Решение № 745 от 08.04.2024, Административен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 745

Добрич, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - III състав, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ИВАНОВА административно дело № 546 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е на 19.09.2023 г. по жалба на В. М. Ц. и Д. Х. Ц., от [населено място], чрез адв. Ю. Отузбирова, ДАК, срещу Заповед № 1312/ 28.08.23 г. на Кмета на Община [населено място].

С жалбата се настоява, че оспорената Заповед е нищожна и незаконосъобразна и се иска нейната отмяна. Според жалбоподателите Заповедта е издадена в нарушение на процесуалните и материалните норми, при липса на правни доводи за издаването ѝ, а същевременно при неяснота кои норми на закона са нарушени. Жалбоподателите твърдят, че им е разрешено на основание чл. 50 от Закона за устройство на територията ЗУТ) проектиране на пристройка към сгради 1 и 2 за жилищни нужди, до 40 кв. м, на един етаж, като настояват същевременно, че се касае за изграждане на временен строеж и издаденото разрешение за проектиране санира правото им да изградят пристройката. Според жалбоподателите посоченото разрешение за проектиране представлява виза за проектиране, конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план (ЗП) и за изграждането не е налице изискване за съгласие от съсобствениците, като се позовават на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Продължават, че соченото в оспорения акт лице – П. В. С., не притежавало права в процесния имот, респ. не в размерите, отразени в акта за собственост № 29 от 1995 г., като признават в негова полза евентуално 1/6 от имота или 55 [жк], че тъй като пристройката и основната сграда са под един покрив и една обща стена, то премахването на пристройката ще доведе до събарянето на основната сграда. Излагат становище, че издадената Заповед е в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като не била извършена преценка за характера, вида и обема на незаконното строителство, поради което липсвал баланс между обществения интерес, който следва да бъде защитен чрез премахването и техните права чрез цялостно увреждане на единствения им дом, като излагат становище, че премахването на пристройката ще се отрази негативно върху жилищната им сграда до степен на негодност и невъзможност за ползване. Продължават с възраженията, че Заповедта била издадена в нарушение на принципа на истинността по смисъла на чл. 7 от АПК, принципа на служебното начало и липса на изпълненията на административния орган по чл. 35 от АПК. При тези доводи искат обявяването на Заповедта за нищожна, алтернативно отмяната ѝ като незаконосъобразна и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, се явяват лично и с адв. Отузбирова, която поддържа жалбата. Представя списък на разноските и претендира такива.

Ответникът, Кмет на Община [населено място], редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от юриск. Д., която оспорва жалбата. С изпращане на административната преписка представя Становище към жалбата (л. 40), в което описва процедурата, извършена преди издаване на Заповедта. Обсъжда възраженията на жалбоподателите и излага своите правни доводи за тяхната неоснователност. Иска да бъде оставен в сила оспореният акт и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателите, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорването е направено от страни с надлежна процесуална легитимация – собственици на имота, в който е изграден процесният обект, с оглед на което имат правен интерес от оспорването.

Обжалва се законосъобразността на индивидуален административен акт, изрично посочен в закона, чл. 214, т. 3, във връзка с чл. 225а, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Заповедта е съобщена на жалбоподателите с писмо с изх. № 94-00-440/ 29.08.2023 г. (л. 23), получено от г-жа Ц. на 30.08.2023 г. (л. 22). Жалбата е подадена на 11.09.2023 г. чрез административния орган, видно от печата върху нея (л. 4), с оглед на което се явява подадена в срок.

Предвид изложеното производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С н.а. № 160 от 11.10.1983 г., дело 1911 на ДРС, П. В. И. дарява, като преотстъпва правото на строеж на сина си В. П. И. върху 100 кв. м в идеални части от дворното място, цялото от 362 кв. м, находящо се в [населено място], [улица], парцел II, кв. 39, пл. № 484 по плана на [населено място] (л. 18).

С н.а. № 29, том IX, дело № 7991/ 1995 г. на нотариус при ДРС С. П. И. продава на П. В. С. собствения си недвижим имот в [населено място], [улица], а именно: Държавно дворно място от 151 кв. м, върху което продавачът има признато право на строеж, съставляващо идеална част от имот с пл. № 6504, целият с площ от 321 кв. м в кв. 25 по плана на [населено място], ведно с построената в същото дворно място жилищна сграда с площ от 30 кв. м (л. 12).

С н.а. за покупко – продажба № 148, том IV, рег. № 6347, дело № 537 от 25.11.2021 г. на помощник – нотариус по заместване при нотариус, вписан под № 653 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на Районен съд – Добрич, В. П. И., действащ лично за себе си и в качеството му на пълномощник на Й. Г. И., на П. В. И. и на Е. В. С., К. П. И., Р. П. И., М. И. С. и Р. И. К. продават на Д. Х. Ц. съсобствените си недвижими имоти, находящи се в [населено място], а именно: Сграда с административен адрес в [населено място], [улица], [идентификатор] по КККР на [населено място], със застроена площ от 50 кв. м, 1 етаж, с предназначение за жилищна сграда-еднофамилна, и сграда на същата улица № 27а, с [идентификатор], със застроена площ от 18 кв. м, 1 етаж, жилищна сграда-еднофамилна, ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], засягащо поземления имот с площ от 330 [жк], а съгласно удостоверение за признаване право на строеж с площ от 362 кв. м, номер по предходен план 484, кв. 39 (л. 8 – 11).

Според препис – извлечение от акт за сключен граждански брак на 02.03.1985 г. е сключен брак между жалбоподателите (л. 27).

Видно от Удостоверение № 182 от 11.01.1961 г. за признаване право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрение в мястото (л. 13) П. В. И. е признат за собственик на следните постройки и подобрения, направени в държавно дворно място парцел II, кв. 39, пл. № 484 по плана на [населено място] с общо застроена площ от 42 кв. м, като в т. 1 от Удостоверението е записано: Жилищна сграда на един етаж със застроена площ 42 кв. м. На същото лице е признато и правото на строеж и ползването върху това държавно дворно място съгласно параграфи 38 – 41 от Правилника за държавните имоти. Отразено е, че цялото дворно място – застроено и незастроено, е с площ от 362 кв. м.

Като доказателство по делото е прието Удостоверение за наследници на П. В. И. от 13.04.2020 г. (л. 14 – 16), от което се установява, че С. П. И. е син на П. В. И., който още през 1995 г. е продал своята наследствена част на П. В. С. от процесното място, ведно със сграда от 30 кв. м.

На 28.02.2023 г. е изготвен Констативен протокол, Акт № 53, том I, рег. № 1614, от Нотариус № 160 на Нотариалната камара, с който е удостоверено, че П. В. С., с постоянен адрес в [населено място], [улица], заявява, че не е съгласен с искането на Д. Ц. за изграждане на сграда и ремонт на сградите, по начина по който е посочено в нотариална покана до него, като е отбелязано, че ремонтът и строежът вече са започнали, с което той не е съгласен (л. 35).

Видно от Скица № С-135/ 24.02.2022 г. (л. 19), на основание чл. 50 от ЗУТ на жалбоподателите е разрешено проектиране на пристройка към сгради 1 и 2 за жилищни нужди до 40 кв. м на един етаж със задължение да представят нотариално заверено съгласие от съсобствениците, архитектурен и конструктивен проект.

На 25.10.2022 г. до В. М. е изпратено Предписание № 26, в което му е указано, че следва да бъдат преустановени СМР в имота до представяне на строителни книжа (л. 39).

На 18.05.2023 г. от Д. Х. Ц. е подадена жалба до Община [населено място] (л. 32) с твърдение за незаконно строителство на жилищна сграда, гараж и селскостопански постройки в имота на адрес [улица]. Като адрес за кореспонденция, на който са получавани всички съобщения по административната преписка, от г-жа Ц. е посочен този на апартамента им на [улица]в [населено място].

На 30.05.2023 г. във връзка с предходен сигнал от 26.09.2022 г. от служители на Община [населено място] е извършена проверка на поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по КК на [населено място]. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 4/ 30.05.2023 г. (л. 29), в който е отразено, че собственици в ПИ съгласно н.а. от 2021 г. и съответно н.а. от 1995 г. са Д. Х. Ц. и П. В. С.. Установено е, че в имота е изграден без необходимите строителни книжа следния строеж: Едноетажна пристройка към съществуваща сграда с [идентификатор] по КК на [населено място] – ЗП от 65.34 кв. м, разположен в [ПИ] по КК на [населено място] с административен адрес: [улица], [населено място]. Отразено е, че строежът е собственост на Д. Х. Ц. и за проверката е осигурен достъп, като огледът е извършен в присъствието на Д. Х. Ц. и съпруга ѝ – В. М. Ц.. В КА е посочено, че като книжа не са представени строителни такива, а само съответният, цитиран вече нотариален акт от 2021 г. По изпълнението на строежа са описани извършените проверки, издадените предписания и възражението на В. Ц., че е предоставил конструктивно становище, заверено със син печат и продължава работа чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. В КА е посочено, че в КК съществуващите сгради в [УПИ] съществуващите сгради с идентификатори *** и ***, с функционално предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, са реализирани с отстъпено право на строеж, а за сграда с [идентификатор] с функционално предназначение за „друг вид производствена, складова дейност“ не е наличен документ за собственост. Описано е, че при извършената на 30.05.2023 г. е установено, че съществуващите сгради с [идентификатор] и *** (допусната е техническа грешка и вместо 290 е изписано 209) по КК на [населено място] са съборени и е изградена пристройка към съществуваща сграда с [идентификатор] по КК на [населено място], която е съгласно Приложение 1 към КА с приблизителна площ от 65.34 кв. м, с функционално предназначение за жилище. Изградена е от стоманобетонова конструкция и газобетонни блокчета, покривът на съществуващата сграда е премахнат и е започнато изграждането на нов общ покрив.

Според КА строежът е изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж в нарушение по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Прието е, че строежът не е търпим по смисъла на ЗУТ спрямо условията на § 127 от ПЗР към ЗИДЗУТ предвид годината на изграждане – 2023 г. За нарушени са посочени разпоредбите на чл. 142, ал. 1, чл. 148, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ.

КА е връчен на жалбоподателите (л. 25, 26 и 28), като на В. Ц. е връчен на 31.07.2023 г., а на Д. Ц. – на 5.06.2023 г.

Възражения не са постъпили по КА.

В резултат от Кмета на Община [населено място] е издадена Заповед № 1312/ 28.08.2023 г., предмет на настоящото производство с адресати В. М. Ц. и Д. Х. Ц., като е прието, че те са извършители на строежа. Посочено е в Заповедта, че ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] с административен адрес: [улица] е частна общинска собственост, като собственици на сградите са Д. Х. Ц. и В. М. Ц. в СИО, както и П. В. С. и са описани нотариалните актове и акта за брак, легитимиращи ги за собственици. Указано е, че за установените нарушения е съставен КА № 4/ 30.05.2023 г., по който не са постъпили възражения, като е пресъздадена фактическата обстановка от КА. При преценка на фактите административният орган е приел наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Добавил е, че не е налице и необходимото съгласие в нотариална форма от останалите собственици на имота съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. При тези изводи е наредено жалбоподателите да премахнат строежа „Едноетажна пристройка към съществуваща сграда с [идентификатор] по КК на [населено място] със ЗП от 65.34 кв. м в [ПИ] по КК на [населено място], определен е срок за доброволно изпълнение, указано е, че при липса на тока ще бъде подходено към принудително изпълнение, съответно е указан срок на обжалване и пред кой съд.