани от „ТЦ ИМЕ“ АД /в несъстоятелност/, подлежащи на отнемане в полза на държавата;

3/ иск с правно основание чл.153 ал.1 вр. чл.151 вр. чл.145 ал.2 вр. чл.141 ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество с цена на иска от 5 335 031,35лв., предявен против ответника „БРОМАК“ ЕООД /н/;

4/иск с правно основание чл.153 ал.1 вр. ал.2 вр. чл.145 ал.1 вр. чл.146 вр. чл.141 от ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество с цена на иска от 4 647 994,55лв., предявен против ответника „БАЛКАН ЕРМА“ ЕООД, с ЕИК 200501554, 5/ иск с правно основание чл.153 ал.1 вр. чл.151 вр. чл.145 ал.1 вр. чл.146 вр. чл.141 от ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество с цена на иска от 197000лв., предявен против ответника „БАЛКАН ЕРМА“ ЕООД, и

6/иск с правно основание чл.153 ал.1 вр. чл.151 вр. чл.145 ал.2 вр. чл.141 от ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество с цена на иска от 3 125 092лв., предявен против ответника „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, с ЕИК 200078346.

1

С протоколно определение от 09.05.2024г. ОС – Велико Търново служебно, на основание чл.213 пр.1 и пр.2 от ГПК, присъединява Гр.д.№525/2022г. по описа на ОС – Велико Търново към висящо Гр.д.№3406/2016г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 15ти състав, за разглеждане в едно производство и издаване на общо решение по тях, и прекратява пред ВТОС производството по Гр.д.№525/2022г. по описа на ВТОС. Протоколно определение на ВТОС от 09.05.2024г. по чл.213 ГПК не подлежи на инстанционен контрол.

С Определение в ЗЗ №263320/16.05.2024г. съдия – докладчикът по Гр.д.№3406/2016г. по описа на СГС, I ГО, 15-ти състав, към което е присъединено на основание чл.213 ГПК Гр.д.№525/2022г. по описа на ВТОС, постановява „да се върне“ на ОС – Велико Търново гр.д.№525/2022г. по описа на ВТОС, с което по същество е постановено исковете, предмет на присъединеното Гр.д.№525/2022г. по описа на ВТОС, да бъдат разделени, което определение по чл.210 ал.2 ГПК, както и определението по чл.213 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол.

С оглед изложеното, налице е спор за подсъдност между ОС – Велико Търново и Софийски градски съд относно компетентния съд, съгласно подсъдността, поради връзка между делата, да разгледа исковете, предмет на висящо Гр.д.№525/2022г. по описа на ОС – Велико Търново, поради което ОС – Велико Търново, като съд, който последен е отказал да разгледа делото, следва на основание чл.122 ГПК да повдигне спор за подсъдност между ОС – Велико Търново и Софийски градски съд пред по - горния съд, в чийто район се намира съдът, който последен е отказал да разгледа делото, а именно Апелативен съд – Велико Търново.

Предвидената в чл.213 ГПК възможност за служебно съединяване на искове, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, в който случай съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях, е способ за последващо обективно съединяване на искове по почин на съда, като целта на нормата на чл.213 ГПК безспорно е постигане на процесуална икономия и безпротиворечиво решаване на делата, поради връзка между тях. Подсъдността, поради връзка между делата, до която води служебното съединяване на искове по реда на чл.213 ГПК, преодолява особената местна подсъдност, в случая по чл.153 ал.2 ЗОНПИ по местонахождението на имота с най – висока данъчна оценка.

На основание чл.210 ал.2 ГПК, когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Съгласно чл.210 ал.2 изр.2 ГПК, не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

В процесният случай не са налице предпоставките по чл.210 ал.2 ГПК за разделяне на исковете, предмет на Гр.д.№525/2022г. по описа на ВТОС, и постановеното тяхно разделяне от Софийски градски съд е в разрез с императивната разпоредба на чл.210 ал.2 изр.2 ГПК.

2

При служебно съединяване на искове в хипотеза по чл.213 ГПК, съгласно трайната съдебна практика, се присъединява по - късно заведеното към по - рано образуваното дело, поради което неминуемо преценката по чл.213 ГПК се прави от съда по по - късно образуваното дело, като определението по чл.213 ГПК не подлежи на обжалване.

Видно от служебна справка с изх.№60313/12.01.2024г. по Гр.д.№3406/2016г. по описа на СГС, процесуалния стадий на развитие на висящо гр.д.№3406/2016г. по описа на С Г С , I ГО, 15 състав, е насрочено в първо открито СЗ на 26.01.2024г., респ. Гр.д.

№525/2022г. по описа на ВТОС е след осъществена размяна по реда на чл.131 ГПК и предстои насрочване на първо СЗ, т.е. висящо Гр.д.№3406/2016г. по описа на СГС не е в напреднал процесуален стадий на развитие, поради което и съвместното разглеждане на двете дела не ще бъде значително затруднено, а и подобен и то обоснован извод не се съдържа в определението по чл.210 ал.2 ГПК, поради което не са налице предпоставките за разделяне на исковете по чл.210 ал.2 изр.1 пр.2 ГПК, а и съгласно чл.210 ал.2 ГПК не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, каквато е настоящата хипотеза, доколкото не подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Служебното съединяване на искове по чл.213 ГПК в настоящият случай ще доведе до процесуална икономия, спестяване на значителни по размер съдебни разноски на ищеца КОНПИ по назначаване на идентични съдебни експертизи и по двете дела /вкл. и обща СИЕ/, ще се избегне назначаването от ВТОС преимуществено на вещи лица от друг съдебен район /на СГС/, доколкото в по- голямата си част имуществата, придобити през припокриващия се по двете дела проверяван период се намират в съдебния район на СГС, както и основно – ще доведе до безпротиворечиво и еднакво разрешаване на релевантния за изхода по предявените от КОНПИ и по двете дела искове за отнемане на незаконно придобито имущество въпрос за наличието на общата предпоставка – „значително несъответствие“ в патримониума на проверяваното лице, който въпрос следва да бъде установен еднакво спрямо всички лица, засегнати от конфискацията – както проверяваното лице, така и приобретателите на неговото имущество, в т.ч. и тези по чл.145 и чл.146 ЗОНПИ. /Определение №51/08.01.2024г. по ч.гр.д.№4744/2023г., Г.К., IV г.о. на ВКС/.

Нормата на чл.213 ГПК постановява, че служебно съединяване на искове е допустимо, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си. ГПК в чл.213 борави с израза „съда“ като институция, като липсва посочване няколкото дела да са висящи пред един и същи съд, поради което следва да се приеме, че допустимо е служебно съединяване на искове и при висящност на няколко дела в различни съдилища, каквато е настоящата хипотеза, в която насока, че служебно съединяване на искове по реда на чл.213 ГПК е допустимо и при висящност на две дела пред различни съдилища е съдебната практика на ВКС. /Така напр., Определение №344/12.07.2011г. по ч.гр.д.№171/2011г. по описа на ВКС, II гр.о./.

Налице е предпоставката по чл.213 пр.2 ГПК за служебно съединяване на искове, доколкото безспорно е налице връзка между предмета на по - късно образуваното Гр.д.

3

№525/2022г. по описа на ВТОС и по - рано образуваното Гр.д.№3406/2016г. по описа на СГС, I ГО, 15 състав, доколкото Гр.д.№3406/2016г. по описа на СГС е образувано по предявен иск от КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество срещу 22 ответници, сред които са и ответниците Ц. Р. В., „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, „БРОМАК“ ЕООД /н/, които са ответници и по Гр. дело №525/2022г. по описа на ВТОС.

Гр.д.№3406/2016г. по описа на СГС е образувано по иск на КОНПИ след извършена проверка и образувано производство по пр.№УВ-1130/2014г. с проверяван период съгласно чл.27 ал.3 от ЗОПДНПИ /отм./ от 04.08.2004г. до 04.08.2014г., докато Гр.д.

№525/2022г. по описа на ВТОС е образувано след проверка и образувано производство по пр.№УВ-1063/2016г. с проверяван период съгласно чл.27 ал.3 от ЗОПДНПИ /отм./ от 04.08.2006г. до 04.08.2016г., т.е. проверявания период по двете висящи дела се припокрива частично в по-голямата си част - за периода от 04.08.2006г. до 04.08.2014г., т.е. за период от 8 години, като от твърденията в ИМ, предмет на Гр.д.№525/2022г. по описа на ВТОС, и анализът на ищеца КОНПИ за определяне на значително несъответствие по години е видно, че за годините 2015г. и 2016г. от проверявания по гр. дело №525/2022г. на ВТОС период няма установено придобито имущество от проверяваното лице Ц. Р. В..

Освен връзка между висящите - Гр.д.№525/2022г. по описа на ВТОС и Гр.д.

№3406/2016г. по описа на СГС, I ГО, 15 с-в по смисъла на чл.213 пр.2 ГПК, и по двете дела участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника по смисъла на чл.213 пр.1 ГПК, доколкото ищец и по двете дела е КОНПИ, а трима от 22 ответници по гр.д.

№3406/2016г. по описа на СГС, I ГО, 15 с-в, а именно ответниците Ц. Р. В. /проверявано лице/, „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, с ЕИК 200078346 и „БРОМАК“ ЕООД /н/, с ЕИК 030090459, са ответници и по Гр.д.№525/2022г. по описа на ВТОС и е налице частично припокриване в проверяваните периоди по двете дела /от 04.08.2006г. до 04.08.2014г./.

Видно и от ИМ /стр.110/ и приложените доказателства с Протокол №ТД102778/25.08.2016г., изготвен на основание чл.35 от ЗОПДНПИ /отм./, всички писмени материали, събрани в хода на проверката и производството по ЗОПДНПИ /отм./, образувани срещу Ц. Р. В. по преписка №УВ-1130/2014г. по описа на ТД София с оглед тяхната относимост, са присъединени към проверката по преписка №УВ-10-63/2016г. по описа на ТД София, образувана срещу Ц. В., т.е. двете висящи дела –гр.д.№525/2022г. по описа на ВТОС и гр.д.№3406/2016г. по описа на СГС, I ГО, 15 с-в, имат безспорно връзка помежду си по смисъла на чл.213 ГПК, която налага служебно съединяване на исковете. По аргумент от разпоредбата на чл.155 ал.2 от ЗОНПИ, според която като ответници в производството се конституират проверяваното лице и лицата, посочени в чл.143, 144, 145, 146 и 150 ЗОНПИ, е налице тяхна съвместна пасивна процесуална легитимация, поради което предявените от КОНПИ искове срещу тях с една ИМ /както по гр.д.№525/2022г. на ВТОС/ не подлежат на разделяне. Макар и ответникът по гр.д. №525/2022г. по описа на ВТОС - „БАЛКАН ЕРМА“ ЕООД да не участва на страната на ответника по гр.д.№3406/2016г. по описа на СГС, безспорно е налице връзка между настоящото гр.д.№525/2022г. по описа на ВТОС и по отношение на предявените от КОНПИ искове срещу „БАЛКАН ЕРМА“ ЕООД и гр.д.

4

№3406/2016г. по описа на СГС, I ГО, 15 с-в, доколкото въпросът за наличието на общата предпоставка – „значително несъответствие“ в патримониума на проверяваното лице следва да бъде установен еднакво спрямо всички лица, засегнати от конфискацията – както проверяваното лице, така и приобретателите на неговото имущество, в т.ч. и тези по чл.145 ал.1 и чл.146 ЗОНПИ. /Така, Определение №51/08.01.2024г. по ч.гр.д.№4744/2023г., Г.К., IV г.о. на ВКС/.