Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11546 от 27.12.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43177/2021
Вид
Определение № 11546
Подписан
27.12.2021
В сила
27.12.2021
Състав
ДИАНА КИРИЛОВА ХАДЖИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.159, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 и 38а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11546 гр. С., 27.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110143177 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „(ФИРМА)” АД, ЕИК *********, представлявано от инж. ЙО.В. - изпълнителен директор против М. Ж. ДЖ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., р-н П., кв. „ (АДРЕС)

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, приема, че същата е нередовна с оглед на това, че ищецът посочва различен размер на задълженията за главница и лихва от този в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и от тези в издадената заповед за изпълнение, както и различен проецесен период на задълженията. Съдът счита, че с оглед процесуална икономия следва да насрочи съдебно указания, а ищецът следва в първото по делото съдебно заседание да конкретизира претенцията си с оглед заявеното пред заповедния съд и несъответствията между издадената заповед за изпълнение и исковата претенция. В случай, че ищецът поддържа заявеното с исковата молба, ще се следва заповедния съд да приеме, че заявителят не е предявил иск за цялото вземане по издадената заповед за изпълнение и в непредявената част да обезсили заповедта за изпълнение.

В указания на ответниците срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, като ответника оспорва претенцията по основание и размер и заявява възражение за погасителна давност.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

Ищецът твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу М. Ж. ДЖ. с ЕГН **********. Твърди се, че по гр. д. № 4900/2021 г. по описа на Софийски районен съд е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който е подал писмено възражение срещу нея.

Твърди, че ответницата е собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр.

П., поради което е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 от ЗЕ.

1

Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “(ФИРМА).“ АД на клиенти за битови нужди в град П., които се изготвят от “(ФИРМА).” АД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Твърди ес, че спрямо ответницата и за процесния период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “(ФИРМА).” АД на потребители за битови нужди в гр.П. от 2013 година, публикувани във в-к „Нощен труд” и във вестник „Посоки“. Сочи се, че съгласно тези общи условия, срокът в който купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия е 30 дни след изтичането на периода, за който се отнасят, или задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава, като на основание чл. 31 , ал. 6 от ОУ ежедневно му е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „(ФИРМА)” АД, ЕИК *********, представлявано от инж. ЙО.В. изпълнителен директор и М. Ж. ДЖ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., р-н П., кв.

„ (АДРЕС), че съществува вземане на „(ФИРМА)” АД, ЕИК *********, представлявано от инж. ЙО.В. - изпълнителен директор и М. Ж. ДЖ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

С., р-н П., кв. „ (АДРЕС)., дължи на „(ФИРМА)” АД, ЕИК *********, представлявано от от инж. ЙО.В. - изпълнителен директор, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 07.02.2021 година по ч.гр.дело № 4900/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата в размер н а 621,74 лева -главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 1.11.2017 година до 30.4.2020 година за топлоснабден имот с адрес: гр.

П., ул. „Данаил Попов” № 1, вх. Г, ап. 22, аб. № 4971, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.12.2020 година до окончателното изплащане на вземането, сумата от 91026 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 3.1.2018 година до 7.12.2020 година.

Прави се искане за присъждане на разноски от исковото и заповедното производство в полза на ищеца.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответницата, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че е налице разминаване в процесния период и претендираните суми между тези в исковата молба и заповедта за изпълнение.

Посочва, че ищецът не е представил доказателства от Дирекция за национален строителен контрол, от които да е видно, че в регистъра на разрешенията за ползване воден от същата има преписка за приемане и въвеждане в експлоатация на абонатна станция в бл. 1, вх. Г, ул.

„Данаил Попов“ в гр. П.. Оспорва сумите за дялово разпределение, тъй като счита, че сключеният договор с дружеството за дялово разпределение договор е изтекъл. Прави възражение за погасяване по давност на задълженията.

1. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

2

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия – битов клиент.

Предвид възраженията на ответника – за ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответникът е имал достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер – количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената – единична и обща на сумите за дялово разпределение и топлинна енергия доставяна в процесния период.

Ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава – съответно да докаже периода на забава.

Във връзка с възраженията за давност – ищецът следва да докаже, че същата е спирани или прекъсвана.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

По искането за допускане на експертизи - така заявените искания са относими и допустими, като съдът ще се произнесе за тях в първото съдебно заседание.

Ищецът е направил искане на основание чл. 192 от ГПК съдът да задължи Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ към община П. да представи по делото преписи на всички налични документи, в това число и приобщени данъчни декларации по данъчната партида на ответната страна, което искане следва да бъде отхвърлено, доколкото ищецът не 3 сочи кои факти и обстоятелства ще установява с него.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца не по-късно от първото поделото съдебно заседание да уточни дали началната дата за периода за потребена топлинна енергия е 01.04.2016 г., както е посочено в заявлението и заповедта за изпълнение или е 01.11.2017 г., както е посочено в исковата молба, както и дали размерът на претендираната главницата е 748.24 лв, както е посочено в заповедта за изпълнение или е 621.74 лв, както е посочено в исковата молба, както и да уточни началната дата и размера на задължението за мораторна лихва.

УКАЗВА на ищеца, че ако не изпълни горните указания в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение и в посочения от съда обем – съдът ще разгледа предявените искови претенции за сумите и периодите посочени в исковата молба, а заповедния съд ще обезсили издадената заповед за изпълнение в непредявените размери и периоди.

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства, като приобщава ч.гр.дело № 4900/2021 година по описа на Софийски районен съд.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M.